В последно време наблюдаваме значителна динамика в развитието на българо-китайските отношения. Това е причината да се върнем назад и проследим в няколко поредни статии тяхното развитие през годините.
Ще представим случващите се важни събития като с това бихме могли да заключим, че двустранните отношения в сфери като икономика, политика и културен обмен винаги са били добронамерени, конструктивни и случващи се в атмосфера на взаимно желание за обмен.
България е втората страна в света след бившия СССР, признала Китайската народна република на 3 октомври 1949 г. През 2014 г. се навършват 65 години от установяването на дипломатически отношения.
През 50-те години на ХХ век отношенията се развиват активно въз основа на общата идеология на управляващите партии. В началото на 60-те години под влияние на конфронтацията между КНР и СССР настъпва период на охлаждане.
По време на Културната революция (1966-1976 г.) двустранните връзки са практически замразени като през периода 1967-1970 г. дипломатическите отношения са сведени до равнище временно управляващи. От началото на 80-те години се наблюдава активизиране на двустранното сътрудничество.
Значимата роля на Китай на международната арена като постоянен член на Съвета за сигурност, икономическите му успехи, огромният потенциал на китайския пазар и традиционните връзки на сътрудничество обуславят приоритетното място на Китай в нашата външна политика в Азиатско-тихоокеанския район.
Понастоящем българо-китайските отношения са освободени от идеологически предубеждения и имат приятелски и добронамерен характер. В тях няма нерешени въпроси и политически противоречия.
Китайската страна зачита осъществяваните у нас политически, икономически и социални реформи, уважава нашите външнополитически приоритети и високо оценява активната роля на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа.
Българската страна подкрепя политиката на реформи и отваряне към света на КНР, възприема положително нейната независима и мирна външна политика и ролята й за запазването на мира и сигурността в района.
България винаги е признавала само един Китай, разглежда Тайван като неделима част от неговата територия, правителството на КНР – като единствено законно правителство на страната, Тибет – като автономен район на Китай.
Знаково бе посещението на министър-председателя Бойко Борисов (22-27 ноември 2015г.) за участие в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от ЦИЕ (формат 16+1).
Министър-председателят Борисов участва в обща среща на правителствените ръководители на страните от ЦИЕ с президента на Китай Си Дзинпин и проведе двустранни срещи с премиера на Китай Ли Къцян и с кмета на Шанхай Ян Сюн.
В рамките на визитата бяха подписани три междуправителствени споразумения (Меморандум за сътрудничество за съвместно насърчаване на инициативата “Един пояс, един път“, Споразумение за сътрудничество в областта на образованието за периода 2016-2019 г. и Споразумение за сътрудничество между МЗХ и Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина (AQSIQ). Подписани бяха и редица междуфирмени споразумения.
През изминалата година България бе домакин на редица делегации от Китай с цел инвестиции в различни сектори като едни от топ приоритетите са енергетика, инфраструктура и земеделие.
