Като два могъщи титана, Съединените щати и Китай почти непрекъснато се гледат изпод вежди, но последното обтягане на напрежението, свързано с Тайван, отново ни кара да се замислим къде е границата на агресивната дипломация и дали не е лесно в един момент тя да бъде премината.
Алгоритъм ще следи за гнева на Пекин
Поради същата причина, Пентагонът впрегна мощта на изкуствения интелект за изработването на комплексен инструмент за външнополитическо прогнозиране, чиято задача е да не допусне ескалация на напрежението между Вашингтон и Пекин – поне непреднамерено. Американските военни от командването в Тихия океан са изградили софтуерен инструмент, за да предскажат как китайското правителство ще реагира на действията на САЩ в региона като военни продажби, подкрепяна от САЩ военна дейност и дори посещения на членове на Конгреса в горещи точки като Тайван.
Заместник-министърът на отбраната Катлийн Хикс беше информирана за новия инструмент по време на посещение в Индо-тихоокеанското командване на Съединените щати в Хаваите на 14 ноември 2021 г.
„Предвид спектъра от конфликти и наборите от предизвикателства, тези елементи все повече обхващат една своеобразна сивата зона. Това, което отчитаме, е необходимостта да се разглежда далеч по-широк набор от индикатори, да се комбинират заедно и след това да се разбере взаимодействието на заплахите“, казва Хикс в интервю на борда на военен самолет на път за Калифорния.[i]
Инструментът изчислява „стратегическото търкане“, обяснява служител на американското Министерство на отбраната. Той разглежда данните от началото на 2020 г. и оценява значими дейности, които са повлияли на отношенията между САЩ и Китай. Компютърно базираната система ще помогне на Пентагона да предвиди дали определени действия ще предизвикат сериозна китайска реакция.
През октомври 2021 г. китайските военни осъдиха Съединените щати и Канада за това, че всяка държава изпрати по един военен кораб през Тайванския проток, заявявайки, че заплашват мира и стабилността в региона. Инцидентът и други подобни конфронтации засилиха нуждата от подобен софтуерен инструмент, за да се гарантира, че Съединените щати няма да разстроят неволно Китай с действията си.
Докато отношенията между Съединените щати и Китай вече са в ниска точка, програмата осигурява видимост в различни дейности като посещения на представители на Конгреса в Тайван, продажби на оръжие на съюзници в региона или това кога няколко американски кораба, плаващи през Тайванския проток, могат да провокират значителна или непреднамерена китайска реакция.
Китай твърди, че демократично управляван Тайван е негова собствена територия и е извършил многократни мисии на военновъздушните сили в идентификационната зона на ПВО на Тайван през последната година, предизвиквайки гняв в Тайпе.
Новият софтуер ще позволи на военни и дипломатически служители на САЩ да очакват планирани действия до четири месеца предварително, твърдят неговите създатели.
Заместник-министърът на отбраната Катлийн Хикс обикаля поредица военни бази на САЩ в инициатива за засилване на отбранителния капацитет, докато проектобюджетът на администрацията на Байдън за 2023 г. се оформя. Министерството на отбраната се надява да насочи значителни бюджетни средства към модернизирана армия, която може да възпира Китай и Русия.
Научни разработки като прелюдия към реални бойни действия
В последно време, Съединените щати стават сериозни относно заплахата от война с Китай. Министерството на отбраната на САЩ определи Китай за свой основен противник, политическите лидери насочиха военните да разработят надеждни планове за защита на Тайван, а президентът Джо Байдън категорично намекна, че Съединените щати няма да позволят тази островна демокрация да бъде завладяна.
И все пак Вашингтон може да се готви за грешен вид война. Изглежда, че специалистите по планиране на отбраната вярват, че могат да спечелят кратък конфликт в Тайванския проток, само като притъпят силата на китайското нахлуване. Китайските лидери, от своя страна, изглежда предвиждат бързи, парализиращи удари, които сломяват съпротивата на Тайван и поставят Съединените щати пред свършен факт. И двете страни биха предпочели една ограничена малка война в западната част на Тихия океан, но това не е войната, която биха получили.[ii]
Войната за Тайван вероятно ще бъде по-скоро дълга, отколкото кратка, регионална, отколкото местна, и много по-лесно е да започне, отколкото да приключи. Тя ще се разшири и ескалира, тъй като и двете страни търсят пътища към победа в конфликт, който никоя от страните не може да си позволи да загуби. Това също би представлявало сериозни дилеми за миротворчеството и висок риск от преминаване към военноядрено мислене. Ако Вашингтон не започне да се подготвя да поведе и след това да прекрати един продължителен конфликт сега, той може да се сблъска с катастрофа, след като изстрелите веднъж започнат.
Американо-китайската война за Тайван ще започне с гръм и трясък. Военната доктрина на Китай набляга на координираните операции за „парализиране на врага с един удар“. В най-тревожния сценарий Пекин ще започне изненадваща ракетна атака, удряща не само отбраната на Тайван, но и военноморските и военновъздушните сили, които Съединените щати са концентрирали в няколко големи бази в западната част на Тихия океан. Едновременните китайски кибератаки и антисателитни операции биха посели хаос и биха попречили на всяка ефективна реакция на САЩ или Тайван. А Народната освободителна армия ще побърза да се възползва от прозореца на възможностите, организирайки десантни и въздушни атаки, които биха сломили съпротивата на Тайван. Докато Съединените щати са готови да се сражават истински, войната на практика ще да приключи.
Планирането на Пентагона все повече се върти около предотвратяването на този сценарий чрез засилване и разпръскване на военното присъствие на САЩ в Азия, насърчаване на Тайван да разположи асиметрични военни капацитети, които могат да нанесат тежки щети на китайските нападатели, и развитие на способността за притъпяване на офанзивните способности на китайската армия и потопяване на флот на нашествениците. Това планиране се основава на критичното предположение, че първите седмици, ако не и дни, на сраженията ще определят дали свободният Тайван ще оцелее.
Но каквото и да се случи в началото, конфликтът почти сигурно няма да приключи бързо. Повечето войни на великите сили след Индустриалната революция са продължили по-дълго от очакваното, защото съвременните държави имат ресурсите, за да се бият, дори когато понасят тежки загуби. Освен това в хегемоничните войни – сблъсъци за господство между най-силните държави в света – залогът е голям и цената на поражението може да изглежда непосилна. През 19 и 20 век войните между водещите сили – Наполеоновите войни, Кримската война, двете световните войни – бяха продължителни събития. Американо-китайската война вероятно ще последва този модел.
Ако Съединените щати успеят да отблъснат китайско нападение срещу Тайван, Пекин просто няма да се откаже. Започването на война срещу Тайван би било екзистенциален хазартен ход: признаването на поражение би застрашило легитимността на режима и задържането на властта на президента Си Дзинпин. Това също така ще остави Китай по-уязвим за своите врагове и ще разруши мечтите му за регионално първенство. Продължаването на тежката битка срещу Съединените щати би било неприятна перспектива, но напускането на бойното поле, докато Китай изостава, би изглеждало още по-лошо.
Вашингтон също би бил склонен да воюва, ако войната не върви добре. Подобно на Пекин, той ще разглежда войната за Тайван като борба за регионално господство. Фактът, че подобна война вероятно ще започне с ракетна атака в стил Пърл Харбър срещу американски бази, ще направи още по-трудно за американското население и неговите лидери да приемат поражението. Дори ако Съединените щати не успеят да попречат на китайските сили да завземат Тайван, те не биха могли лесно да се отклонят от войната. Напускане без първо да нанесе сериозно увреждане на въздушната и военноморската мощ на Китай в Азия би отслабило силно репутацията на Вашингтон, както и способността му да защитава останалите съюзници в региона.
Освен това и двете страни биха имали капацитет да продължат да се бият. Съединените щати биха могли да придвижат кораби, самолети и подводници от други стратегически региони и да използват своето командване на Тихия океан отвъд първата островна верига – която минава от Япония на север през Тайван и Филипините на юг – за провеждане на продължителни атаки срещу китайските сили. От своя страна, Китай би могъл да изпрати оцелелите си въздушни, военноморски и ракетни сили за второ и трето нападение на Тайван и да вкара своята морска флотилия от брегова охрана и риболовни кораби в експлоатация. И Съединените щати, и Китай ще излязат от тези първоначални сблъсъци кървави, но не и изчерпани, увеличавайки вероятността от дълга, грозна война.
По-дълга, по-скъпа и по-объркана
Когато войните на великите сили се проточват, те стават по-големи, по-объркани и по-неразрешими. Всеки конфликт между Съединените щати и Китай вероятно ще принуди и двете страни да мобилизират икономиките си за война. След първоначалните залпове и двете страни ще побързат да заменят боеприпаси, кораби, подводници и самолети, загубени в първите дни на сраженията. Тази надпревара ще натовари индустриалните бази на двете страни, ще изисква преориентация на техните икономики и ще подкани националистически призиви – или правителствена принуда – за мобилизиране на населението да подкрепи дълга борба.
Дългите войни също ескалират, тъй като враждуващите страни търсят нови инструменти да наклонят везните в своя посока. Воюващите страни отварят нови фронтове и въвеждат допълнителни съюзници в битката. Те разширяват обхвата си от цели и се тревожат по-малко за цивилни жертви. Понякога те изрично се насочват към цивилни, независимо дали чрез бомбардиране на градове или торпедни атаки на цивилни кораби.
Използването на военноморски блокади, санкции и ембарго, за да принудят врага да страда от глад и липса на ресурси, също е на дневен ред. Докато Китай и Съединените щати си разменят удари с почти всеки инструмент на тяхно разположение, локална война може да се превърне в конфликт, който обхваща множество региони.
По-големите войни изискват по-грандиозни цели. Колкото по-големи са жертвите, необходими за победа, толкова по-добро трябва да бъде окончателното мирно споразумение, за да оправдае тези жертви. Това, което започне като кампания на САЩ за защита на Тайван, може лесно да се превърне в усилие да направи Китай неспособен за нова агресия чрез пълно унищожаване на неговата офанзивна военна мощ. Обратно, ако Съединените щати нанесат повече щети на Китай, военните цели на Пекин могат да нараснат от завладяването на Тайван до изтласкването на Вашингтон от западния Тихи океан изцяло.
Всичко това би затруднило изграждането на мир. Разширяването на военните цели стеснява дипломатическото пространство за уреждане и предизвиква тежко кръвопролитие, което подклажда силна омраза и недоверие. Дори ако лидерите на САЩ и Китай се уморят от битки, те все още могат да имат проблем в намирането на взаимно приемлив мир.
Ядреният призрак
Една война между Китай и Съединените щати би се различавала от предишните войни между лидери в едно основно отношение: и двете страни имат ядрени оръжия. Това би създало възпиращи стимули за тотална ескалация на конфликта, но би могло също така, парадоксално, да засили опасностите, присъщи на една дълга война.
Като начало, и двете страни може да се чувстват свободни да използват свободно конвенционалните си арсенали с предположението, че техните ядрени арсенали ще ги предпазят от осакатяващо отмъщение. Учените наричат това „парадокс на стабилност-нестабилност“, при който сляпата вяра в ядреното възпиране рискува да отприщи масивна конвенционална война. Китайските военни анализи често предполагат, че тяхната армия може да унищожи американските бази и самолетоносачи в Източна Азия, докато китайският ядрен арсенал възпира атаките на САЩ срещу континенталната част на Китай. От друга страна, някои американски стратези призоваха за разрушаването на китайски бази в началото на конфликта с убеждението, че ядреното превъзходство на САЩ ще възпре Китай да отговори по същия начин. Така вместо да предотвратят голяма война, ядрените оръжия биха могли да катализират такава.
След като една такава война е в ход, тя може да стане ядрена по три различни начина. Която и страна да губи, може да използва тактически ядрени оръжия – бойни глави с нисък заряд, които биха могли да унищожат конкретни военни цели, без да заличат другата страна – за да обърне ситуацията. Така Пентагонът планира да спре съветската инвазия в Централна Европа по време на Студената война и това е, което Северна Корея, Пакистан и Русия предполагат, че биха направили, ако губят война днес. Ако Китай осакати конвенционалните сили на САЩ в Източна Азия, Съединените щати ще трябва да решат дали да спасят Тайван чрез използване на тактически ядрени оръжия срещу китайски пристанища, летища или флотилии. Това не е фантазия: американската армия вече разработва крилати ракети с ядрен заряд, изстрелвани от подводници, които могат да бъдат използвани за такива цели.
На свой ред, Китай може също да използва ядрени оръжия, за да изтръгне победата пред перспективата на поражението. Пекин предприе безпрецедентно разширяване на ядрения си арсенал и военната доктрина твърди, че Китай би могъл да използва ядрени оръжия, ако конвенционална война застраши оцеляването на неговото правителство или ядрен арсенал – което почти сигурно би било така, ако Пекин загуби война за Тайван. Може би тези неофициални твърдения са блъфове. И все пак не е трудно да си представим, че ако Китай се изправи пред перспективата за унизително поражение, той може да изстреля ядрено оръжие (може би в или близо до огромната американска военна база на Гуам), за да си възвърне тактическо предимство или да принуди Вашингтон да мисли за прекратяване на огъня.
Колкото повече конфликтът се проточва, всяка от страните може също да използва най-унищожителното си оръжие, за да сложи край на тежка война на изтощение. По време на Корейската война американските лидери многократно обмислят да хвърлят ядрени бомби върху Китай, за да го принудят да приеме прекратяване на огъня. Днес и двете страни биха имали възможността да използват ограничени ядрени удари, за да принудят упорит опонент да отстъпи. Стимулите за това могат да бъдат силни, като се има предвид, че която и страна да дръпне ядрения спусък първа, може да спечели голямо предимство.
Последният път към ядрена война е неволната ескалация. Всяка страна, знаейки, че ескалацията е потенциален риск, може да се опита да ограничи ядрените възможности на другата. Съединените щати биха могли например да се опитат да потопят китайските подводници с балистични ракети, преди да се скрият в дълбоките океански води отвъд първата островна верига. И все пак подобна атака може да постави Китай в ситуация „да ги използва или да ги загуби“ по отношение на неговите ядрени сили, особено ако Съединените щати ударят и китайските наземни ракети и комуникационни системи, които смесват конвенционални и ядрени сили. При този сценарий лидерите на Китай може да използват ядрените си оръжия, вместо да рискуват да загубят напълно тази опция.
Оръжията на бъдещето в конфликта на настоящето
На фона на тези военностратегически сценарии, през декември 2021 г. САЩ поставиха Китайската академия на военномедицинските науки и 11 свързани изследователски института в областта на биотехнологиите в черен списък за износ за предполагаемо подпомагане на китайските военни да разработват оръжия за „контрол на мозъка“. Министерството на търговията на САЩ в постави изследователските институти в „списъка на субектите“, което забранява на американските компании да изнасят технологии, произхождащи от Америка, за китайските институции.[iii]
„Китай избира да използва тези технологии, за да преследва контрол над своите граждани и репресиите си срещу членове на етнически и религиозни малцинствени групи“, казва Джина Раймондо, министър на търговията на САЩ.
Високопоставен американски служител добавя, че Китай използва нововъзникващи биотехнологии, за да се опита да разработи бъдещи военни приложения, които включват „редактиране на гени, подобряване на човешката производителност и интерфейси на мозъчните машини“.
Майкъл Орландо, ръководител на Националния център за контраразузнаване и сигурност наскоро посочи, че САЩ предупреждават компаниите за усилията на Китай да получат американски технологии в пет ключови сектора, включително биотехнологиите, и квалифицира това като заплаха за националната сигурност.
Отделно Министерството на финансите на САЩ постави DJI, който е най-големият производител на дронове в света, и седем други групи в списъка на „китайските компании с връзки с военно-промишлен комплекс“ за предполагаемо участие в улесняването на наблюдението на уйгури в Синдзян. На американските инвеститори е забранено да инвестират в която и да е от пет дузини китайски групи, които сега са в черния списък на Министерството на финансите.
Обектите на санкциите включват Megvii и CloudWalk Technology, две компании за софтуер за разпознаване на лица, и Dawning Information Industry, производител на суперкомпютри, който управлява облачни изчислителни услуги в Синдзян. Другите имена са Xiamen Meiya Pico, група за киберсигурност, която работи с правоприлагащите органи, Yitu Technology, компания за изкуствен интелект, Leon Technology, компания за облачни изчисления, и NetPosa Technologies, производител на облачни системи за наблюдение.
Според Вашингтон, тези санкции подчертават как частните фирми в секторите на технологиите за отбрана и наблюдение на Китай активно си сътрудничат с усилията на правителството да репресира членове на етнически и религиозни малцинствени групи. Ходът следва поставянето в черния списък миналата седмица на SenseTime, авангардна компания с изкуствен интелект, която се фокусира върху софтуера за разпознаване на лица.
Инвеститорите на DJI включват Accel и Kleiner Perkins, две големи американски фирми за рисков капитал. Accel инвестира 75 милиона долара в DJI през 2015 г. и помогна за създаването на фонд от 10 милиона долара с подкрепата на DJI за инвестиране в технологии за дронове. GGV Capital, която е фирма за рискови инвестиции с офиси в САЩ и Китай, също е инвестирала в Megvii. Американските инвеститори на Sensetime включват Glade Brook Capital Partners, Qualcomm Ventures, Silver Lake и Tiger Global Management.
Тези действия са най-новото усилие на администрацията на Байдън да затрудни китайските военни в разработването на технология, която може да навреди на националната сигурност на САЩ и да накаже Пекин за преследването на уйгурите в Синдзян. Администрацията на Байдън обвини Китай в извършване на „геноцид“ в северозападния регион, където повече от 1 милион уйгури и други етнически малцинства са били задържани в лагери и използвани като принудителен труд. Белият дом обяви дипломатически бойкот на Зимните олимпийски игри в Пекин в отговор на ситуацията.
Сенатът прие закон, който забранява на американски компании да внасят стоки от региона, освен ако не могат да докажат, че не е използван принудителен труд.[iv] Белият дом подкрепя законопроекта, който вече прие Камарата на представителите. Според Америка, китайските власти са използвали биометрично лицево разпознаване за масово наблюдение в Синцдян и са събрали ДНК проби от всички жители на Синдзян на възраст от 12 до 65 години. В допълнение към китайските изследователски институти, Вашингтон постави още 22 китайски групи в списъка на санкционираните субекти. Някои са поставени там заради ролята им в разработването на подводни комуникационни кабели, които са фокус за Китай.
Умереност и компромиси са дълготрайните решения
Истината е, че няма лесен начин да се подготвиш за дълга война, чийто ход и динамика са по своята същност непредвидими.
Всяко ескалиращо действие рискува да засили интензивността на конфликта. Войната между великите сили с ядрено оръжие няма да приключи със смяна на режима или със заемане на столицата на другата от едната страна. Тя ще донесе разрушения за всички. Ето защо сега повече отвсякога е необходим договорен компромис. Най-простото решение би било връщане към статуквото: Китай спира да провокира Тайван в замяна на обещанието, че островът няма да търси официална независимост и че Съединените щати няма да я одобрят. За да подслади сделката, Вашингтон може да предложи да държи силите си извън Тайван и извън Тайванския проток. Си Дзинпин ще може да каже на китайския народ, че е дал урок на враговете си, а Съединените щати биха спасили една стратегически позиционирана демокрация. Това може да не е задоволителен край на упорито воден конфликт. Но в една дълга война между велики сили, защитата на жизненоважни интереси на двете страни като същевременно се избягва Армагедон за всички, е достатъчно добро постижение.
[i] Stone, Mike, U.S. builds new software tool to predict actions that could draw China’s ire, Reuters, December 15, 2021, достъпна на https://www.reuters.com/world/china/us-builds-new-software-tool-predict-actions-that-could-draw-chinas-ire-2021-12-15/
[ii] Brands, Hal and Michael Beckley, Washington Is Preparing for the Wrong War With China, Foreign Affairs, December 16, 2021, достъпна на https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2021-12-16/washington-preparing-wrong-war-china
[iii] Sevastopulo, Demetri, US accuses China of developing ‘brain control weaponry’, Financial Times, December 16, 2021, достъпна на https://www.ft.com/content/f9637825-0e9b-45d7-a49a-1eb507d41e68
[iv] Knickmeyer, Erin and Aamer Madhani, Congress approves import ban targeting forced labor in China, AP News, December 17, 2021, достъпна на https://apnews.com/article/science-business-china-asia-beijing-d73f6a5b82a58209480f5aa010895100
Related news
