Променящият се модел на международната сигурност
Международните отношения не са аморфна съвкупност от разнообразни връзки и взаимодействия, осъществявани върху международната сцена. Те образуват система, т.е. единство от елементи, свързани един с друг и взаимодействащи така, че могат да се получат резултати, непостижими от промените на никой от елементите по отделно. Международните отношения възникват в един от най-ранните етапи на развитие на човешката цивилизация. Зараждат се успоредно с формирането на първите човешки поселища. Дори и в иначе примитивния обществен и икономически строй, често нуждите на жителите на дадено поселище не могат да бъдат посрещнати адекватно единствено с дейността на обитателите. Затова те постепенно разширяват своя кръгозор, търсят контакт с други поселения и така осъществяват контакт и обмен на стоки. От историята е известно, че отношенията между тези родове и племена не винаги са били добронамерени и приятелски. Така за всяко поселище се заражда необходимостта от обезпечаване на сигурността на неговите обитатели.
Разбира се, контактите в този най-ранен период, а така също и конфликтите, са били значително опростени и изключително двустранни по своя характер. Изследванията показват, че в много случаи първобитните племена са разрешавали възникналите спорове чрез ритуали, имитиращи бойни действия и в действителност броят на жертвите в един такъв конфликт е бил минимален. Днес обаче повишената консумация на ресурси крие изненадващо голям конфликтен потенциал заради комплекса от преплитащи се интереси и нужди на отделните играчи.
В голяма степен нарастващото търсене на ресурси е причинено от драматичното покачване на населението по света. Само през последните петдесет години световното население се увеличи с 5,5 милиарда души, покачвайки се от 2,5 милиарда през 1950 г. на почти 8 милиарда души в момента. Покачването на броя на населението естествено се свързва с увеличаване на нуждата от храна, облекло, убежище и други основни нужди. Това само по себе си обяснява нарастването на търсенето на много суровини. Увеличаването на броя на населението обаче е само една от причините за внезапното и драматично покачване на търсенето. От също толкова важно значение е навлизането на индустриализацията във все повече и повече части на земното кълбо и стабилното увеличаване на замогващите се по света, което води до нестихващо търсене на енергия, леки автомобили, строителни материали, домакински уреди и други търговски стоки, които зависят от наличието на ресурси.
Ресурсната карта
Докато повечето американци са запознати с японската бомбардировка на Пърл Харбър през 1941 г., причините, довели до изненадващата атака, са много по-малко разбрани. Бързо разрастващите се глобални амбиции на Япония бяха застрашени, когато Съединените щати, по геополитически причини, наложиха ограничения за износ на критична суровина, която империята не можеше да осигури вътрешно и автономно: петрола. От отчаяние Япония се почувства принудена да осигури важна верига за доставки чрез проактивно насилие. Глобалните последици бяха опустошителни.
Днес ресурсът се променя, но условията са тревожно сходни – с изключение на това, че този път САЩ са изправени пред потенциално осакатяващи ограничения. Редките земни метали или просто „редкоземните елементи“ са основните незаменими материали, захранващи повечето съвременни технологии и от 1985 г. насам Китай систематично придобива почти пълен контрол върху глобалната верига за доставки. В САЩ капитализмът на свободния пазар отдавна подкрепя конкурентния аутсорсинг на тази индустрия към Китай и правителството едва наскоро започва да признава опасните стратегически последици.
През 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед, очертаваща „Стратегия за гарантиране на сигурни и надеждни доставки на критични минерали“, като ги определи като „жизненоважни за сигурността и икономическия просперитет на нацията“.[i] Уязвимостите в тези вериги за доставки бяха допълнително осъзнати, когато COVID-19 и безпрецедентните мерки за реагиране на пандемията разкриха скъпите ефекти от залога на промишления аутсорсинг и непредвидените последици от глобализацията. През 2020 г. сенаторът Тед Круз представи „Закона ORE“ (Onshoring Rare Earths), за да подкрепи и стимулира развитието на вътрешния капацитет за редки земни елементи и през първия си месец на поста президентът Джо Байдън включи индустрията сред само три други в 100-дневен преглед на веригата за доставки – икономически обзор за нуждите на съвременната американска промишленост.
За съжаление, предложеното законодателство е в застой в постоянната комисия на Сената и Министерството на отбраната направи само няколко сравнително малки инвестиции в индустрията. За разлика от петрола, тази индустрия има относително непрекъснат поток от евтини материали и продукти от Китай и следователно редкоземните елементи не са достатъчен приоритет за късогледа на политическа среда.
Бъдещето на сигурността на САЩ е пряко свързано със сигурността на редките земни ресурси. Неуспехът да се осигурят ресурсите, необходими, за да бъде в крак с технологичните иновации, означава неуспех на Вашингтон да остане конкурентоспособен в световен мащаб. Китай имаше десетилетия, за да развие този индустриален капацитет и да го защити от глобалните предизвикателства на свободния пазар. В този момент частната индустрия сама няма да може да коригира този дисбаланс. Без стабилна, креативна, проактивна правителствена намеса, САЩ рискуват да бъдат поставени в същата отчаяна ситуация, в която Япония бе изправена преди 80 години.
„Близкият изток има петрол. Китай има редки земни елементи“, гласи прочутото изказване на тогавашния китайски лидер Дън Сяопин, направено още през 1987 г. Подобно мислене е изключително авангардно за време, когато технологиите далеч не са толкова вездесъща част от модерното ежедневие. Днес обаче редкоземните елементи са се превърнали в основна част от съвременния живот. Мобилните телефони, компютрите, телевизорите и автомобилите са сред незаменимите продукти, захранвани от силните вътрешни магнити, произведени от редкоземни елементи. Съвременните медицински устройства, комуникационните системи и устойчивият, „зелен“ енергиен преход зависят изцяло от успешното използване на този невъзобновяем ресурс и, както може лесно да се заключи, редкоземните елементи са жизненоважни за развитието на военните технологии.
За да представим по-познато сравнение, организацията на износителките на петрол ОПЕК контролира 41 процента от добива на петрол и с това притежава огромна геополитическа власт от десетилетия. Тази зависимост принуди Съединените щати да подкрепят агресивно развитието на алтернативни вериги за доставки. Днес, въпреки че Китай контролира приблизително 60 процента от редкоземната руда, произвежда 85 процента от оксидите и представлява повече от 95 процента от производството на редкоземни елементи, няма съпоставим отговор.
С нарастващото напрежение в Югоизточна Азия, продължаващата търговска война и нарастващия глобален натиск за борба с изменението на климата със „зелени“ технологии, потенциалът за глобална криза нараства. В такава ситуация, извън дипломатическите и икономически мерки, военното надмощие и възпирането са от съществено значение за Съединените щати, за да продължат да защитават своите интереси.
За да се усложнят нещата още повече, способността на САЩ да поддържат каквото и да е военно конкурентно предимство пред Китай до голяма степен зависи от същата тази уязвима верига за доставки. Прецизно насочвани оръжия, стелт технологии, дронове и сателити са сред ключовите стратегически отбранителни елементи, които разчитат на редкоземни елементи. Всеки самолет F-35, споделен от 14 съюзни държави и считан за инструмент за бъдеща война, съдържа почти два тона редкоземен материал.
Китай вече демонстрира способността си да повлияе пряко на това развитие на борбата за стратегически запаси. През 2020 г., в отговор на споразумение за отбрана на САЩ с Тайван, Китай заплаши да прекъсне доставките на редкоземни елементи на трима американски производители на отбрана – включително производителя на F-35 – Lockheed Martin. Въпреки че в крайна сметка не успя да се материализира, тази реакция демонстрира силата на китайския монопол и скъпите потенциални последици за Съединените щати и техните съюзници. Тя също така послужи като предупреждение за всяка страна, която може косвено да оспори външната политика на Китай и стимул за всички да осигурят независима и надеждна верига за доставки на редки земни елементи.
Пътят на Китай към монопол
Приблизително 40 процента от редкоземните запаси, които се експлоатират в момента, са в китайски мини.[ii] Въпреки че останалата част се намира в други краища на света, Китай също се превърна във водещ вносител както на руда, така и на концентрати. Същевременно, наличието на суровина е само една част от процеса.
За разлика от други индустриални държави, китайското правителство успя да приведе в съответствие и субсидира индустрията на редкоземните елементи в съответствие с дългосрочните стратегически планове. С течение на времето това създаде силно конкурентни условия, необходими на фирмите, за да получат икономическо предимство пред глобалните конкуренти, като същевременно понасят всякакви краткосрочни финансови загуби.
През есента на 2021 г. Китай одобри създаването на една от най-големите компании за редкоземни елементи в света, за да се стреми да запази господството си в глобалната верига за доставки на стратегически метали, докато напрежението със САЩ се задълбочава, според хора, запознати с въпроса. Новата фирма ще се казва China Rare Earth Group и ще бъде базирана в богата на ресурси провинция Дзянси в Южен Китай. Новото предприятие ще бъде създадено чрез сливане на редкоземни активи от някои държавни фирми, включително China Minmetals Corp., Aluminium Corp. of China Ltd. и Ganzhou Rare Earth Group Co. Комбинираната група има за цел допълнително да засили ценообразуването на Пекин и да избегне междуособиците между китайските фирми и да използва това влияние, за да подкопае усилията на Запада да доминира над критичните технологии.
Постоянно разширяващото се глобално екологично съзнание също играе роля в ръцете на Китай. Експлоатацията на редкоземни елементи остава труден и мръсен бизнес. Повечето индустриални държави, способни на такива процеси, нямат желание да го направят по начин, който е едновременно икономически жизнеспособен и отговорен за околната среда. В това отношение, както и при много други, Китай продължава успешно да пресича разделението между капацитет и толерантност.
С внимателно натрупания технически опит, ниски разходи, облекчени регулации и стабилна подкрепа от правителството Китай е готов да продължи да доминира на този пазар. Освен това Китай е отговорен за подаването на повече от 80 процента от новите международни патенти, свързани с технологиите за редки земни елементи, което прави индустрията все по-неприветлива за международна конкуренция.[iii]
С какво разполага конкуренцията?
Американската компания MP Materials от щата Калифорния наскоро се похвали, че доставя 15 процента от глобалните доставки на редки земни елементи – но 100 процента от тази „доставка“ се изпращат до китайските преработвателни предприятия под формата на прости концентрати. Фирмата има амбициозна стратегия за развитие на два етапа с капацитет за обработка, определен за 2022 г. и дори е получила 9,6 милиона долара от Министерството на отбраната в подкрепа на проекта, но минали неуспехи в индустрията за редки земни елементи в САЩ оставят мнозина скептични.
Корпорацията Lynas, базирана в Австралия, управлява единствената пълна верига за доставки извън Китай. Въпреки това, с единствената си преработвателна фабрика в Малайзия, критичен компонент е обект на донякъде непредвидимо външно управление. За да диверсифицира своя индустриален отпечатък“, Lynas в момента изгражда втори преработвателен завод в Австралия и е получила повече от 30 милиона долара от Министерството на отбраната на САЩ за подпомагане на строителството на преработвателни заводи в Тексас.
Друг ключов играч, който трябва да се вземе предвид в тази индустрия, е канадската Neo Materials. Въпреки че не управляват нито една от собствените си мини, Neo притежава единствената фабрика за преработка на редки земни елементи в Европа и съвместно с Energy Fuels, Inc. наскоро разработи амбициозната „Инициатива за снабдяване на редки земни елементи в САЩ и Европа“, която ще бъде изцяло независимо от Китай.
Но не само другите редкоземни фирми се стремят да се справят с глобалните проблеми. През 2018 г. японският гигант Toyota представи магнит, който включва 50 процента по-малко редкоземни материали и оттогава други производители на автомобили се присъединиха към тази иновативна стратегия. Като самопровъзгласила се „водеща световна организация за приложни изследвания“, германската Frauenhofer-Gesellschaft координира международните усилия за изследване на по-ефективни методи за събиране на редкоземни елементи и идентифициране на потенциални заместители на материала.
Колкото и окуражаващи да са някои от тези развития, изграждането на цялостна, местна верига за доставки „мина-магнит“, която да съперничи с Китай, изисква няколко години, значителни инвестиции и в повечето случаи подкрепяща екологична и фискална политика. Без държавна намеса компаниите може да не са в състояние да поддържат високи амбиции, докато преживеят първоначалните загуби срещу утвърдения китайски монопол.
Следващите стъпки: интервенция и паралелно развитие
Въпреки гордата си капиталистическа история, САЩ не са без прецедент за индустриална интервенция. Понякога такива действия се предприемат за стабилизиране на икономически сектор по време на кризи или за осигуряване на обществено „общо благо“, което не винаги се отчита при вземането на решения на свободния пазар. Но най-често промишлената намеса се толерира само в отговор на очевидна външна заплаха.
След пускането на сателита „Спутник“ от Съветския съюз страхът на САЩ доведе до период на масово държавно индустриално спонсорство, което доведе до цифрова революция, която включваше раждането на съвременния интернет. Операция „Warp Speed“ и преследването на ваксина срещу вируса COVID-19 също отбелязаха огромни нива на намеса.
При двустранна икономическа ситуация, затънала в зависимост и несигурна ситуация със сигурността в Южнокитайско море, не е толкова лесно да се определи ясно и публично Китай като външна заплаха. Освен това, без широкото обществено разбиране за значението на този природен ресурс, веригите за доставки на редки земни елементи нямат същото политическо „гориво“, необходимо за мотивиране на мащабни правителствени действия.
Решението на всеки проблеми започва с неговото осъзнаване: в случая – разбиране на значението на този тип материали и опасностите от китайския монопол. Отговорност на тези, които знаят, е да информират останалите актьори (релевантни институции, експерти, широката общественост), а на взимащите стратегически решения – да го превърнат в политически приоритет.
Приемането на Закона ORE на сенатора Круз е следващата най-добра възможност за подкрепа на изглаждането на дългосрочен капацитет на самодостатъчност по отношение на редкоземните елементи. Освен значителните стимули за фирмите в бранша, законопроектът включва разпоредби за тези, които се стремят към „вторично оползотворяване“ – процес на събиране на материал от рециклирани устройства и/или промишлени отпадъци, което допринася за натрупването на критични национални запаси. Законодателството също така актуализира съществуващ закон на САЩ, който допълнително ще ограничи снабдяването на Министерството на отбраната на редкоземни елементи от „несъюзни нации“ (включително Китай) и ще ги принуди да търсят други решения за веригата на доставки.
Но САЩ няма да бъдат единствената нация, засегната от ограниченията за доставки на редки земни елементи и е непрактично и тесногръдо да се обмислят само национални решения. Освен инвестиции в развитието на вътрешната верига за доставки, правителството на САЩ може да направи повече – чрез дипломатически и законодателни усилия – да осигури подкрепа на международния бизнес, научни изследвания и иновации, за да създаде система за съвместно споделяне на тежестта и обмен на информация. Дългосрочната, ангажирана държавна подкрепа за търсене на креативни решения, които се простират извън националните граници ще помогне за смекчаване на риска и ще позволи на фирмите да издържат на краткосрочните разходи за развитие на веригата за доставки и иновативно проучване.
Китай също все още не е злоупотребил сериозно стратегическото си предимство. В момента Пекин не може да си позволи да отчуждава своите водещи търговски партньори, нито иска да насърчава конкурентно развитие на веригата за доставки. Но тази ситуация може да се промени. През 1941 г. изолирана Япония действа с бързо, решително насилие от отчаяние за критична суровина. Като се има предвид напредъкът в съвременните военни технологии и взаимосвързаността на глобалните икономики, подобна реакция днес би имала несъразмерно тежки последици.
Съединените щати не са нито сами, нито без алтернативи, но с течение на времето става все по-ясно, че борбата не трябва да бъде за настигане на Китай, а за съвместни и балансирани действия, които да направят подобни апокалиптични сценарии на бъдещи конфликти невъзможни.
[i] Dziama, Brendan at el, Rare Earths: Fighting for the Fuel of the Future, The Diplomat, January 8, 2022, достъпна на https://thediplomat.com/2022/01/rare-earths-fighting-for-the-fuel-of-the-future/
[ii] Daily, Tom, China hikes 2021 rare earth quotas by 20% to record highs, Reuters, October 1, 2021, достъпна на https://www.reuters.com/business/energy/china-hikes-2021-rare-earth-quotas-by-20-record-highs-2021-09-30/
[iii] Zhai, Keith, China Set to Create New State-Owned Rare-Earths Giant, The Wall Street Journal, December 3, 2021, достъпна на https://www.wsj.com/articles/china-set-to-create-new-state-owned-rare-earths-giant-11638545586
