Пекин иска отново да бъде приятелски настроен към света
Китайските дипломати излизат на световната сцена с ново по-меко послание както към международните партньори, така и към противниците. Изчезна агресивната реторика на „воина- вълк“. На негово място идва по-топъл тон и обещание за икономическо сътрудничество.
Вицепремиерът Лиу Хъ предложи дипломатическата маслинова клонка на Пекин на ексклузивната годишна среща на глобалния политически и бизнес елит в Давос в средата на януари 2023 г. На фона на разгорещения трансатлантически търговски спор, доминиращ панел след панел на форума и топящия се сняг в Швейцарските Алпи, Лиу предложи лицето на един по-мил, по-нежен Пекин.
„Националната реалност на Китай диктува, че отварянето към света е задължително, а не целесъобразно. Трябва да се отворим по-широко и да накараме сътрудничеството да работи по-добре“, каза Лиу по време на речта си.[i]
Офанзивата на китайския чар предизвика много разговори в кулоарите на Давос на фона на срещата на Световния икономически форум. Ръководителите на останалите големи играчи в световната политика са нетърпеливи да научат повече – и както винаги да проучат възможностите на толкова голям пазар като китайския. Промяната, ако е реална, би сигнализирала за връщане към нещо, което мнозинството от участниците в Давос смятат за по-нормално: донякъде предсказуемо, приятелско настроено към бизнеса китайско комунистическо ръководство, което се интересува повече от правенето на пари, отколкото от воденето на битки срещу вътрешни критици или външни врагове. Подобрените икономически отношения между Китай и Австралия подхраниха такъв оптимизъм.
Западните дипломати също чуха посланието, но все още са скептични, че протегнатата ръка е по-скоро ефектен дипломатически ход, отколкото индикация за съществени промени. Те са подозрителни, че нарастващата икономическа и военна заплаха, представлявана от Китай, остава въпреки кадифените ръкавици.
На теория промяната набира сила от два месеца след като президентът на Китай Си Дзинпин предложи по-топъл тон на срещата си с президента на САЩ Джо Байдън в Бали през ноември 2022 година. Тогава Си призова за връщане към „здравословен и стабилен растеж“ в двустранните отношения. Това задейства каскада от китайски инициативи, привидно насочени към поправяне на щетите, нанесени от годините на дипломация в стил „воина-вълк“; дрънкане на оръжия през Тайванския пролив; по-войнствена военна позиция в Индийско-Тихоокеанския регион; икономическа принуда и високотехнологичен шпионаж.
Министерството на външните работи на Китай се готви да разгърне риторичен червен килим за посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в началото на февруари т.г. Европа пък очаква демонстрация на многонационална дипломация на бившия външен министър Ван И, който от началото на януари 2023 г. Oфиса на Централната комисия по външни работи на Китайската комунистическа партия, което го направи де факто топ дипломат на страната.[ii] В Цюрих по време на срещата на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън с Лиу Хъ, тя получи покана да посети Китай „в близко бъдеще“.[iii] Китайското външно министерство пък сигнализира за по-миролюбиви публични послания, като изпрати агресивния говорител Джао Лиджиен в бюрократичната глуха на Отдела по въпросите на границите и океаните на МВнР в началото на януари 2023 г.
Въпреки това западните служители все още са нащрек – особено след като доскоро китайските дипломати отправяха откровени заплахи към приемащите ги страни.
„Виждаме по-топъл Пекин, който желае да говори за обичаен бизнес подход и има по-малко разкази за своите воини-вълци“, казва представител на ЕС пред авторитетното издание POLITICO, пожелал анонимност, тъй като не е упълномощен да говори официално. „По-мекото лице обаче не означава непременно по-меко сърце.“
Русия остава приятел на Пекин
Този скептицизъм произтича от факта, че Пекин не съчетава риторичните си изрази на двустранна добра воля с никакви съществени промени в политиката. Съюзът на Китай „без ограничения“ с Русия продължава дори след инвазията на Москва срещу Украйна и рекорден брой китайски военни самолети редовно летят в опасна близост до Тайван. Пекин отрича своите иначе добре документирани репресивни действия срещу уйгурските мюсюлмани в Синдзян и продължава това, което САЩ наричат „нечестни търговски практики“, с които контрира тарифите за милиарди долари, наложени от Вашингтон върху китайския внос.
Има също така подозрения, че Китай се стреми да предотврати налагането на допълнителни осакатяващи американски ограничения за износ на високотехнологични продукти като полупроводници и да забави или изцяло да провали усилията на САЩ да убедят своите съюзници да направят същото.
„Си иска американският натиск да бъде свален – той не може да поеме повече технологично ограничаване или санкции и признава, че голяма част от външната дипломация на Пекин има обратен ефект. Съответно той иска да понижи температурата в дипломатическите и икономическите отношения“, коментира Крейг Сингълтън, старши сътрудник на Фондацията за защита на демокрациите. Според него подемът на Пекин в дипломатическия обхват има за цел да потърси отсрочка от регулаторната атака на Вашингтон срещу технологичния сектор на Китай и след това да постави основите за стимулиране на китайската икономика, след като тази текуща вълна от COVID отшуми.
Истината е, че Китай отчаяно се нуждае от основен ремонт на международния си имидж. Резултатите от проучване на Pew Research, публикувано през юни 2022 г., показват, че „негативните възгледи към Китай остават на или близо до исторически върхове“ в 19 европейски и азиатски страни поради опасения относно правата на човека и възприемането на нарастваща китайска военна заплаха. Резултатите от проучването на Pew Research Center, публикувани през септември, разкриха, че 82 процента от американците през 2022 г. са имали „неблагоприятно мнение за Китай“ – увеличение от 76 процента спрямо предходната година.
Промяната в тона на Пекин отразява неговата тревога от успеха на администрацията на Байдън в събирането на международна подкрепа за противодействащата на Китай Индо-тихоокеанска стратегия на Вашингтон. Това включва предложение към големия му съперник Япония за по-тесни отбранителни връзки със САЩ, гарантирани от многомилиардни инвестиции в армията на Токио. В края на декември 2022 г. японското правителство одобри проектобюджет с дефицит за следващата фискална година, започваща през април 2023 г., с разходи в размер на рекордните 114,38 трилиона йени (около 840 милиарда долара) като част от правителствен план за драстично укрепване на отбранителни способности на страната през следващите пет години. Според Пекин бюджетът за отбрана на Япония е причина за безпокойство, тъй като ангажиментът на Токио към отбранителна стратегия и мирно развитие е под въпрос. Русия също обвини Япония, че се отказва от водената от десетилетия пацифистка политика и предприема „необуздана милитаризация“ предвид огромния бюджет за отбрана.[iv]
Чувството за уязвимост на управляващата Китайска комунистическа партия се засилва от бушуващата епидемия от COVID в Китай и икономиката, разбита от три години строги ограничения, свързани с вече несъществуващата политика на страната за нулев COVID. Реакцията на Пекин е сякаш върхушката в страната най-сетне осъзна, че САЩ няма да ходят никъде и те все още са голяма геополитическа сила – затова Китай трябва да се ангажира отново със Съединените щати.
Промяна в тона към домашния бизнес
В настоящата икономика Китай има нужда частните фирми да инвестират повече, да наемат повече и да плащат повече данъци. В резултат на това тонът на Пекин към частния сектор също се промени, за да го успокои. Все пак напрежението остава, защото Китай иска да запази контрола върху частните компании и няма да повери надзора само на пазарите или съществуващите закони. Започвайки около 2020 г., Китай засили контрола върху бизнеса и практиките за събиране на данни на най-големите си технологични компании като услугата за превози Didi Global и Ant Group, която е дъщерната компания за финансови технологии на гиганта за електронна търговия Alibaba.
Китайските власти внезапно спряха първоначалното публично предлагане на Ant Group в края на същата година, след като Джак Ма разкритикува китайските регулаторни органи като „изостанали“. Китайските регулатори принудиха Ant да се регистрира като финансов холдинг и да отдели своето приложение за плащане от финансовите си услуги. Публичната регистрация така и не се състоя. След това тонът се промени. При очертаването на политическите си цели за тази година китайските държавни служители казват, че планират по-„нормализиран надзор“ на технологичните фирми. В демонстрация на реципрочност Ant Group обяви, че Ма ще се откаже от контрола върху компанията.[v]
Китай също така заяви, че ще предприеме необходимите стъпки за съживяване на жилищния пазар, който беше подложен на натиск от усилията на Пекин през последните години да ограничи безразсъдните навици на фирмите за имоти да вземат заеми. Правителството, разтревожено от резкия спад на пазара на недвижими имоти и нарастващите вълнения около недовършените жилищни сгради, премахна много от ограниченията върху дълга, предназначени да овладеят фирмите. Китай също така призова банките да отпускат повече заеми на предприемачите за завършване на недовършени апартаменти, като същевременно улесняват инвеститорите да вземат заеми.
Тези стъпки обаче не успяват да отговорят на основен проблем: китайските потребители, някога ентусиазирани купувачи на недвижими имоти, вече не се интересуват от тях. Продажбите на 100-те най-големи строителни предприемачи са намалели с повече от 40 процента през миналата година в сравнение с предходната година, показват данните от China Index Academy, фирма за проучване на недвижими имоти.
Предизвикателствата пред китайския бизнес се простират отвъд границите му, тъй като Пекин има засилено присъствие на почти всеки друг континент. Очевидно е, че икономическите перспективи в Китай няма да се подобрят, докато Пекин и Вашингтон не спрат да ескалират напрежението за политическа изгода у дома.
Трансформацията няма да е лека
Всеизвестно е, че старите навици умират трудно. Заместник-министърът на външните работи Сие Фън, който ще бъде и следващият китайски посланик в САЩ, обвини администрацията на Байдън в „обсада на Китай чрез геополитика като Индо-тихоокеанската стратегия“ в своя реч. След отстраняването на Джао от платформата за пресконференции на Министерството на външните работи, Си не е уволнил или понижил нито един висш дипломат от групата „воин-вълк“.
Представители на ЕС в Брюксел се подготвят за посещение на Уанг, бившия китайски външен министър, който беше повишен в 24-членното Политбюро, управляващият орган на Комунистическата партия, за да наблюдава външните работи на страната. Уанг обаче е изправен пред тежкото предизвикателство да убеди Европа относно промяната в дипломатическите нагласи на Китай. ЕС е разгневен от близките отношения на Си с Кремъл въпреки агресията на Русия срещу Украйна. В отговор европейските лидери започнаха да проучват диверсификацията на източниците на ключов внос, включително този от Китай.
В разговори с европейските си колеги официални лица и дипломати от Пекин възприеха тактиката да подчертават последните трансатлантически спорове, за да се опитат да убедят европейците, че САЩ – дори след ерата на Доналд Тръмп – остават ненадежден съюзник.
„Те обичат да повтарят опорните точки за „печалбите“ на САЩ във войната на Русия срещу Украйна, както и да изтъкват особеностите на новия закон за инфлацията“, казва друг служител от Брюксел, имайки предвид Закона за намаляване на инфлацията на администрацията на Байдън, който се разглежда от много европейци като протекционистична политика, неблагоприятна за ЕС. Китай твърди, че военнопромишленият комплекс на САЩ може да спечели от войната, докато Европа страда повече от енергийната криза, отколкото САЩ.
Пекин също се обръща към традиционните съюзници в американската бизнес общност, за да разшири своите послания. През декември 2022 г. Уанг се срещна в Пекин с Джон Торнтън, бивш президент на Goldman Sachs и настоящ изпълнителен председател на Barrick Gold Corporation. Тази среща сигнализира, че „Китай е отворен за диалог със Съединените щати на всички нива“, написа в Twitter настоящият китайски външен министър Чин Ган.
Подобен подход към европейската бизнес общност обаче може да се провали.
„Китай силно субсидира своята индустрия и ограничава достъпа до своя пазар за компании от ЕС“, заяви президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на Световния икономически форум в Давос. „Трябва да се съсредоточим върху намаляването на риска, а не върху разграничаването от Китай. Това означава да използваме всички наши инструменти за справяне с нечестни практики.“
Но Пекин се надява, че упорството с по-топлата реторика ще се изплати дори ако основите не се променят. Има елементи от Уолстрийт и определени кръгове в правителството на САЩ, които са изключително възприемчиви да говорят за стабилност и предвидимост в отношенията между САЩ и Китай след силно нестабилни две години. Балансът в голямата политика е ключов за запазване на стабилността и минава през адекватен подход към Китай, който трябва да заложи на сътрудничество и взаимно полезни ходове, а не на антагонизъм.
[i] Kine, Phelim, China turns on the charm, Politico, January 19, 2023, достъпна на https://www.politico.eu/article/china-diplomacy-liu-he-europe-beijing-davos-world-economic-forum-xi-jinping/
[ii] China’s Communist Party Names Wang Yi to Lead Foreign Policy, Bloomberg, January 1, 2023, достъпна на https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-01/china-s-communist-party-names-wang-yi-to-lead-foreign-policy
[iii] Davos 2023: China reopening? Good for growth, but tread with caution, Reuters, January 20, 2023, достъпна на https://www.reuters.com/world/china/davos-2023-china-reopening-good-growth-tread-with-caution-2023-01-20/
[iv] Kajimoto, Tetsushi, Japan unveils record budget in boost to military spending, Reuters, December 23, 2022, достъпна на https://www.reuters.com/markets/asia/japan-unveils-record-budget-boost-military-capacity-2022-12-23/
[v] Wakabayashi, Daisuke, From Disciplinarian to Cheerleader: Why China Is Changing Its Tone on Business, The New york Times, January 12, 2023, достъпна на https://www.nytimes.com/2023/01/12/business/china-economy.html
