Белият дом обяви, че президентът Доналд Тръмп е подписал т.нар. Закон за реципрочния достъп, който насърчава достъпа на дипломати, длъжностни лица и журналисти от Съединените щати до китайските области в Тибет. Ако такъв бъде отказан, Вашингтон ще реагира като въведе ограничения за китайски длъжностни лица.
Законопроектът, който беше приет от Сената и Камарата на представителите, има за цел да наложи забрана за издаване на визи на китайски служители, които отказват достъпа на американски граждани, правителствени служители и журналисти до отдалечения регион на Тибет.
В отговор, китайското министерство на външните работи заяви, че “решително се противопоставя” на нов американски закон за Тибет, който според него представлява намеса във вътрешните работи на Китай.
Говорителят на министерството, Хуа Чунинг обясни, че законът на САЩ “изпраща сериозни грешни сигнали до тибетските сепаратистки елементи”, както и че заплашва да влоши двустранните отношения, които и без това са затруднени от напрежението в търговията и други въпроси.
Всички чужденци се нуждаят от специално разрешение за влизане в Тибет, което обикновено се предоставя на туристите, на които се разрешава да провеждат сериозно наблюдавани обиколки, но много рядко за чуждестранни дипломати и журналисти.
Хуа Чунинг коментира, че Тибет е отворен за чуждестранни посетители, както показват 40 000 американски посетители в региона от 2015 г. насам. Тя добявя, че е “абсолютно необходимо и разбираемо” правителството да провежда контрол над навлизането на чужденци, като се имат предвид “местни географски и климатични особености”.
Законът идва в критичен момент на поредните вълнения в Тибет. По-рано тази година там се самозапалиха трима тибетци, с което от 2009 г. насам броят на жертвите на този тип протест вече е 155.
Законът бележи нова страница в американската политика спрямо Тибет под управлението на Тръмп. Досега Китай можеше да използва своята икономическа и военна сила, за да изолира Тибет без много съпротива от международната общност. С реципрочен достъп до Тибет, който става закон, Пекин ще започне да усеща тежестта на избраната политика. Това пък може отново да върне въпроса за Тибет в центъра на международноправния диалог.
