Умният дом и свързаният град не са въпроси на избор, а на задължителна адаптация към новите нужди и предизвикателства
Ако ви се случи да минете през Хелзинки, със сигурност финландската столица ще ви изненада. Тук придвижването, независимо дали с кола или с градски транспорт, е станало като реализирана на практика футуристична визия на някой дързък градоначалник. Можете да си купите билетче направо от телефона си, а приложение ще планира най-добрия маршрут за вас, комбинирайки обществен транспорт, частни возила и услуги на поискване.[1] Удивително, нали!? Особено за хора, идващи от задушаващ се под собствената си тежест град като София.
Голямата идея зад съвременната инфраструктура на Хелзинки и други подобни градове е, че комбинация от умни устройства и услуги непрекъснато работят за облекчаването на живота на гражданите – независимо дали те се намират у дома, в офиса или на улицата.
Когато излезете навън
Интеграцията на умните технологии в ежедневието ни е следващата сложна стъпка в еволюционния пъзел и тя съвсем не се изчерпва само с покупката на съответните устройства в дома. „Поумняването“ най-често започва у дома, но процесът всъщност все повече обхваща цели квартали и дори градове. Идеята за място, където информационният поток и координацията между градската инфраструктурата позволяват да се сложи край на повечето проблеми от градския живот, никога не е била по-важна и по-близо до реализацията си. В последните години редица големи градове се опитват да използват събраните бази данни и напредъка в технологиите, за да се борят с предизвикателства като градската престъпност, заплахите за общественото здраве, задръстванията, икономическото неравенство и др.
Макар голяма част от гражданите по света да се вълнуват от перспективата за създаването на интелигентни градове, те също така изразяват загриженост по въпроси като финансовата стойност на подобни инициативи, гарантиране неприкосновеността на личния живот и справянето с липсата на необходимите технологични умения.
Това показва ново проучване на Асоциацията за технологична индустрия CompTIA, в което са анкетирани 1000 американски домакинства и 350 държавни служители за тяхната информираност и интерес към концепцията за интелигентните общности.[2]
Според доклада „Изграждане на по-интелигентни градове и общности“ шест от всеки десет граждани са заинтересувани от това да живеят в умен град, въпреки че само 26 процента са заявили, че са запознати с концепцията за интелигентен град. Шестдесет процента пък биха гласували в подкрепа на инициатива за интелигентни градове в техния район..
Подобрена Wi-Fi и широколентова връзка; мониторинг на качеството на въздуха; по-добро управление на водните ресурси; енергийна ефективност; навременен мониторинг и реакция при бедствия са характеристиките на интелигентните градове, от които гражданите се интересуват най-много, сочи проучването.
Междувременно, почти три четвърти от държавните служители имат позитивна нагласа към развитието на интелигентните градове, като предвиждат редица предимства – икономии от оперативна ефективност; оптимизирано използване на ресурси; подобрени публични услуги и взаимодействие между гражданите; подобряване на процеса на вземане на решения; както и възможността за привличане на висококвалифицирани работници и фирми.
Еволюцията към интелигентни градове, обаче, среща редица потенциални пречки.
Хубавите неща стават бавно, умните – също
„Според концепцията и теорията, идеите за интелигентни градове могат да рационализират доставката на публични услуги, да подобрят транспортните връзки, да оптимизират управлението на ресурсите и да осигурят други резултати, които подобряват качеството на живот“, твърди Тим Хърбърт, старши вицепрезидент, в CompTIA.[3]
„Но съществуват значителни практически пречки: финансиране, неприкосновеност на личния живот и технологична интеграция“, добавя Хърбърт. „Тези, и други фактори предполагат, че преминаването към интелигентни общности ще се осъществи в премерени стъпки, а не в големи скокове“.
Опасенията по отношение на финансирането и конкуриращите се един друг бюджетни приоритети оглавяват списъка на тревогите на гражданите относно интелигентните градски технологии. Следват въпросите за евентуални киберзаплахи и неприкосновеността на личния живот, както и надеждността на технологията.
Основната грижа на държавните служители е как да осигурят финансиране за проекти, посветени на развитието на интелигентни градове. Киберсигурността също е един от ключовите въпроси, които вълнуват правителството.
„Инициативите на правителството ни за създаване и развиване на интелигентни градове ще изискват нов контингент от киберпознавачи“, казва Лиз Химан, изпълнителен вицепрезидент в CompTIA. „Трябва да гарантираме, че както частни, така и публични организации развиват политики и инициативи, които осигуряват достатъчно IT работници, за да посрещнат нарастващото търсене“.[4]
Това няма да е лесно, предвид изключително голямото търсене на умения, свързани с информационната сигурност. Всъщност, 40% от анкетираните държавни служители заявяват, че липсата на умения и опит са основно предизвикателство за тях, когато става въпрос за иницииране на интелигентни инициативи.
Следващата фаза на растежа на интелигентните градове ще зависи от бързината, с която правителствените IT служители трупат експертен опит, заключва Хърбърт.
Докладът идентифицира факторите, които ще оформят бъдещата посока на развитие на интелигентните градове. Единият е необходимостта от повишаване разбирането за концепцията “интелигентeн град”.[5] Освен това, е необходимо да се направят подобрения на няколко фронта – от технологиите и широколентовите инфраструктури до работната ръка и потребителския опит. И най-важното – трябва да се гарантира, че интелигентните градове са сигурни посредством необходимите ресурси и ангажимент за споделяне на отговорностите.
Е-стония: неочакваният лидер
Когато става дума за модерна държава, прегърнала дигиталната среда, скромната прибалтийска Естония често пъти е цитирана заедно или дори преди някои от най-могъщите икономически и технологични сили в света. Естония е лидер по използване на дигиталните технологии. От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове в Естония има безплатен интернет достъп. Всеки в страната гласува и плаща данъци онлайн. Използвайки специални лични карти, естонците получават достъп до почти всички публични услуги чрез интернет.
В столицата Талин е седалището на центъра на НАТО за кибер защита, където специалисти по обработка на данни от цяла Европа и САЩ работят за защита на информационните мрежи на 29-те членове на алианса. През 2016 г. Естония дори откри първото в света посолство с виртуални данни в Люксембург. То съхранява най-вече информация за данъци, поземлена собственост, бизнес, документи за самоличност, законова база и преброяване на населението.[6]
Личната карта на всеки естонец не само го идентифицира във физическия свят, но и работи в електронна среда, позволявайки на хората да имат достъп до почти всяка електронна услуга, включително тези на банките, компаниите за комунални услуги и дори да плащат билети за паркинг или в градския транспорт.
По-рано тази година стана ясно, че Естония обмисля въвеждането на първата държавна криптовалута, с която ще бъдат възнаграждавани жителите на балтийската страна.[7] Ръководителят на програмата за въвеждане онлайн системите в Естония Каспар Корюс смята, че въвеждането на новата криптовалута ще даде възможност на страната да привлече повече инвестиции в най-съвременни технологии за публичиния сектор. По думите му по този начин балтийската държава може да стане еталон за дигиталното бъдеще на света.
Корюс посочва, че до момента е-жителите на Естония са инвестирали в страната 1.4 милиарда евро. Deloitte пък очаква тази сума да скочи на 1.8 милиарда евро до 2025 г.
Градът на лъва
Не по-малко интересен съвременен пример за град-държава, който преуспява в условията на модерната икономическа и технологична среда, е Сингапур, или в превод от санскрит „Градът на лъва“. Това е островен град държава в Югоизточна Азия, разположен в южната част на Малайския полуостров. Сингапур е част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак и през 1963 г. получава независимост от Великобритания. За някакви си 50 години градът държава се превръща от невзрачно поселище в един икономически и политически феномен.[8]
Противно на хаоса, който традиционно се свързва с многомилионните градове, Сингапур е известен като една от най-богатите и най-добре организирани страни в света. Престъпността е практически несъществуваща, а наказанията дори за малки провинения са брутални. Сингапур си партнира с Масачузетския технологичен институт, за да създаде по-умен транспорт, който разчита по-малко на частните автомобили и повече на обществените влакове и метро.[9]
С почти 6500 жители на квадратен километър Сингапур е една от най-гъсто населените страни в света. Обществото е космополитно и половин дузина етноси като китайци, индийци, малайци и дори малко европейци съжителстват в неписана хармония. В града държава има четири официални езика – мандарин, малайски, тамилски и английски. Английският е най-често използваният език, който обединява различните етнически групи. На децата са преподава на английски език в училище, но също така те учат родния си език, за да не губят контакт с техните традиции. Подобно на Япония, земята тук е малко и това я прави адски ценна. Океанските вълни са естествени граници, който поне на този етап заместват нуждата от споменатите вече стени или високотехнологични прегради. С недостига градът се бори, като непрекъснато засипва части от водните площи, които превръща в суша. Интересно е, че земята дори не се продава, а се дава под наем за 99 години.
Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия, с процъфтяваща индустрия – корабостроене, електроника, електротехника, мощна нефтохимическа промишленост. Контейнерното пристанище на Сингапур е едно от най-големите в света по брой обработени контейнери. Сингапур е и финансовият център на Югоизточна Азия; една високоразвита страна с търговска икономика и ниски данъци, в която важна роля играят международните корпорации. Брутният национален продукт на човек от населението е един от най-високите в света.
Технологии, които помагат реално
Нарастващия напредък в технологията с всяка измината година засяга човечеството по различни начини. Един от тях е способността да се спасяват човешки животи и да се осигурява добро медицинско обслужване за всички. В резултат на това, продължителността на живот и растежа на населението се е увеличила значително. През последните 50 години, броят на населението на планетата ни се увеличи изключително поради подобрения стандарт на живот, достъпът до медицински услуги и по-голямото и по-евтино производство на храна. Подобни достижения са чудесни, но създават и ново поколение предизвикателства – пренаселеност, замърсяване, престъпност, шум, трафик и др., от които страдат големите градове.[10]
Технологиите крият едно от възможните решения, стига да можем да погледнем на смелите иновации и проекти като на сериозни и постижими амбиции, а не просто сензационни заглавия. Свързаните автоматизирани превозни средства например, имат потенциала да предизвикат революция в пътната безопасност и да спасят хиляди животи. Затова трябва да се стремим да навлезем в епоха, в която същата тази пътна безопасност не е само оцеляване при катастрофи, а тяхното избягване изобщо. И ако умният дом и умният град станат реални и широко приложими, а не просто вълнуващи концепции, това може да бъде преходът към едно по-устойчиво, ефективно и безопасно развитие за всички нас.
[1] Helsinki: A Very Smart City, достъпна на https://www.huffingtonpost.com/magda-abufadil/helsinki-a-very-smart-cit_b_10436858.html
[2] Drones and Smart Cities: Transforming the Lives of Citizens, достъпна на https://www.comptia.org/about-us/newsroom/blog/comptia-blog/2018/01/26/drones-and-smart-cities-transforming-the-lives-of-citizens
[3] Пак там
[4] Пак там
[5] Why cities need to become smart now, достъпна на http://www.iec.ch/smartcities/
[6] Estonia sets up “data embassy” in Luxembourg, достъпна на https://govinsider.asia/security/estonia-data-embassy-luxembourg/
[7] Can a Government Introduce a Cryptocurrency? Estonia Says Maybe, достъпна на https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-01-23/estonian-leader-doesn-t-rule-out-ico-idea-warns-on-regulation
[8] Singapore experiments with smart government, достъпна на https://www.ft.com/content/b1b239a2-ff54-11e7-9650-9c0ad2d7c5b5
[9] Singapore Ranks As World’s No. 2 Smart City, Report Says, достъпна на https://www.forbes.com/sites/chynes/2017/11/10/singapore-ranks-as-one-of-the-top-smart-cities-in-the-world/#103d8ead717d
[10] A smarter smart city, достъпна на https://www.technologyreview.com/s/610249/a-smarter-smart-city/
