Македонският вот за промяна на името на страната на Северна Македония изглежда остана далеч от необходимата избирателна активност. Допитването не успя да постигне избирателна активност от 50 процента, необходима, за да бъде гласуването валидно.
Предварителните резултати показват, че малко над една трета от македонците са гласували на референдума. Но около 90 процента от онези, които се включиха, са в подкрепа за промяната, и това накара премиерът на страната да призове парламента „да потвърди волята на мнозинството“.
Гласуването цели да сложи край на продължителен спор за името с Гърция, която има свой регион, наречен Македония. Атина се съгласи да прекрати възраженията си срещу кандидатурите на Македония за членство в ЕС и НАТО, ако промяната бъде приета.
Общо 91,37% или 593 315 са гласовете „за”, докато едва 5,64% или 36 596 са „против”. Най-висока избирателна активност е имало в общините с предимно албанско население, което съставлява около 25% от жителите на Македония. Всички партии на етническите албанци в страната категорично изразиха своята подкрепа за Договора от Преспа преди вота.
По своето значение за бъдещето на страната настоящият референдум бе съпоставено с референдума за независимостта, проведен на 8 септември 1991 г., когато македонските граждани също трябваше да отговарят на сложносъставен въпрос, а именно „Подкрепяте ли независимостта на Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави?“.
Министър-председателят на Македония Зоран Заев обяви, че не възнамерява да подава оставка въпреки ниската избирателна активност на референдума. Той обяви референдума за „демократичен успех“, изтъквайки, че допитването е „консултативно“ и няма задължителен характер. По думите му резултатът ясно показва волята на македонския народ. Заев подчерта, че „няма и не може да има по-добра сделка по-добра сделка с Гърция“.
Противниците на решението твърдят, че страната е била тормозена от Гърция и ЕС, като посочи факта, че топ европейски политици призоваха гласоподавателите да подкрепят промяната. Лидерът на главната опозиционна партия Християн Микоски заяви, че предложената сделка „ще унижи Македония“. Президентът Георге Иванов бе сред тези, които заявиха, че ще бойкотират гласуването. Той описва предложената сделка като „историческо самоубийство“.
Междувременно Русия търпи обвинения, че подбужда опозицията към промяната на името, за да спре придвижването на Македония към орбитата на Запада. Москва отхвърля твърденията.
