Преференциалните търговски споразумения могат да се отнасят към различни акценти от едностранни, двустранни или регионални договорености до разширяване на тарифните и други нетарифни преференции.
Споразуменията за свободна търговия днес не са непознат инструмент. Пример за такива са Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) или Споразумението за свободна търговия между САЩ и Австралия (FTA.1).
Световната търговска организация (СТО) позволява на страните да влизат в споразумения за свободна търговия при определени условия и при доста еластични критерии.
Рамкирането, което следва от търговското споразумение, има тенденцията да бъде конструктивен блок или препятствие за по-нататъшна многостранна либерализация на търговията.
Ако след подписването на споразумението се създадат допълнителни условия за повече търговия, примерно като се предостави възможността производството да се пренасочи към по-конкурентни производители от местните или чрез трансфер на търговията от предоставящи по-ниска цена партньори извън региона към членове на пакта с по-високи разходи, но поради тарифни преференции, които се отнасят до тях, търговията с членовете да е по изгодна.
В такива или в подобни случаи споразуменията от този тип се считат за градивен елемент, носещ ползи и са допълнение към световната търговска система.
От друга страна преференциалното търговско споразумение (ПТС) може да изгради пречки за многостранната търговска система. Трудно е да се определи еднозначно, количествено и предварително дали доминирането на свободна търговия без преференциални регулации е по-добър вариант от регулирането на търговията посредством споразумение.
Това е така, защото последиците върху моделите на търговия и инвестиции зависят от съдържанието на споразумението, както и от размера и мащаба на намаляване на бариерите пред търговията.
В последно време се наблюдава разрастване на подобен тип споразумения, които се превръщат в основен елемент от търговията и инструмент на световната икономическа дипломация. Една от причините е, че страните се стремят да подобрят достъпа до външни пазари за своите износители и инвеститори.
На фона на отслабващия импулс за многостранна либерализация на търговията, която изисква много сложна и понякога почти невъзможна международна политическа координация и разбирателство, преференциалните търговски споразумения са особено подходящи.
Предпочитана форма са споразуменията за свободна търговия, които набират популярност и се разрастват през последните години все повече. След 1995 г. със създаването на Световната търговска организация (СТО) броят на нотификациите за ПТС е средно 20 бр., в противовес с по-малко от 3 на година за периода 1948-1995 г. по ГАТТ.
Много други двустранни и регионални споразумения се договарят постоянно, примерно около 60 преференциални търговски споразумения само в Азия. Дялът на световната търговия, който понастоящем е обхванат от ПТС, се оценява на около 50% .
Европа и Китай имат вековна традиция на търговски отношения. Устремът за свързване на двата региона може да бъде открит още от времето на стария път на коприната, който се състои от мрежа от пътеки и планински проходи между градове и държави.
Устремени търговци изминават над 7,000 километра по този път, свързвайки Китай и Европа. Това е път без инфраструктура, просто една безкрайна верига от местни и регионални пътувания и дестинации, но той е и много повече. Това е символика, израз на решителност да се свържат пазарите и да се търси добавената стойност на стоките, обменяни между различни култури и нива на развитие, свързвайки цивилизации.
Въпреки динамичния свят и развитието на икономиката, пазарите и технологията, този устрем се пренася от предците ни и към нас. Днес дори вече да не се минава по същия път, вървим в същата посока.
Бъдещият път на коприната може да добави голяма стойност към икономическото развитие на Китай и ЕС и световната търговия никога няма да бъде същата. Всичко това би стъпило върху решителността на древните търговци и изградените вековни традиции.
Пътят на коприната е главно символика на бъдещите отношения. Показателно за това е стратегическото изказване от 2013 г. на китайския президент Хуан Пин относно стратегията „Един пояс, един път“. От основите на древния търговски път към създаване на зона за икономическо сътрудничество и развитие в световен мащаб.
С тази инициатива старият търговски маршрут се превърна в символ на вековни мотиви, желание за сътрудничество, културен обмен, политическа комуникация и търговски отношения между евро-азиатските страни.
Фиксирани, ясни и основополагащи принципи за съвместно съществуване и интеграция на такъв проект са необходими от самото начало.
Те започват с това да се поддържа мир, да се избягват конфронтации, минават през пътя на взаимното уважение и продължават към необятно бъдеще, обгърнато в перспективи за икономически ползи.
Най-значимата икономическа стъпка в това начинание би била под формата на Споразумение за свободна търговия между ЕС и Китай.
При развиването на международната търговска стратегия от 2006 г. насам ЕС поставя силен акцент върху сключването на споразумения за свободна търговия (ССТ) с динамични икономики от Източна Азия.
Доскоро поради ред политически, социални, икономически, както и исторически причини, диалогът с Китай в тази посока бе с бавни темпове.
За ЕС това е най-голямата и най-динамична икономика, като потенциален кандидат за споразумение за свободна търговия в източно-азиатския регион и е логична следваща стъпка за търговската стратегия на ЕС за Източна Азия.
Сключването на споразумение за свободна търговия между Китай и ЕС се основава на базата на съществени аргументи.
По-голям икономически потенциал, конкурентен пазарен достъп, създаване на конкурентни мега-регионали, провеждане на китайските пазарни реформи и излагане на икономиката на чуждестранна конкуренция, както и редица стратегически и геополитически предимства.
Следната статистика ще ни даде ориентировъчна представа за измеренията и мащаба в икономически аспект.
ЕС-Китай (Икономически и търговски показатели, 2016 г.)
- БВП: 16 518 млрд. щ.д. за ЕС и 11 383 млрд. щ.д. за Китай (по данни на МВФ)
- БВП на глава от населението: 32 384 щ.д. за ЕС и 8 239 щ.д. за Китай (по данни на МВФ)
- Обща двустранна търговия със стоки: 514.7 млрд. евро (по данни на ЕК)
- Позиция на ПЧИ-ЕС с Китай (2015 г.): външни 168,4 милиарда евро, входящи 34,9 милиарда евро (по данни на ЕК)
- Средни прилагани тарифи в индустрията: 3,8% за ЕС и 8% за Китай
- Средно прилагани тарифи в селскостопанските храни: 7.2% за ЕС и 13.9% за Китай
Икономическият потенциал на Споразумението за свободна търговия е на първо място сред аргументите.
Икономическият потенциал на търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Китай е далеч по-голямо от това, което се е доказало досега, поради съществуващи ограничения и забрани и това въпреки впечатляващия ръст на двустранната търговия и инвестициите между двете страни. Симулациите на бъдещите отношения показват много по-голям икономически потенциал, доколкото чрез методите на моделиране може да се оценят такива ефекти.
Обширни качествени доказателства и бизнес информация се наблюдава в различни проучвания и всички те потвърждават тази прогноза.
Наблюдава се и се прогнозира надхвърляне на тези предварителни очаквания, тъй като количествената симулация е ограничена в обема от данни, който може да се обработи, въпреки това се получава ясна тенденция и посока.
За ЕС и Китай постигането на такъв икономически потенциал е една от основните мисии на търговията и инвестициите, и политиките свързани с това. При успешно провеждане и завършване на комуникацията относно този пакт генерираната взаимна изгода би имала безпрецедентни размери.
Друг важен аргумент в полза на споразумение за свободна търговия (ССТ) е осигуряването на достъп до взаимните им пазари. Това трябва да предоставя толкова добро проникване в съответния национален пазар, колкото е налице при други търговски партньори извън споразумението или вътре в пазара.
В противен случай между конкурентите на европейските и китайските компании от други търговски дестинации извън споразумението, както и между страните по споразумението, може да възникне неравнопоставено положение и на участниците в пазарите може да бъдат временно навредено и да са дискриминирани от регулациите.
Тази обосновка е известна като Теория на доминото или така наречения „И – АЗ„(me-too) ефект. Преговорите и договарянето за ССТ между ЕС и Китай се случват на базата на осигуряване на подобрена и близка форма на взаимен достъп до националните пазари.
Това генерира разбираем и реципрочен натиск, както и силен интерес за подобряване на достъпа до пазара като цяло, както и подготвянето на пазара за такива отношения от двете страни.
Друг аргумент за ССТ между ЕС и Китай е създаването на мега-региони. Като пример може да се разгледат някои от основните ССТ, които пряко формират натиск и нужда от баланс и противопоставяне.
Транстихоокеанското споразумение (ТРР) включва 12 страни плюс САЩ, Япония, Мексико и Виетнам в рамка за партньорство, което засяга бизнеса директно, включително установяването на стандарти за трудови и екологични регулации, третиране на интелектуалната собственост и защита и справедливо третиране на чужди компании в националните юрисдикции.
Основната цел е икономически растеж и противопоставяне на конкуренцията, отчасти и балансиране на доминантната роля на Китай като производствена мощност.
Изследователи на икономическия пейзаж твърдят, че този Пакт потенциално представлява „40% от световната икономика“, това изчисление е на база БВП на включените в пакта страни.
Моментният търговски обмен по ТРР има дял от около 13% от световната икономика. Това е пример за създаване на мега-регион с търговска насоченост, на чиято конкуренция Китай трябва да устои.
На 23 януари 2017 Г. с изпълнителна заповед Доналд Тръмп отклони САЩ от политическия и икономически път на Транстихоокеанското партньорство (ТТП, TPP), което би засегнало 12-те държави и около 40% от световния брутен вътрешен продукт.
Това би било повратно за Азиатско-тихоокеанския регион в икономически аспект. Това оставя Китай без перспектива за противопоставяне или партньорство със САЩ. Китай инициира интеграционен търговски процес в региона за разширяване търговските перспективи със съседните държави, както и за изграждане на инфраструктурен проект на база древните търговски пътища към Близкия Изток и Европа.
Това представлява Пакт между 16 държави за регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП; RCEP), изключващо САЩ и имащо потенциал да се превърне в най-голямото споразумение за свободна търговия в света и по предварителни данни може да обхване около 46% от световното население с комбиниран БВП от 17 трилиона американски долара и 40% от световната търговия.
Преговорите са стартирали и в начален стадий се отнасят до държави от Югоизточна Азия, някои от тях са Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и Индия. Въпреки желанието на Китай да се коалира в силно икономическо партньорство, това още не е факт и е в процес на преговори.
Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) (TTIP) е в преговорен процес между ЕС и САЩ, а започва през юли 2013 г. ТТИП ще бъде най-всеобхватното споразумение за свободна търговия до момента.
Ще има либерализиращо влияние на търговията със стоки и услуги, ще доразвие правилата, свързани с търговията и инвестициите и ще постави фокус върху премахването на ненужните регулаторни пречки.
ТТИП ще се основава върху общи цели, включващи защитата и насърчаването на човешките права и международната сигурност. Ще даде достъп до пазара ще реши регулаторни въпроси и ще уреди нетарифни пречки пред търговията и ще създаде нови правила.
Това ще има повратен ефект за световната търговия. Китай няма споразумение за свободна търговия нито със САЩ нито с ЕС на този етап, което го поставя в неизгодна позиция.
От друга страна влияние, но в по-малка степен, оказват споразумения като това за партньорство между ЕС и Япония за свободна търговия, което също е в процес на преговори, както и всеобхватната икономическа и търговска дейност (CETA) между ЕС и Канада, която все още не е ратифицирана.
Тези пактове увеличават стимулите Китай да се обърне към своя най-голям търговски партньор и източник на най-сериозните преки чуждестранни инвестиции – Европейския съюз – за подобряване на достъпа до пазара, за задълбочаване на инвестиционните отношения и засилване на икономическото и техническо сътрудничество.
Това е една от малкото опции Китай да се противопостави на бързо и динамично коалиращия се икономически свят.
Вътрешните реформи в Китай подготвят и улесняват страната да поеме по пътя на споразумението за свободна търговия.
Част от вътрешнокитайските политики и реформи за подготовка и преход към по добро функциониране и по-добре подготвен за навлизане на чужди фирми и инвестиции пазар, са реформите, които целят избягване на капана на „средния доход“ и подготвят вътрешния пазар за отварянето му към пряка конкуренция на чуждестранни стоки и услуги и инвестиции във всички сектори.
За Китай това е „новата логика“. Един от основните приоритети е да се стимулира растежът на производителността, както и да се повиши качеството при задържане на конкурентни цени.
Понеже сегашният модел на масово производство, базиран върху нискоквалифицирана работна ръка, водещ до екстремен растеж и силен експорт на определен тип продукти, започна да изчерпва своята сила.
Тенденциите и изискванията за по-високо качество на производство изискват повече и по-висококачествени услуги, както за вътрешните нужди на страната, така и за износ. Отварянето на реформираната китайска икономика е от взаимен интерес, както за ЕС, така и за Китай.
Близкото партньорство под формата на програма за свободна търговия изглежда най-бързият начин за постигането на тази цел в сравнение с досегашната многостранна такава и по-технически усложнена като подход, възможна посредством платформата на СТО.
Друг аргумент, макар и не основен, за създаването на пакт за свободна търговия между ЕС и Китай е геополитическа изгода. Китай може да бъде разочарован от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).
Страните в региона сега са разделени между Транс-тихоокеанско партньорство (TPP), разклатено от отказа на САЩ за участие и Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество на 21 страни, много от които са членове и в Регионалното цялостно икономическо партньорство (RCEP).
Сътрудничеството на Китай в БРИКС също не протича безпроблемно. Това е икономически блок в известна степен и търговска асоциация на 5 страни, които формират политически клуб, целящ да канализира „тяхната растяща икономическа власт в значимо геополитическо влияние“.
Част от похода на Китай към тези споразумения и начинания минава през инициативата „Един пояс, един път“ (One Belt, One Road) и Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура (AIIB), но те са в началните етапи на своето развитие. В момента споразумение между Китай и Америка за свободна търговия изглежда трудно да се състои най-малко заради политическата позиция на САЩ.
Затова може да твърдим, че ЕС е идеалният геополитически партньор за Китай и отговор за икономическото развитие на международното партньорство на КНР. ЕС е граждански и икономически съюз и има позицията на най-голям търговски партньор и водещ инвеститор в Китай.
ЕС е подходящ партньор за предстоящо цялостно споразумение за инвестиции и за много перспективно общо бъдеще. На световната икономическа сцена България не е ключов играч, но от гледна точка на геополитическа перспектива е една от най-подходящите страни за търговия между ЕС и Китай.
България е място, където Китай да направи важните стъпки и да установи своите интереси към ЕС. България има отлична комуникация и отношения с КНР, изградени чрез многогодишен близък политически диалог, което прави страната потенциален медиатор в бъдещите отношения.
