Що е то цифров единен пазар
Eдинният пазар е и продължава да бъде основният елемент на икономическата архитектура на Европа. От началото на своето съвременно състояние през 1993 г. той се разраства по обем и непрекъснато се адаптира към променящите се икономически условия. Преди 22 години цифровите технологии бяха в ранен етап на развитие. Оттогава насам те се превърнаха в трансформираща сила – на микро ниво за бизнеса, но и в глобален смисъл – по отношение на променящите се икономически структури тяхното въздействие предстои да бъде измерено.
Цифровият единен пазар е една от най-обещаващите и изпълнени с предизвикателства области на напредък, която може да осигури ползи от повишаването на ефикасността в размер на 415 милиарда евро[i]. Той разкрива нови възможности за насърчаване на икономиката чрез електронна търговия, като същевременно улеснява спазването на административните и финансовите правила от страна на предприятията и засилва позициите на клиентите посредством електронното управление. Функционирането на цифровия единен пазар става все по-важно за единния пазар. Държавите членки се стремят към цифрови икономики, поради което тяхното значение за
функционирането на единния пазар като такъв нараства. Дори може да заключим, че цифровите технологии и единният пазар работят един за друг и се укрепват взаимно.
Целта на цифровия единен пазар по същество е премахването на националните бариери пред сделките, които се извършват онлайн. Той се основава на концепцията за общия пазар, която е насочена към премахването на пречките пред търговията между държавите членки с цел да се увеличи икономическият просперитет и да се допринесе за изграждането на „един все по-тесен съюз между народите на Европа“ и е доразвита под формата на концепцията за единния пазар, определен като „пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали“. Като следствие от Лисабонската стратегия[ii], стратегията „Европа 2020“ въведе Програма в областта на цифровите технологии за Европа“[iii] като една от седемте водещи инициативи, признавайки ключовата роля за създаването на възможности, която ще трябва да изиграе използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), ако ЕС желае да осъществи успешно своите амбиции за 2020 г.
Пазарните и административните услуги, разработени в рамките на цифровия единен пазар, се развиват от стационарни към мобилни платформи и стават във все по-голяма степен повсеместни, като предлагат достъп до информация и съдържание по всяко време, навсякъде и с всякакви устройства (повсеместна търговия и повсеместно управление). За този напредък е необходима регулаторна уредба, която да благоприятства развитието на изчисленията в облак, невъзпрепятствания от граници пренос на данни по мобилните мрежи и опростения достъп до информация и съдържание, като същевременно защитава неприкосновеността на личния живот и личните данни и гарантира киберсигурността и мрежовата неутралност.
Защо е нужен единен пазар?
Добре известната икономическа обосновка за създаването на единния пазар се основава на логиката на икономическата интеграция.
По правило, намаляването на вътрешните бариери:
- засилва вътрешната търговия и помага за намаляване на бариерите пред навлизането на пазара
- насърчава конкуренцията, което позволява икономии от мащаба и повишава ефективността
- може да спомогне за увеличаване на привлекателността за чуждестранните инвеститори.
Следвайки тази логика, пазарната интеграция дава по-висок растеж, създава работни места и подобрява благосъстоянието.
За да реализира тези печалби, единният пазар предвижда по-дълбока интеграция от класическите зони за свободна търговия или митническите съюзи. Тя има за цел да се справи с нетарифните бариери, които често произтичат от различията в нормативната уредба, за да се насърчи свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора сред нейните държави членки. Тук общите правила са инструмент и играят ключова роля за отключването на очакваните икономически ползи.
Въпреки че ползите може да не идват без разходи – например, адаптиране към нови правила, приспособяване на регулациите за отделните държави и пазарни условия и евентуално „прекалено много“ или „твърде централизирани“ бюрократични структури – оценката на единния пазар показва, че интеграцията е донесла значителни икономически ползи.
Икономическата обосновка зад цифровия eдинен пазар
Икономическата обосновка за цифровия единен пазар се базира на основната икономическа теория за въздействието на цифровата технология, пазарната интеграция, оценките на структурни характеристики, както и различията в Европа, и по-специално:
1. Ролята на технологичните промени и иновациите като ключов двигател на дългосрочния растеж, особено в развитите икономики. По принцип съществуват три канала, чрез които цифровите технологии могат да окажат въздействие върху растежа, т.е. чрез:
- принос на секторите, произвеждащи ИКТ (например оборудване и услуги), към БВП
- инвестиции в ИКТ капитал от фирми
- подобрения на производителността в резултат на инвестиции в ИКТ в секторите, използващи технологии
- Наблюдението, че инвестициите в ИКТ са относително ниски в Европа. Макар че това се дължи отчасти на различията в секторния състав на икономиките, то допринася за опасенията относно бъдещия потенциал за растеж.
- Наблюдението, че растежът на производителността в Европа е бил относително нисък. Различията в производителността предопределят икономическата и финансова криза от 1990 г. насам. ИКТ са един от факторите, които го обясняват от доста време. Докато в края на 90-те години фокусът беше повече върху увеличаването на производителността в секторите, произвеждащи ИКТ, той се измести към развитието на индустриите, използващи технологиите. С кризата, която забавя растежа на производителността и предизвиква загриженост за световна стагнация, потенциалните източници за генериране на дългосрочен растеж сега са по-търсени от всякога.
Цифровият единен пазар разполага с потенциала да подобри достъпа до информация, да повиши ефективността под формата на намалени разходи за транзакциите, дематериализирано потребление и намален отпечатък върху околната среда, както и да въведе усъвършенствани бизнес и административни модели[iv]. Засилената електронна търговия създава осезаеми ползи за потребителите, например бързо развиващи се нови продукти, по-ниски цени, по-голям избор и по-добро качество на стоките и услугите, в резултат от трансграничната търговия и по-лесното сравняване на предлагането[v]. По- широкото прилагане на електронното управление улеснява онлайн спазването на законодателството, достъпа до работни места и възможностите за стопанска дейност както за гражданите, така и за предприятията.[vi]
Първи стъпки
Един напълно функциониращ цифров единен пазар би могъл да добавя 415 млрд. евро към икономиката на ЕС годишно. Това може също да позволи на ЕС да се превърне в цифров лидер в световен мащаб. За да се разгърне този потенциал, през 2015 г. Европейската комисия предложи Стратегията за цифровия единен пазар, която да положи основите на едно обединено и устойчиво европейско цифрово общество. Стратегията за цифровия единен пазар има за цел да гарантира, че икономиката, промишлеността и обществото на Европа се възползват в пълна степен от новата цифрова ера. Заедно с електронните решения и данни, както и трансграничните цифрови услуги, стратегията е неразделна част от проекта на ЕС за цифрова Европа.
През 2016 и 2017 г. последваха редица забележителни постижения в областта:
Премахване на таксите за роуминг
Борбата на администрацията на ЕС да осигури ниски роуминг такси започна през 2012 г., когато бяха въведени първите ограничения в цените. Официалните причини за въвеждането на лимитите са две – приема се, че налагането на роуминг такса е вид нарушаване на свободния пазар на услуги, който е основен принцип на ЕС, както и чевисоката цена на разговорите в чужбина потиска използването и съответно развитието на технологиите в областта.
Така, 5 години по късно – от 15 юни, отпаднаха изцяло таксите и гражданите на ЕС могат да говорят в рамките на домашните си планове, когато пътуват в Съюза.
Според експресно проучване на Евробарометър през 2017 г.[vii] голямо мнозинство от европейските граждани признава ползите от роуминга без допълнителни такси. Това е конкретен пример за това как ЕС подобрява живота на европейските граждани. Потребителите го оценяват, потреблението нараства, а търсенето на мобилни услуги при пътувания в ЕС е много високо, което е от полза и за потребителите, и за операторите.
Модернизиране на защитата на данни
Защитата на лични данни, например, е много важна за сигурността и надеждността при работа с дигитални услуги. Близо 500 души подават жалба всеки месец, че са им откраднати личните данни на горещата линия на ресорната комисия. Само за миналата година са постъпили общо 5926 обаждания, което прави средно по 494 за месец, става ясно от справка, предоставена от Комисията за защита на личните данни.[viii]
Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) влезе в сила на 25 май 2018 г. Регламентът е важна стъпка за укрепване на основните права на гражданите в цифровата ера и за улесняване на извършването на стопанска дейност чрез опростяване на правилата за предприятията на цифровия единен пазар. Изготвянето на един-единствен законодателен акт също така ще сложи край на разпокъсаността и скъпоструващата административна тежест.
Трансгранична преносимост на онлайн съдържание
На 1 април 2018 г. влезе в сила Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар. Той ще позволи на европейците да имат достъп до онлайн съдържанието, за което са се абонирали у дома, където и да се намират в ЕС. Новият регламент ще подобри конкурентоспособността, като насърчава иновациите в онлайн услугите и привлича повече потребители. Една от целите на стратегията в областта на цифровия единен пазар е да се създаде истински вътрешен пазар за цифрово съдържание и услуги.
Регламентът ще се прилага към всички услуги за онлайн съдържание, които се предоставят срещу заплащане. Радио- и телевизионните оператори със свободен (безплатен) достъп, като например някои обществени радио- и телевизионни оператори, ще могат да се възползват от регламента, при условие че проверяват държавата на пребиваване на своите абонати.
Настоящите пречки пред трансграничната преносимост на онлайн услугите произтичат от факта, че правата за предаване на съдържанието, защитено с авторско право, като аудио-визуални произведения например, както и правата за спортни събития, които представляват допълнително съдържание, често са лицензионни за съответната територия. Доставчиците на онлайн услуги могат да избeрат да обслужват само определени пазари.
Споразумението за освобождаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране
По отношение на онлайн услугите се установява и една огромна пречка за потребителите – нечестното геоблокиране на дигитални услуги или съдържание. Експертите установяват, че има реални случаи, когато това е необходимо, но в по-голямата си част това ограничение на достъпа на потребителите води по-скоро до загуби.
През февруари 2018 г. Съветът прие Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар. С новото законодателство ще се премахнат пречките пред електронната търговия посредством избягване на дискриминацията въз основа на гражданството, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите.
С новите правила ще се предотврати дискриминацията на клиенти и дружества от гледна точка на достъпа до цени и условията на продажба или плащане при купуването на продукти и услуги в друга държава от ЕС.
Услугите, чиято основна характеристика е предоставянето на достъп и право на ползване на защитено с авторско право съдържание, или продажбата на защитени с авторско право произведения в нематериална форма, например услуги за онлайн излъчване на музика, електронни книги, онлайн игри и софтуер, са изключени от обхвата на регламента. Това обаче ще бъде предмет на преглед от страна на Комисията.
Други услуги като финансовите, аудиовизуалните, транспортните, здравните и социалните услуги също са изключени от обхвата в съответствие с директивата за услугите. Краят на геоблокирането означава по-голям избор и вследствие на това по-изгодни предложения за потребителите и повече възможности за бизнеса.
Законодателство за авторското право
ЕС работи също и за нова хармонизация и нови правила по отношение на законите за авторското право – проблем, който трябваше да се реши доста отдавна.
През септември 2018 г. Европейският парламент прие с голямо мнозинство новата Директива за авторското право. Тя задължава всички уебсайтове да следят чрез филтри цялото съдържание, което потребителите качват и да го трият автоматично в случай, че съдържа дори малка част от авторски материал. Друг член от директивата, станал известен като „данък линк”, пък защитава с авторски права дори заглавията на журналистически статии, което би затруднило споделянето им в социалните мрежи или цитирането им.
Законодателството обаче породи полемика – критици алармират, че тези две промени представляват директна заплаха за свободния информационен поток в интернет пространството и ще доведе до цензура. Редица компании също възроптаха срещу новите мерки. В официалния блог на Google изпълнителният директор на YouTube Сюзан Уожцики призова създателите на видео за онлайн платформата да „предприемат действия“ срещу новоприетите промени в ЕС за защита на авторските права.[ix]
Една от най-важните задачи ще бъде и реформата при начисляването на ДДС ставката. Залегнали са промени, които целят улеснение на административната тежест при работа с различни ДДС ставки. Комисията ще прецени и как да се таксуват някои онлайн продукти и услуги като електронни книги и друго съдържание, така че тези действия да се впишат в рамките на общата данъчна реформа.
Ползите за потребителите се изразяват най-вече много по-голям достъп на електронни книги на по-ниски цени – един от основните проблеми за издаване и разпространение на електронните книги е високата цена за закупуване и разпространение, която издателствата трябва да плащат. С приемането на такива мерки е напълно възможно пазарът на електронните книги в Европа да преживее разцвет.
Условие за създаване на иновации е добрата информационна и комуникационна инфраструктура. Комисията предвижда амбициозно преразглеждане на регулаторните изисквания към телекомите, с оглед предоставяне на по-добри услуги и разширяване възможностите за надеждна телекомуникационна мрежа.
Стратегията включват и мерки, които да подпомогнат борбата срещу незаконното съдържание в интернет, както и мерки за укрепване на киберсигурността. Както и при много други пазари, целта е да се достигне една съвременна икономика, която да предлага гъвкави условия при работата в онлайн и офлайн среда.
Предизвикателства пред общия цифров формат
Въпреки че е едно от най-големите постижения на европейската интеграция, единният пазар все още не е достигнал пълния си потенциал.
Съществуващите пречки пред свободния обмен на продукти и услуги, недостатъчното прилагане на съществуващите правила и малкият обем на трансграничните обществени поръчки ограничават възможностите на предприятията и гражданите. Това води до по-малко работни места и по-високи цени.
Но независимо от бързия растеж на електронната търговия, повечето бизнес организации в Европа все още не правят достатъчно за единния цифров пазар. Данните сочат, че само 12 % от европейските търговци продават онлайн на потребители в други европейски страни, докато три пъти повече (37 %) търгуват онлайн в своите собствени страни[x].
Различията в националното законодателство на държавите членки са сериозна пречка пред трансграничните продажби за четири от десет търговци, търгуващи онлайн в Европа (39 %). Ако се приложат еднакви правила за електронна търговия в ЕС, 57 % от бизнес организациите, активни в трансграничните онлайн продажби, е по-вероятно да започнат да търгуват с други държави членки на ЕС.[xi]
В допълнение към горепосоченото, само 59 % от европейците имат достъп до 4G мрежи. Европейските потребители все още нямат достъп до разнообразни продукти и по-добри цени. Само 15 % от тях купуват онлайн от други европейски страни, докато три пъти повече пазаруват онлайн в своите собствени страни. [xii]
Друг проблем е слабото доверие на европейските потребители. Само 38 % от европейците се доверяват на онлайн търговци от други европейски страни, а повече от 70 милиона потребители са се сблъскали поне с един или с повече проблеми по отношение на най-популярните продукти в онлайн продажбите (музика, антивирусни програми, игри и облачни услуги) през последните 12 месеца. В резултат на това, потребителите на онлайн продукти са изгубили между 9 и 11 милиарда евро.
Европа трябва да се отвори за тези промени, за да защити гражданите си, както и да им позволи да се възползват от новите възможности. Например цифровизацията на производството се очаква да донесе на ЕС 1,25 милиарда евро до 2025 г.
Стремжът на ЕС е да диктува бъдещето в областта на цифровизацията около теми като доверието, сигурността и електронното управление, където има значителни възможности за напредък. Например сега едва 15% от гражданите пазаруват онлайн от друга държава.
Заключение
На единия цифров пазар се възлагат големи очаквания, но ползите, свързани с него, едва ли ще се материализират автоматично. Приносът на дигитализацията на единния пазар за общественото и икономическо развитие на съюза не е безусловен и зависи от преодоляването на редица общи и специфични предизвикателства пред политиката за развитие на цифровия единен пазар.
На първо време, те зависят от изпълнението. Комисията разчита на подкрепата на държавите членки за приемането и прилагането на мерки. Това може значително да удължи сроковете. Вземете например правилата за защита на данните, може би ключо аспект за гарантиране на доверието на потребителите в цифровите услуги, където преговорите започнаха още от 2012 г. Това е комбинация от правна сложност, технологична несигурност, хоризонталното естество на проблема и различните практики в държавите-членки, които затрудниха постигането на бърз компромис. За някои области като реформата на авторските права тези фактори са особено валидни.
Голяма част от ползите (производителността), които произтичат от ИКТ, са зависими от използването. И все пак начина, по който ИКТ се използва – от потребителите и фирмите – и дали те са използвани в пълна степен е нещо, което трудно може да се преодолее чрез законодателство. В тази степен стратегиите и другите нормативни документи могат в най-добрия случай да играят ролята на мотиватор.
За потребителите, както удобството, така и доверието са ключови за възприемането на новостите. В този контекст е вероятно проблемите на защитата на потребителите да придобият по-голяма важност в бъдеще, също и за Европейската комисия.
Как фирмите използват технологията е преди всичко микроикономически въпрос. Изследванията често акцентират върху фактори като управленските практики, които засягат способността на фирмите да се възползват от цифровите технологии. Има обаче и втори слой: за да се извлекат ползи от ИКТ, често са необходими организационни промени. И все пак, колкото по-строги са (макро) икономическите структури, толкова по-трудно е да бъдат приложени на практика промените. Тук въпросът за цифровизацията се свързва с по-широкия дебат за икономическите реформи и структурните нестабилности в Европа.
Възползването от единния пазар със сигурност е по-лесно, когато са налице предпоставки не само по отношение на инфраструктурата, но и по отношение на уменията. Но взаимодействията не се изчерпва само с това: ключов въпрос е колко гъвкави са икономиките и колко добре те могат да се справят с конкурентния натиск, който цифровите технологии – и в крайна сметка цифровия единен пазар– могат да предизвикат. В същото време тромавите процедури и националните разпоредби могат да възпрепятстват приемането на нови бизнес модели и техния потенциал за бързо увеличаване на мащаба на единния пазар. Следователно, вместо да зависи от отделни действия, успехът на политиката зависи от взаимодействието на различни мерки и условия и на други пазари (продукт, труд и т.н.), които са извън стратегията на цифровия единен пазар.
И накрая, може би най-голямото предизвикателство за реализирането на цифровия единен пазар е създаването на среда, подкрепяща – или поне позволяваща – творческо унищожение. Това ще бъде предизвикателство от политико-икономическа гледна точка, защото означава да се справяме с непредвидимите процеси и понякога с разрушаването на наследствените структури.
[i] A digital single market strategy for Europe, достъпна на http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/568325/EPRS_BRI(2015)568325_EN.pdf
[ii] https://en.wikipedia.org/wiki/Lisbon_Strategy
[iii] Europe 2020, A European strategy for smart, sustainable and inclusive growth, достъпна на http://ec.europa.eu/eu2020/pdf/COMPLET%20EN%20BARROSO%20%20%20007%20-%20Europe%202020%20-%20EN%20version.pdf
[iv] „Streaming and Online Access to Content and Services, достъпна на http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2014/492435/IPOL-IMCO_ET(2014)492435_EN.pdf
[v] „Roadmap to Digital Single Market“, достъпна на http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201209/20120914ATT51402/20120914ATT51402EN.pdf
[vi] Bernard, C., Conlon, g., Duke, C., Lewis, M., European Union, 2013, European Single Point of Contact“, достъпна на http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2013/507453/IPOL-IMCO_ET(2013)507453_EN.pdf
[vii] Първо лято без такси за роуминг: Европейците усещат ползите от новите правила http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-3241_bg.htm
[viii] Около 500 души месечно се оплакват от кражба на лични данни, https://www.actualno.com/society/okolo-500-dushi-mesechno-se-oplakvat-ot-krajba-na-lichni-danni-news_590153.html,
[ix] YouTube моли авторите да са против новите правила на ЕС https://www.vesti.bg/tehnologii/youtube-moli-avtorite-da-sa-protiv-novite-pravila-na-es-6087744
[x] Защо се нуждаем от единен цифорв пазар за Европа? http://www.europedirect-vidin.eu/index.php/novini/537-zashto-se-nuzhdaem-ot-edinen-tzifrov-pazar-za-evropa
[xi] Пак там
[xii] Пак там
