В понеделник вечерта на 25 януари 2021 г., докато милиони китайци бяха приковали погледи към своите смартфони и гледаха как лидерът им Си Дзинпин говори за важността на глобалното сътрудничество на онлайн конференция, организирана от Световния икономически форум, новинарски сигнали проблясваха на много екрани.
Това беше анализ на китайска медия, подиграващ се на изявление на Държавния департамент на САЩ, което призова Китай да „прекрати военния, дипломатическия и икономическия си натиск срещу Тайван“. Изявлението, публикувано от говорителя на Държавния департамент Нед Прайс на 23 януари 2021 г., критикуваше 13-те китайски военни самолета, навлезли в тайванската зона за идентификация на противовъздушните сили на страната по-рано същия ден.
„Натиск?“, пита иронично аналитичният материал. „Както всички знаят, полетите за бойна готовност на Народната освободителна армия във въздушното пространство на Тайванския проток се превърнаха в норма.“ Според медията, Китай не се нуждае от ничие разрешение, за да реши къде и кога да лети, а заглавието на самия материал нарече изявлението на САЩ „шега“.[i]
Времето на тази медийна закачка беше символично. Докато китайският президент се обръщаше към новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън за ръкостискане, Китай риташе американците под масата.
В един от първите важни ходове на администрацията на Байдън по отношение на Китай, изявлението на Държавния департамент призова Пекин да започне смислен диалог с демократично избраните представители на Тайван, вместо да се опитва да сплаши съседа си.
„Нашият ангажимент към Тайван е твърд,“ се казва в изявлението.
Си, който има връзка с Байдън отпреди десетилетие и е прекарал много дни в пътувания и вечери с него, може би е бил изненадан от формулировките на Държавния департамент, които включват леко отклонение от традиционната позиция на САЩ за Тайван.
„Съединените щати спазват дългогодишните си ангажименти, както са посочени в Трите комюникета, Закона за тайванските отношения и Шестте уверения“, се казва в него.[ii]
Конкретно т.нар. Шест уверения представляват набора от обещания, дадени от администрацията на Роналд Рейгън на тайванците през 1982 г., особено относно продължаването на продажбите на оръжие в САЩ на острова. Споменаването на договорката беше незабавно забелязан от наблюдатели и специалисти по Китай по целия свят.
В изявлението не се споменава пряко политиката „Един Китай“, която твърди, че има само един Китай и че Тайван е част от него.
Това сигнализира, че Байдън е взел по-строг подход по отношение на Китай, отколкото бившият президент Барак Обама, на когото Байдън е бил вицепрезидент от 2009 до 2017 г.
Всъщност, към последния сблъсък между САЩ и Китай за Тайван имаше известна прелюдия.
Сяо Би-ким, де факто посланик на Тайван в САЩ, беше официално поканена да присъства на инаугурацията на Байдън на 20 януари. Това беше първият такъв повод, откакто Вашингтон прекъсна дипломатическите връзки с острова през 1979 г.
Сяо е добре свързана с важните кръгове във Вашингтон, особено с Демократическата партия на Байдън, и е тясна довереница на тайванския президент Цай Инуън. Тя отиде в САЩ, за да заеме поста миналата година, в съответствие с желанията на самата Цай. Откакто Цай Инуън е станала президент през 2016 г., вече седем държави са скъсали контактите си с Тайван и са се преориентирали към Китай. Понастоящем Тайван остава само с 15 дипломатически съюзници, главно малки развиващи се страни. Пекин подозира Цай, че подготвя официалното обявяване на независимостта на Тайван, което правителството в Пекин не може да приеме.
При закриването на Националния народен конгрес на Китайската комунистическа партия миналото лято китайски генерал заяви, че страната не изключва употреба на военна сила, за да превземе Тайван, ако дипломацията се провали. Пекин смята Цай за сепаратистки настроен лидер и многократно е предупреждавал, че ще предприеме военни действия, ако Тайван предприеме стъпки за официално отцепване от Китай. Комунистическата партия дори прие специален закон, който дава право на употреба на военна сила срещу сепаратисти. Ли Джаншу, председател на китайския парламент и третият най-влиятелен лидер в Китайската комунистическа партия, също предупреди, че е възможна употреба на сила срещу Тайван. Той сподели, че ако същестува мирен начин, ще бъдат положени всички усилия по него, но предупреди сепаратистите, че пътят им води до „задънена улица“ и че ако нарушат въпросния закон, ще има „жестоко наказание“.[iii]
Така изобщо не е изненадващо, че Китай реагира гневно на изявлението на Държавния департамент на САЩ. Малко след това други 15 китайски самолета прелетяха над тайванската зона за идентификация на ПВО, според информация от Министерството на отбраната на острова.
Игра на острови
Забележителното в случая е, че китайските военни самолети прелетяха между главния остров Тайван и остров Пратас, югозападно от него. Островът, който се намира на стратегическо място в Южнокитайско море, е по-близо до Хонконг, отколкото до останалата част на Тайван, въпреки че е под контрола на Тайван.
Китай вече е разположил самолетоносач във военноморската си база на остров Хайнан, по-далеч на запад и с лице към Южнокитайско море. Най-краткият път от тази база до Тихия океан ще отведе китайски военноморски кораби през канала Баши, намиращ се между Тайван и Филипините. По пътя дотам бойните съдове ще минат близо именно до остров Пратас.
И точно на остров Пратас се провежда задкулисното надиграване между САЩ и Китай.
Един от обясненията за нахлуването на военните самолети на Пекин в тайванската особена зона за полети е, че те демонстрираха способността на Китай да бомбардира главния остров на Тайван и да прекъсне пътищата за доставка до Пратас. Според някои експерти, Китай може дори да има предвид и изненадваща атака и окупация на Пратас.
Пекин се надяваше, че острите му отношения със САЩ при бившия президент Доналд Тръмп ще започнат да се подобряват, след като Байдън дойде на поста. Говорител на китайското външно министерство многозначително заяви, че двете страни могат да си сътрудничат в много области с „взаимно уважение“.
Малко след като положи клетва, Байдън изнесе реч пред държавни служители и се позова на разговорите, които е водил със Си по време на минало посещение в Китай. Някои съобщения в китайските медии описват това като знак, че администрацията на Байдън придава по-голямо значение на диалога с Китай и представлява отклонение от ерата на Тръмп. Но всяка такава надежда бързо се разсейва.
Говорителката на Белия дом Джен Псаки даде да се разбере, че администрацията на Байдън засега ще поддържа твърдата линия на предшественика си към Китай. В началото на февруари тя беше попитана дали речта на Си на организираната от Световния икономически форум онлайн конференция – в която той призова за сътрудничество със САЩ по коронавирус пандемията и други въпроси – ще повлияе на позицията на САЩ. Тя отговори кратко: „Не“.
„Мисля, че подходът ни към Китай остава такъв, какъвто е бил от доста време – през последните месеци, ако не и повече“, добави тя. „Ние сме в сериозна конкуренция с Китай. Стратегическата надпревара с Китай е определяща характеристика на 21-ви век. Това, което видяхме през последните няколко години, е, че Китай става все по-авторитарен у дома и по-настоятелен в чужбина. И Пекин сега оспорва нашата сигурност, просперитет и ценности по сериозни начини, които изискват нов американски подход“.
Псаки използва по-специално термина „стратегическо търпение“, който администрацията на Обама използваше навремето за Северна Корея, за да опише пътя напред с Китай.
„Искаме да подходим към това с малко стратегическо търпение“, каза тя. „Искахме да се ангажираме повече както с републиканците, така и с демократите в Конгреса, за да обсъдим пътя напред. И най-важното е, че искаме да обсъдим това с нашите съюзници“.
Тайванската карта в тестето на САЩ и Китай
Независимо от динамиката на отношенията между Вашингтон и Пекин, която напоследък обхваща актуални теми като високите технологии и онлайн шпионажа, въпросът за Тайван е един от най-устойчивите в трудната игра на баланс между двете сили. Националистическата (и относително дясна политически) сила на Чан Кайшъ противостоят в продължение на няколко десетилетия на комунистическия лидер Мао Дзъдун. На 7 декември 1949 г. Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на о-в Тайван, вероятно надявайки се да продължи оттам политическата си борба, която в този момент изглежда практически безнадеждна на главната китайска територия. С правителството се преместват и 2 милиона души, основно войници, членове на Гоминдан (националистическата партия), интелектуалци и бизнесмени, които се смесват с вече обитаващите острова 6 милиона души.
Оттогава властта на Тайван е ограничена до островните групи Тайван, Пенху (Пескадорски острови), Кинмен и Матсу. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана „Тайван“, а от края на 1970-те години името „Китай“ често се отнася за Китайската Народна Република. Поради натиск от КНР, в международни организации Република Китай често е наричана „Китайско Тайпе“, по името на столицата ѝ – град Тайпе. Република Китай е една от основателките и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на Китайската народна република. Част от причината за това е подобряването на отношенията между САЩ и Китай и две години по-късно през 1979 г. САЩ преустановиха официалните дипломатически отношения с Тайван, включително директни телефонни разговори между нейните президенти. Това е протоколът, който вече бившият президент на САЩ Доналд Тръмп изглежда – случайно или умишлено – игнорира, ставайки първият американски президент, който е провел телефонен разговор с тайванския си колега в продължение на почти четири десетилетия.[iv]
Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех. Като непризната държава и предвид враждебността на континентален Китай, Тайван трябва да бъде доста изобретателен в начина, по който се занимава с останалия свят. Един от начините, по които това е направено, е гъвкавостта в начина, по който се представя на международната сцена. Например, Тайван участва в много международни организации, например, Световната търговска организация, като „Китайско Тайпе“.
Също така използва това име, за да вземе участие в събития като Олимпийските игри – и в Рио 2016, щангистката Хсу Шу-чинг спечели втория по рода си златен медал (за първи път за таекуондо е взет в Атина 2004).[v] Използването на името Тайпе, а не Тайван, му позволи да се интегрира с останалия свят (обикновено) без силни възражения от Китай.
Последователните тайвански правителства също насърчават международните връзки между тайванските и други международни неправителствени организации. Тайван обича да работи с неправителствени организации, защото взаимодействието с тях не означава, че техните държави признават правителството, разстройвайки Китай в процеса. Все пак, днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и високотехнологичната ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика. Общият обем на двустранната търговия между ЕС и Тайван надвишава 40 милиарда евро през 2011 г. Търговията между ЕС и Тайван се е увеличила над дванадесет пъти през последните две десетилетия. ЕС има търговски дефицит в търговията със стоки с Тайван, но отбелязва излишък по отношение на търговията с услуги. ЕС е основен източник на преки чуждестранни инвестиции в Тайван и активен инвеститор.[vi]
България се придържа към принципа за „Един Китай“, разглежда Тайван като част от Китай и не поддържа дипломатически отношения с Тайпе.
Студеният конфликт се нагорещява
На 17-18 януари 2021 г., седмица преди коментарите на Псаки, китайски служители в Пекин проведоха среща по въпросите за политиката към Тайван. В очевидно предупреждение към САЩ, Уан Ян, председател на Китайската народна политическа консултативна конференция, каза на срещата, че Китай „няма да позволи на никой човек или сила да отдели Тайван от Китай по никакъв начин“.
Китай също направи някои не толкова фини промени в дипломатическия си речник. Срещата не предложи „мирно обединение“ с Тайван или прилагане на принципа „една държава, две системи“ за острова. Отказът от „една държава, две системи“ идва, след като принципът се превърна във фиктивен формат в Хонконг, когато Пекин наложи нов закон за националната сигурност на територията. Но принципът първоначално беше предложен от Китай като модел именно за неговото мирно обединение с Тайван.
Пропускането на „мирно обединение“ по отношение на Тайван естествено загатва за нещо друго – обединение чрез сила. С този намек Пекин оказва натиск върху Тайван и проверява решителността на администрацията на Байдън. Според експерти един евентуален конфликт между Пекин и Тайпе ще протече с хибриден характер. Първите признаци ще бъдат под формата на блокада на Тайван. Ще има и кибератаки, а също и нападения чрез китайската сателитна мрежа. След това може да станем свидетели на открити опити за нападения на тайванските острови. Кинмен е само на няколко километра от китайския бряг, например. Битката ще е за архипелага Пънху, който се намира между Тайван и Китай. Това би довело до китайско нападение на основната територия на Тайван.[vii]
САЩ трябваше да отговорят. Ако Вашингтон беше останал мълчалив, можеше да изпрати грешен сигнал, карайки Китай да вярва, че администрацията на Байдън може да се колебае да предприеме действия, дори ако Китай направи военни маневри срещу Тайван.
Само преди шест години Си проведе историческа среща на върха с тогавашния президент на Тайван Ма Ин-джоу от Гоминдана (Националистическа партия) в Сингапур. Сега в речта си на Световния икономически форум, Си отправи ново предупреждение към САЩ
„Изграждането на малки кръгове или започването на нова Студена война“, казва той, „за отхвърляне, заплашване или принуждаване на други страни, умишлено налагане на отделяне, прекъсване на доставките, санкции и създаване на изолация или отчуждение само ще тласне света към разделение и дори конфронтация“.
Дали действително ще видим нова Студена война между САЩ и Китай е една сложна прогноза. Това, което обаче е безспорно е, че Тайван съставлява един от най-важните фронтове в това противопоставяне.
[i] China tests Biden on Taiwan, with eye on another island, Nikkei, January 28, 2021, достъпна на https://asia.nikkei.com/Editor-s-Picks/China-up-close/Analysis-China-tests-Biden-on-Taiwan-with-eye-on-another-island
[ii] Пак там
[iii] Димов, Васил, Китай ще превземе Тайван със сила, ако дипломацията се провали, Debati.bg, June 1, 2020, достъпна на https://debati.bg/kitay-shte-prevzeme-tayvan-sas-sila-ako-diplomatsiata-se-provali/
[iv] Trump’s phone call with Taiwan president risks China’s wrath, The Guardian, December 3, 2016, достъпна на https://www.theguardian.com/us-news/2016/dec/03/trump-angers-beijing-with-provocative-phone-call-to-taiwan-president
[v] Taiwan weightlifter to receive Olympic gold, years later, Taipei Wimes, December 16, 2020, достъпна на https://www.taipeitimes.com/News/sport/archives/2020/12/16/2003748804
[vi] Търговските отношения между ЕС и Тайван, Европейски парламент, достъпна на https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/O-7-2013-000093_BG.html
[vii] Ellis, Samuel, Will China Attack Taiwan?, Bloomberg Taiwan, October 14, 2020, достъпна на https://www.bloombergtv.bg/a/35-bloomberg-world/83390-dali-kitay-shte-napadne-tayvan-chast-1
Related news
