Докато 80% от централните банки в света изследват възможността за въвеждането на дигитална валута, Китай върви по този път вече цели шест години. През 2014 г. Джоу Сяочуан, тогава управител на Китайската народна банка, създаде Институт за изследвания на цифрови валути с цел да проучи потенциалното им използване за нуждите на централната банка на страната. През следващите няколко години се родиха няколко изследователски центъра, разпръснати из цялата страна.
Джоу не е единственият, който има визия за разплащателната система на бъдещето. Чандлър Гуо е пионер в криптовалутата: цифровите валути от ново поколение, които могат да бъдат създадени и използвани независимо от националните централни банки и правителства.
През 2014 г. той организира операция за производство на една от тези валути – популярния биткойн, на тайно място в Западен Китай.[i]
Копаенето на биткойн е гладно за електричество предприятие, включващо десетки компютри, така че Гуо използва мощност от водноелектрическа станция, в партньорство с местен китайски държавен служител. В своя връх машините му са в състояние да добиват 30% от биткойните в света. Затова не е учудващо, че той вярва, че биткойн един ден ще промени света и ще замени долара.
Но сега предприемачът вижда нова финансова сила, която си проправя път напред – платежна система, създадена от китайската държава и известна като Електронно плащане с цифрова валута (Digital Currency Electronic Payment или DCEP).
Това на практика е цифрова версия на официалната китайска валута „юан“ и Гуо смята, че DCEP ще стане доминиращата глобална валута. „Един ден всички по света ще използват DCEP“, казва той.
„DCEP ще бъде успешен, защото има много китайци, живеещи извън Китай – 39 милиона. Ако имат връзка с Китай, те ще използват DCEP. Те могат да накарат DCEP да стане международна валута”.[ii]
Възможностите са огромни, но неизвестните също не са малко
Но мнозина се съмняват дали ще успее и има опасения, че валутата ще бъде използвана от Пекин за шпиониране на граждани.
Подобно на биткойн, DCEP използва блокчейн технология, вид дигитализирана книга, използвана за проверка на транзакции. Блокчейнът действа като универсален запис на всяка транзакция, която някога е била направена в тази мрежа и потребителите си сътрудничат, за да проверяват новите транзакции, когато възникнат.
На практика това означава, че потребителите не се нуждаят от банка, ако искат да си плащат взаимно, например, с телефоните си.
Китай планира да пусне DCEP по-късно тази година. Но досега Китайската народна банка не е посочила точна дата за стартирането в цялата страна. Китай започна да тества цифровата валута по-рано тази година в избрани градове. Когато бъде пусната на национално ниво, тя ще позволи на потребителите да свързват свалените на смартфоните им електронни портфейли със своите банкови карти, да извършват транзакции и да превеждат пари.
„Трудно е да се предвиди графикът на пускане, но Народната банка на Китай е под силен натиск да ускори развитието, тъй като не иска да бъде в свят, в който Libra (цифровата валута на Facebook) става глобалната валута, което според тях е по-лошо от сегашната глобална финансова система, контролирана от САЩ „, казва Бао Лингао, анализатор от базираната в Пекин компания Trivium.[iii]
Наблюдатели казват, че Китай иска да интернационализира юана, за да може да се конкурира с долара. Китайското правителство вярва, че ако някои други държави също могат да използват китайската валута, това може да наруши паричния суверенитет на САЩ. Съединените щати изградиха сегашната глобална финансова система и инструментите в нея след Втората световна война чрез системата от Бретън-Уудс. Тя е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена в резултат на провеждането на специална международна конференция (Бретон-Удската конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944 г.) Името си получава по името на курорта Бретън Удс в щата Ню Хампшир, САЩ. На конференцията участват 45 държави и нейната цел е организация на международните парични отношения по нов начин след Втората световна война.
Обменните курсове на валутите трябвало да бъдат по-гъвкави от използвания дотогава златен стандарт и съотношението им трябвало периодично да се пригажда към стопанската производителност на съответните държави чрез ревалвация или девалвация. По този начин се целяло да се предотврати дефлационното въздействие на дефицитите в платежните баланси, възникнали преди Втората световна война и да се възстанови валутната конвертируемост в името на безпрепятственото движение на стоки. На страните е даден петгодишен преходен период за премахване на валутния контрол и търговските ограничения.
Друга цел на конференцията е да сведе до минимум опасността от спекулативно движение на капитали като създаде ефикасни мерки за контрол. Затова тя поставя началото на такива организации като Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международният валутен фонд (МВФ), които отпускат кредити за страните-членки за преодоляване на краткосрочни дефицити в платежния им баланс, без да се налага незабавно обезценяване на валутата.
Но мнозина технологични ентусиасти днес вече вярват, че цифровите валути представляват бъдещето на парите.
Паричната система на дигиталния век
DCEP, която все повече се лансира като цифровата версия на ренминби (китайски юан), ще бъде тествана в Шънджън, Суджоу, Сион‘ан и Чънду и на местата на Зимните олимпийски игри през 2022 г., планирани за Пекин и околностите на столицата.
Докато много централни банки по света разработват цифрови валути, Китай изглежда има предимство поради своята модерна екосистема за цифрови плащания. Вече 83% от дигиталните плащания в Китай се извършват чрез мобилни устройства в сравнение със 17% чрез пари в брой или банкови карти.[iv]
Според Народната банка, DCEP ще помогне за ускоряване на преминаването към безкасово общество и засилване на финансовото приобщаване. Това също така ще даде на централната банка по-голям контрол върху пазара на плащания, който в момента е доминиран от услугите на частния сектор, предлагани от гиганти като Alipay и WeChat Pay. Alipay и WeChat Pay контролират 90 процента от китайския пазар на цифрови разплащания, което представлява около 25 процента от разходите на дребно, включително за финансови услуги.
WeChat се счита за водещия китайски канал в социалните медии, който има над 1 милиард потребители на месец, много от които използват неговите финансови и платежни приложения. Alipay е най-голямата платформа за електронна търговия в Китай, обработваща над 120 000 транзакции в секунда, което е двойно по-бързо от Visa и MasterCard. Потребителите финансират и допълват своите цифрови портфейли в тези платежни услуги с техните банкови сметки или кредитни карти.
В обозримо бъдеще такива платформи за плащане могат да съществуват съвместно с DCEP. Въпреки това, като законно платежно средство и без такси, DCEP вероятно ще стане широко приет метод и ще премахне нуждата от настоящите платежни платформи.
При централизираната система за цифрова валута Народната банка ще издава DCEP на търговските банки срещу еквивалентни парични средства или депозити в централната банка. След това банките могат да разпространяват DCEP на своите клиенти чрез електронни портфейли при условие, че клиентите са преминали проверка от типа KYC (know your customer или „познайте вашия клиент“).
Ако изпитанията са успешни, цифровият ренминби модел ще се превърне в първата суверенна цифрова валута в света.
Ранните индикации са, че цифровият юан ще бъде популярен. След като Китайската строителна банка (съкратено ССВ; една от „големите четири“ банки в Китайската народна република, която през 2015 г. е втората по големина банка в света по пазарна капитализация и 6-а по големина компания в света) добави тихичко услуга за портфейли с помощта на DCEP миналия месец, новината за функцията бързо се разпространи сред китайската криптовалутна общност и медии.
Някои потребители успяха да направят малки транзакции, като свързаха своите CCB акаунти с портфейла, преди банката да го деактивира, казвайки, че функцията все още не е официално достъпна за обществеността.
Клиентите, които са използвали услугата, са могли да прехвърлят пари от своята сметка в CCB в портфейла и след това да ги прехвърлят на други, като използват телефонен номер или уникален идентификатор на портфейла. С други думи, това е толкова лесно, колкото използването на услуги като Venmo или PromptPay.
Необходимостта от регулация на новата услуга е безспорна
Използването на цифрова валута ще бъде удобно за обществеността и ще осигури по-голяма ефективност във финансовата система. Съществуват обаче опасения относно гражданските свободи, тъй като анонимността на парите ще бъде заменена от проследима цифрова книга, която потенциално би могла да се използва за социален контрол. Въз основа на информацията, публикувана досега, изглежда, че Китайската народна банка може да проследи всяко движение на DCEP предвид неговите електронни отпечатъци и чрез наблюдение на дейностите на цифровите портфейли. Това означава, че DCEP не позволява на потребителите пълната анонимност на паричните транзакции. Посочвайки директното предаване на DCEP между портфейлите, банката заяви, че ще има „контролируема анонимност“ – но това е вярно само за търговските банки, а не за самата национална банка.[v]
Способността на Китайската народна банка да наблюдава транзакциите с DCEP може да спомогне за подобряване на ефикасността на операциите по паричната и фискалната политика, както и да улесни борбата с финансовите престъпления, включително прането на пари и финансирането на тероризма. Това обаче значително ще укрепи правителствената система за оценяване на социални кредити, използвана за контрол на гражданите, като възнаграждава или наказва поведението им. По принцип, колкото повече граждани използват DCEP вместо физически пари, толкова повече правителството може да наблюдава и контролира живота им.
Това е важен въпрос за други централни банки, които обмислят въвеждането на цифрови валути. Тези банки трябва да демонстрират способността си да въведат много стабилни институционални предпазни мерки срещу потенциална злоупотреба с данните за транзакции с цифрова валута от съответните правителства.
Ако директното предаване на DCEP между цифровите портфейли започне да замества използването на чекове и електронни преводи по банкови сметки, банките ще бъдат оставени извън платежните потоци, лишавайки ги от ценен достъп до финансовите дейности на клиентите. По-важното е, че ако потребителите придобият DCEP чрез ликвидиране на банковите си салда, това ще свие банковите баланси, лишавайки ги от източник на финансиране с депозит с нулева/ниска цена. Банките ще трябва да разчитат на по-скъпи и по-малко стабилни пазари за финансиране на едро.
Важно е още, че способността на потребителите да прехвърлят пари от банкови депозити към DCEP може да наруши паричната политика на централната банка. Например, по време на икономически спад, централната банка може да иска да осигури парично стимулиране, за да стимулира растежа. Ако обаче потребителите предпочитат ликвидност и изчерпват банковите си сметки, за да попълнят своите портфейли от DCEP, това ще намали базите на депозитите на банките, което ще ги затрудни да предоставят кредит в подкрепа на икономическа дейност, която централните банки се опитват да насърчават.
Освен това, възможността за преместване на пари между банкови депозити и DCEP може да улесни дигиталната паника и едновременното теглене на пари, което може да се случи много по-бързо от оформянето на физически опашки пред банкови клонове за теглене на пари в брой.[vi]
Също толкова важно е, че DCEP може да позволи на Китайската народна банка да налага отрицателни лихвени проценти върху държането на цифрови пари в портфейли – нещо, което централната банка не може да направи с пари в брой. Това е много сериозен въпрос – налагането на отрицателни лихвени проценти не е просто технологичен ход на паричната политика, но може да се разглежда от гражданите като конфискация на богатството им от държавата.
И накрая, централната банка трябва да осигури подходяща регулаторна рамка за небанкови посредници, на които е разрешено да разпространяват DCEP сред обществеността.
Разработването на DCEP повдига основни въпроси относно дигиталните валути на централната банка като цяло. Предимствата включват предлагане на обществото на по-удобен, ефективен и евтин механизъм за плащане като алтернатива на физическите пари в брой. DCEP може да помогне на правителството да подобри ефикасността на своите операции по паричната политика (мониторинг в реално време на движението на цифровата валута), операциите по фискалната политика (данъчно облагане, включително борба с избягването на данъци), както и предотвратяването на престъпления (включително пране на пари и финансиране на тероризма).
Основният недостатък е, че DCEP отнема анонимността на касовите транзакции, намалявайки личната неприкосновеност и предоставяйки на правителството мощен инструмент за наблюдение и контрол на своите граждани. Способността на централната банка да налага отрицателни лихвени проценти върху притежанията на DCEP също поражда обезпокоителна перспектива за конфискация на правителството от богатството на гражданите.
Цифровият юан ще подкрепи и дългогодишните усилия на Китай да интернационализира своята валута. Други централни банки, включително Банката на Тайланд, също работят върху разработването на цифрови валути, които могат да се използват за трансгранични плащания. Като първи двигател, Китай може да е в състояние да определи стандартите за глобалната система. DCEP ще представи и привлекателна алтернатива на установената международна система за превод на средства, известна като SWIFT, с по-ниски такси за транзакции.
[i] Vincent, Danny, One day everyone will use China’s digital currency, BBC News, September 2020, достъпна на https://www.bbc.com/news/business-54261382
[ii] Пак там
[iii] How China Is Closing In on Its Own Digital Currency, Bloomberg, September 2020, достъпна на https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-09-08/how-china-is-closing-in-on-its-own-digital-currency-quicktake
[iv] Songwanich, Suwatchai, China steps up as digital currency pioneer, Bangkok Post, September 2020, достъпна на https://www.bangkokpost.com/business/1984923/china-steps-up-as-digital-currency-pioneer
[v] Kong, Shuyao, DCEP: An inside look at China’s digital currency, Decrypt, June 2020, достъпна на https://decrypt.co/33866/dcep-an-inside-look-at-chinas-digital-currency
[vi] Tran, Hung and Barbara Matthews, China’s Digital Currency Electronic Payment Project reveals the good and the bad of central bank digital currencies, Atlantic Council, August 2020, достъпна на https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/chinas-digital-currency-electronic-payment-project-reveals-the-good-and-the-bad-of-central-bank-digital-currencies/
