Китай иска да засили сътрудничеството си с Централна и Източна Европа, където вече финансира редица проекти в рамките на стремежа си към по-голямо глобално влияние, съобщи ключов инфраструктурен министър от китайското правителство.
Китайският министър на транспорта Ли Сяопън, който участва в среща в Белград с представители на 16 европейски страни, заяви, че подобряването на икономическите и други отношения се основава на „взаимни ползи“ както за Китай, така и за тази част на Европа.
„Настоящата международна ситуация е доста сложна и несигурността нараства“, посочи китайският представител. „Китай иска и се готви заедно с 16-те страни от региона да задълбочим нашето сътрудничество“, добави той.
Китайският интерес към Централна и Източна Европа е свързан с инициативата „Нов път на коприната“ за увеличаване на китайското влияние навън чрез инвестиции и тясно икономическо сътрудничество. В Сърбия подкрепените от Китай проекти включват изграждането на скоростна жп линия между столицата Белград и столицата на Унгария Будапеща.
Сръбският президент Александър Вучич оцени ролята на Китай, като заяви, че тя е била „много полезна“ за неговата бедна страна.
„Ние никога нямаше да можем да го направим сами, ако не беше този положителен натиск от Китай да изградим нещо, да свържем реките с мостове, да построим нови пътища“, посочи Вучич.
Междувременно, четвърта среща на местните лидери на страните от Централна и Източна Европа и Китай „16+1“ ще се проведе в Националния дворец на културата на 20 октомври 2018 г. Сътрудничеството в областта на туризма, селското стопанство, индустриалните и демонстрационни зони и паркове, малките и средните предприятия ще бъдат сред обсъжданите теми. Целта на форума е да доразвие и надгради постигнатите резултати от Срещата на върха, състояла се в София на 7 юли.
В новите икономически условия Китай действа максимално рационално, търсейки както възможности в други региони, така и отваряйки собствената си икономика за чужди партньори. Именно Пекин е бил и най-големият получател на преки чуждестранни инвестиции през първата половина на 2018 г., привличайки приблизително 70 милиарда щатски долара входящи потоци. Инвестиционните потоци към Китай продължават да се увеличават въпреки нарастващото напрежение в търговията и увеличаването на разходите за производство.
