Срещите на най-високо равнище от китайска и българска страна на международни и правителствени форуми са в постоянна динамика.
Систематиката на техния характер се изразява в периодични срещи на високо равнище, целящи да сближат идеите и концепциите за развитие на двете държави.
Януари-Февруари
От 11 до 12 януари 2016 г. беше осъществена официална визита в Китай на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, което е първото посещение на български министър на вътрешните работи от 1996 г.
Проведени бяха срещи с министъра на обществената сигурност Гуо Шънкун, министъра на администрацията за киберпространството Лу Вей и министъра на културата Луо Шуган.
Подписано бе Споразумение за сътрудничество в превенцията и борбата с престъпността.
През септември 2015 г. се проведоха първите двустранни консултации между министерствата на външните работи по въпроси от Инициативата „16+1“.
През януари 2016 г. се състояха вторите консултации по същия формат. Активно се развива и сътрудничеството по линия на Дипломатическия институт към МВнР.
Среща на министър-председателя Бойко Борисов с министъра на външните работи на КНР Ван И на 4 февруари 2016 г., в рамките на Международната донорска конференция в Лондон „Подкрепа за Сирия и региона” е пример за разнородния характер, които тези срещи могат да имат.
Решенията за борба с последствията от тежката хуманитарна криза в Сирия, резултат от продължаващата война на територията й, са ключови за България и международните й отношения и са пряко свързани с икономическите последствия от навлизането на бежанци на територията на страната.
Този фактор може да окаже пряко влияние на китайските инвестиции и проекти в страната поради усложнената обстановка. Засиленият политически диалог има превантивна роля за опасността от отлив на доверие и изгражда сигурност и устойчиви отношения.
През февруари 2016 г. на посещение в България бе делегация на Националната комисия за развитие и реформи на Китай (NDRC) на ниво зам.-председател (с ранг министър), с цел идентифициране на възможностите за участие на България в новата китайска инициатива за развитие на морските пристанища на Адриатическо, Балтийско и Черно море.
България представи два транспортни маршрута, свързващи Азия с Европа, използвайки българската пристанищна инфраструктура и фериботни връзки: Евроазиатски транспортен коридор по Пътя на коприната от Китай през Казахстан и Грузия, както и коридор Черно море – Персийски залив, минаващ през Иран, Армения, Азербайджан и Грузия.
През февруари 2016 г. БДЖ „Товарни превози“ подписа план за маршрут Джънджоу-Бургас.
Май-Юни-Юли
През юни 2016 г. на посещение в България бе г-н Дзян Пин, член на ПК на Шанхай и секретар на Комисията по политика и право. Установени са контакти между прокуратурите на двете страни.
През юни 2016 r. МРРБ бе домакин на заместник-министъра на жилищното строителство и градското, и селското развитие на Китай, г-н Лу Къхуа. В процес на съгласуване е Меморандум за сътрудничество между двете министерства.
Международното сближаване на позиции относно значими проблеми от политически, икономически и военен характер е ключово за сближаване на отношенията. 2016-та година е ключова в комуникациите между България и Китай и е белязана от засилен диалог в редица международни форуми.
Срещата на президента Росен Плевнелиев с китайския премиер Ли Къцян на 16 юли 2016 г. в рамките на 11-та среща на върха на АСЕМ в Улан Батор също е ключов момент за годината. Платформата на този форум цели изграждане, засилване и сближаване на двустранните и многостранни връзки между Азия и Европа.
Ефектът на тези срещи се изразява в политическо сътрудничество и по-балансиран политически и икономически ред. Ползите от участието на България в този форум са във възможностите за неформални разговори лице в лице.
Редовно се разменят парламентарни делегации на различни равнища вследствие на сближените отношения на международни форуми. Резултатите от срещата на 5 ноември идват малко по-късно същата година.
Китай посещават няколко председатели на Народното събрание на Република България. В периода 26 юни-1 юли 2016 г. Китай посети г-жа Цецка Цачева, а предишното посещение на такова равнище бе през 2013 г. от г-н Михаил Миков.
Преди него проф. Огнян Герджиков направи псещение през 2002 г. Г-жа Цачева проведе срещи с председателите на Общокитайското събрание на народните представители Джан Дъдзян и на Политическия консултативен съвет на китайския народ Ю Джъншън, с председателя на Пекинския градски народен съвет Ду Дъин, с председателите на народните събрания в Шанхай и Сиан, както и с представители на големи китайски компании.
В рамките на визитата министър Лиляна Павлова и китайският министър на жилищното строителство и градското, и селското развитие подписаха споразумение за сътрудничество.
През годините на сътрудничество български народни представители регулярно посещават Китай за участие в двустранни и международни формати.
През май 2016 г. на посещение бяха председателят на ПЕС Сергей Станишев и заместник-председателят на НС Янаки Стоилов за участие в Петия политически форум на високо равнище ЕС-Китай, а през юни 2016 г. – заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ, г-н Цветан Цветанов.
Септември-Декември
Следващата ключова среща през 2016 г. е на министър-председателя Бойко Борисов с премиера Ли Къцян на 5 ноември в рамките на Петата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от ЦИЕ в Рига, Латвия.
Там министър-председателят заяви:
„Не бих си позволил да пропусна тази среща, защото отчитам, че през изминалите четири години форматът „16+1“ се доказа като резултатен и ползотворен механизъм на взаимодействие между Китай и Централна и Източна Европа.
В България след последната ни среща през 2015 г. вече сме свидетели на първите реални резултати от нашето сътрудничество“.
На тази среща се отчита ръст на българските продукти на китайския пазар и премиерът Ли Къцян заявява, че потенциалът за износ на етеричните масла, по-специално розовото масло, земеделските и хранителни продукти – мляко и млечни продукти, месо, тютюн и други- е голям.
На тази среща българският премиер набляга на потенциалните възможности за икономическо сътрудничество: „Китай е наш първостепенен партньор. Индустрията също е важен сектор, в който можем да намерим общ интерес.
Китайските инвеститори в България се увеличават и нашето желание е да привлечем повече компании в българската икономика, защото тук имаме традиционни предимства в сектори като машиностроене, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, химическа, фармацевтична и хранително-вкусова промишленост.
Разчитаме властите в Китай да насърчават китайски фирми да инвестират в България“.
На 26-28 септември 2016 г. Столична община бе домакин на Първата среща на кметовете на столиците по инициативата „16+1“.
Делегацията посети Пекин, Ханджоу и Шанхай. В периода 24–29 септември 2016 г. делегация на МВР ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи, г-н Цвятко Георгиев участва във Втория международен форум, организиран от Министерство на обществената сигурност на Китай в гр. Лянюнган, провинция Дзянсу, Китай.
В съответствие с Протокола за сътрудничество между министерствата на външните работи /1995 г./ са проведени консултации. Последният кръг се състоя в периода 10-12 октомври 2016 г.
Ръководител на българската делегация бе зам.-министър Валентин Порязов, а ръководител на китайската – г-жа Лиу Хайсин, заместник-министър на външните работи на КНР и Генерален секретар на Секретариата на инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ (16+1).
Процедурата за подписването на т. нар. двустранни протоколи и съгласуване на фитосанитарни сертификати за износ на стоки от растителен произход и съгласуването и двустранно одобряване на съответните сертификати за износ на стоки от животински произход, които представляват и официално разрешение за осъществяване на внос на исканите продукти на територията на Китай, изисква продължително време и е свързана с провеждането на работни посещения от страна на китайски експерти от Националната администрация по контрол на качество на Китай (AQSIQ).
Към декември 2016 г. България е стартирала 28 процедури за износ за Китай на земеделски и хранителни продукти. От тях успешно са приключили 3 – за царевица, люцерна и рибни продукти.
На територията на Китай има установени малък брой български компании. Политическият диалог цели да увеличи крос инвестициите, броя на изнесените и внесени стоки, както и броя на фирмите, които оперират в двете страни.
Related news
