Севернокорейският лидер Ким Чен Ун предвижда мащабни икономически реформи, които да приближат страната му до формата, който в момента изповядва Китай.
В своя реч Ун обяви, че „новата стратегическа линия“ на Корейската трудова партия ще бъде „социалистическото икономическо изграждане“. Целта е да се излезе от сянката на Южна Корея и да се намери вариант, при който системата едновременно се реформира, но без това да отключи центробежните сили и да доведе до дестабилизация на режима.
За известен период след края на Корейската война (1950-1953 г.), Северът е по-богат от Юга, но в последните десетилетия тази тенденция обаче се преобърна напълно заради впечатляващия подем на Юга и срива на контролираната от държавата севернокорейска икономика, потискана от десетилетия на лошо управление, а след това и поради разпадането на Съветския съюз, което доведе до загуба на големи инвестиции и помощи.
Така през 90-те години страната изпада в тежка икономическа криза, а стотици хиляди жители загиват от глад и болести. За да се запази съществуването на режима, Ким Чен Ир провежда крайна милитаризация и ускорява разработването на ядрено оръжие, като същевременно прокарва частични реформи с пазарна насоченост.
През 2016 г. средната заплата е била 20 пъти по-висока в Южна Корея, сочат статистически данни на Сеул. Северна Корея не публикува никакви данни за брутния си вътрешен продукт. Икономиката на Северна Корея е планова, и е една от най-затворените в света. Тя е фокусирана върху тежката индустрия и земеделието. Най-силни са оръжейната, машинната и в последно време, високотехнологичната промишлености.
В последните две години севернокорейската икономика преживява най-силния си растеж, според оценки на южнокорейската централна банка. Тази тенденция обаче би могла да пострада от засилването на международните санкции. Ето защо Пхенян ще търси да почерпи опит от държави като Китай и Виетнам, като примери за комунистически партии, които са възприели капитализма, без да залагат на карта еднопартийната система. Нещо повече, успешните реформи ще позволят авторитарната власт дори да се укрепи, защото по-голямото благоденствие засилва позициите на режима.
Стъпките са малки, но осезаеми, като например това, че щом изпълнят квотите за производството си, определени от държавата, севернокорейските заводи са свободни да купуват и продават на договорени цени с доставчиците и клиентите. Държавните предприятия освен това могат да инвестират в други сектори на дейности чрез филиали. Така националният авиопревозвач Air Koryo пък започна бизнес в сектора на безалкохолните напитки и такситата.
Същото важи и за селското стопанство, защото селяните, които работят за държавните кооперативи, могат да си обработва свои участъци и да продават произведените от тях продукти на пазар, който на теория е нелегален, но съществува във всички севернокорейски градове. Това е особено важно, защото Северна Корея е сред десетте най-големи производители на плодове в света и на 15-то място по производство на ябълки.
