Очаква се до 2030 г. около 200 милиарда устройства, сензори и хора да бъдат взаимосвързани, увеличавайки значително днешните нива от 11 милиарда. Подобен поток на данни и източници без съмнение ще създаде множество възможности във всички сфери на индустриите и обществото и ще се превърне ефективно в двигателя на растежа и диференциацията. През следващите 10 до 15 години дигиталната идентичност на индивидите ще стане по-значима от всякога. Комбинирането на информация от различни източници би предоставило ново и навременно познание в обществото и ще послужи като база за точно прогнозиране в различни сфери – здравеопазване, образование и финанси.
Прогнозата е на IBM Southeast Europe, а основният извод от новия доклад на гиганта е недвусмислен – днешните лидери в индустрията, академичната сфера и правителствата трябва активно да поведат страните към дигитални постижения, за да подготвят региона за бъдещето и да избегнат маргинализацията му.
Резултатите на българските ученици в международното изследване Programme for International Student Assessment (PISA) показват, че 42 процента не са функционално способни да работят с математика и трудни текстове. Четирима на всеки десет 15-годишни в България все още нямат уменията за справяне в тази нова икономическа среда, предупреждава анализът на IBM.
Според компанията, потенциалът пред Югоизточна Европа е голям, но и предизвикателствата също – киберсигурността, интегритетът и собствеността на данни и личното пространство. Тези предизвикателства в дигиталния свят нарастват и трябва да бъдат овладяни, преди пълният потенциал на дигитализацията да бъде предоставен за ползване от всички.
Тъй като процесът на дигитализация продължава, възможностите на новите технологии ще създадат и нови социални нужди. Преходът от образование към професионален живот ще стане по-плавен и е нужно да се подготвим за този повтарящ се цикъл и нарастващ брой на професиите. Градовете, индустриите и държавите, в които инфраструктурата и социалната структура отговорят най-бързо на тези нужди и тази динамика на развитие, ще се превърнат в глобални иновативни центрове.
В тази перспектива Югоизточна Европа има предпоставки за бързо развитие и просперитет, ако към въпроса се подходи конструктивно и без загуба на време. Икономическата стабилност, енергичните стартъп общности и инвестициите в развиване на инфраструктурата и образованието поставят региона в много изгодна позиция.
