Отношенията между ЕС и Китай до скоро нямаха засилваща се ритмичност. Европейската политика “Търговия за всички“ и изготвянето и подписването на редица преференциални търговски споразумения подминава Китай година след година.
По пътя на преференциално търговско споразумение между две толкова значими икономически сили може да се крият много подводни камъни и със сигурност може да е нож с две остриета и това е една от причините такова още да не е реалност. Друг елемент също е сигурен, а именно, че това споразумение ще се отрази на световната търговска система.
Механизмът „16+1“ на Китай към Европа през ЦИЕ превентира много от негативите на мащабното сближаване и най вече предоставя свободни търговски отношения, проправяйки висококачествен път към ЕС.
Поради силно регулираната сфера на селското стопанство на Съюза, за да може Китай да бъде конкурентен, либерализацията на този европейски отрасъл би бил един от основните преломни елементи, който може да ни служи за пример за измеренията и значимостта на стъпките, които трябва да се направят преди да се подходи към мащабно сближаване между КНР-ЕС.
А такава либерализация на ОСП не се вижда в близко бъдеще. Това от своя страна създава среда за развиване на инициативите “16+1” и “Един пояс, един път”.
На фона на общностната невъзможност от страна на ЕС за общ подход към Китай и общо търговско споразумение, България е една от страните, поддържащи редовни близки контакти с КНР, отваряйки вратите за по-близки отношения.
Митническото сътрудничество се осъществява в рамките на действащото Споразумение за сътрудничество и взаимна административна помощ в тази област между ЕС и КНР, в сила от 01.04.2005 г. като за момента няма включена двустранна митническа спогодба.
Между ЕС и Китай няма сключено споразумение за свободна търговия. Пример за подхода и отворените врати на България за Китай е предоставянето на Китай от българската страна на търговски преференции съгласно Общата система за преференции на Общността (GSP) от 01.01.2015 г.
Тъй като КНР е изключена от списъка на държавите бенефициенти по GSP като държава с по-висок среден доход на глава от населението, в търговията със стоки между ЕС и КНР не са предвидени тарифни преференции.
В исторически контекст като знак за наслагването на отношенията, служат спогодби като тази от 1990 г. между България и Китай за избягване на двойното данъчно облагане, актуализирана с Протокол, обнародван през 2003 г. От 1985 г. функционира Междуправителствена българо-китайска комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество със съпредседатели заместник-министри на икономиката.
В дейността на Смесената комисия нараства участието на представители на бизнес средите от двете страни, като паралелно на сесиите се организират и техни срещи или бизнес семинари. През юни 2007 г. Комисията бе преименувана на Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество(СКИС), чиято последна сесия се състоя на 26 септември 2016 г. в София.
За да придобием по-детайлна представа относно естеството и тренда на засилената комуникация, ще разгледаме някои ключови взаимни размени на посещения, които активизират отношенията по сектори и политики, приближавайки Китай към Европа през гостоприемното отношение на България.
Между България и Китай действат междуправителствено Споразумение за икономическо сътрудничество /в сила от 2007 г./ и Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /2003 г./, които създават необходимите договорно-правни условия за развитие на търговско-икономическо сътрудничество.
На 26 юни 2007 г. бе подписан Допълнителен протокол към сключения през 1989 г. Договор между правителството на НРБ и правителството на КНР относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите. През октомври 2009 г. по време на официалната визита на вицепрезидента Си Дзинпин в България бе подписан Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерство на търговията на КНР.
През последните години се наблюдава взаимно изграждане на отношения с акцент на “16+1” през България към Европа. България е гостоприемно икономическо и политическо пространство, в което икономическият стрес на силния и фрагментиран европейски пазар е в своята периферия.
Периода 6-8 септември 2012 г. заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров взе участие в седмото издание на Форума за сътрудничество в земеделието между Китай и държавите от ЦИЕ в град Хъфей.
В периода 13-19 май 2013 г. министърът на културата Владимир Пенев взе участие в Първия форум за сътрудничество в областта на културата между Китай и страните от ЦИЕ, на който обяви желанието на нашата страна да бъде домакин на следващата среща на този формат през 2015 г.
Среща на министър-председателя Пламен Орешарски с премиера на КНР Ли Къцян се състоя в Букурещ на 26 ноември 2013 г. в рамките на Втората среща на правителствените ръководители по Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ. В рамките на визитата министър Лиляна Павлова и китайският министър на жилищното строителство и градското и селското развитие подписаха споразумение за сътрудничество.
На посещение на министър-председателя Пламен Орешарски в периода 9-12 септември 2013 г. за участие в годишната среща на Новите шампиони са обсъдени възможностите за активизиране на икономическите отношения, включително по линия на Инициативата за сътрудничество между Китай и държавите от ЦИЕ.
На 29 октомври 2014 г. министрите на земеделието на България и Китай подписаха Меморандум за разбирателство за създаване на Асоциация за сътрудничество в областта на селското стопанство във формат „16+1“.
На 15 и 16 октомври 2015 г. на официално посещение в страната ни бе министърът на външните работи на Китай, г-н Ван И. Той бе приет от президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов и проведе пленарни разговори с министъра на външните работи Даниел Митов.
Обсъдено бе сътрудничеството по двустранна линия и в рамките на инициативите “16+1” и “Един пояс, един път”.Последвано от посещение на министър-председателя Бойко Борисов 22-27 ноември 2015 г. за участие в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от ЦИЕ (формат 16+1).
Министър-председателят Борисов участва в обща среща на правителствените ръководители на страните от ЦИЕ с президента на Китай, г-н Си Дзинпин и проведе двустранни срещи с премиера на Китай, г-н Ли Къцян и с кмета на Шанхай Ян Сюн.
В рамките на визитата бяха подписани три междуправителствени споразумения: Меморандум за сътрудничество за съвместно насърчаване на инициативата “Един пояс, един път”, Споразумение за сътрудничество в областта на образованието за периода 2016-2019 г. и Споразумение за сътрудничество между МЗХ и Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина (AQSIQ).
През февруари 2016 г. на посещение в България бе делегация на Националната комисия за развитие и реформи на Китай (NDRC) с цел идентифициране на възможностите за участие на България в новата китайска инициатива за развитие на морските пристанища на Адриатическо, Балтийско и Черно море.
България представи два транспортни маршрута, свързващи Азия с Европа, използвайки българската пристанищна инфраструктура и фериботни връзки: Евроазиатски транспортен коридор по Пътя на коприната от Китай през Казахстан и Грузия, както и коридор Черно море-Персийски залив, минаващ през Иран, Армения, Азербайджан и Грузия. През февруари 2016 г. БДЖ „Товарни превози“ подписа меморандум с Грузия за фериботни превози.
В скоро време се предвижда откриване на ж.п. линия за товарни превози Джънджоу-Бургас.От 8 до 9 юни 2016 г. България участва във Втората министерска среща по въпросите на икономическото и търговско сътрудничество между Китай и ЦИЕ в Нинбо.От 26-28 септември 2016 г. Столична община бе домакин на Първата среща на кметовете на столиците в инициативата “16+1”. Сред неправителствените организации, развиващи сътрудничество с китайски партньори, могат да бъдат изброени Федерацията на българо-китайските дружества, Демократичният съюз на жените, Съюзът на българските юристи и др.
Среща на министър-председателя Бойко Борисов с премиера Ли Къцян на 5 ноември 2016 г., в рамките на Петата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от ЦИЕ се състоя в Рига, Латвия.
Към декември 2016 г. България е стартирала 28 процедури за износ за Китай на земеделски и хранителни продукти. От тях успешно са приключили три – за царевица, люцерна и риба.
Оптимистично бъдеще изградено върху засилен диалог и сътрудничество, икономическо сближаване, увеличаване на инвестициите, както на износа, така и на вноса, културно и социално сближаване, взаимно уважение и доверие и подсигуряване на устойчиви многогодишни отношения в редица сектори, са някои от основните елементи на връзката между Република България и Китайската народна република.
Отношенията до сега показват и доказват резултатите от това партньорство. Позицията на България в “16+1” и инициативата е повече от географска, тя е плод на дългогодишна работа, доверие и партньорство. Създава се основа за едно по-красиво и изпълнено с перспективи бъдеще.
