Близо една четвърт от българите живеят под прага на бедността, става ясно от нови данни на Националния статистически институт. Зад тази тъжна статистика стоят 23.4 процента от българското население или 1.665 милиона българи.
За пета поредна година бедните хора у нас се увеличават, алармира институтът. Същото се отнася и за пропастта между бедните и 20-те процента най-богати.
За година бедните са се увеличили с 26 000 души или с 0.5 процента. Пенсиите и социалните помощи държат над границата много хора – ако тяхното влияние се отстрани от статистиката, то бедно ще бъде 44.8 процента от населението или почти всеки втори.
Най-висок относителен дял на бедните има в област Кърджали (29.1 процента), Сливен (28.2 процента) и Шумен (25.8 процента), а с най-малък дял бедни са Благоевград (13.5 процента), Плевен (14.8 процента) и Разград (15.7 процента).
Въпреки, че по Конституция е неотменяемо право на всеки гражданин, на практика най-големият фактор за бедността е именно липсата на работа – повече от половината безработни у нас живеят с по-малко от 351 лв. Още по-лошото обаче е, че работата сама по себе си не е гаранция, че човек не е в клопката на бедността – бедни са и 10 процента от работещите, макар че делът им намалява от 11.6 процента през 2016 г. Другият очевиден фактор за социален недоимък сред работещите е образованието – над 65 процента от заетите с начално и без образование са под линията на бедност, докато при висшистите бедни са 1.8 процента.
Една трета от населението живее в материални лишения – ограничава се в четири от девет основни показателя. Най-често затрудненията са при посрещане на неочакван разход (неотложен ремонт, подмяна на битови електроуреди, внезапно заболяване), където 53 процента нямат възможност да ги покрият със собствени средства. 52.6 процента не могат да си позволят едноседмична почивка, 36.4 процента пестят от отопление, 33 процента са имали затруднения да платят навреме заеми, наем и сметки, а 31 процента не могат да си позволят всеки втори ден месо.
От данните личи още, че разликите в средните работни заплати в отделните области са много големи – 1523 лв. в София, 701 лв. във Видин, 740 лв. в Благоевград, 781 лв. в Кюстендил. Според данните средната заплата в най-високо платената дейност – информационните технологии, е повече от 5 пъти по-голяма от тази в най-ниско платената – ресторантьорството. По-конкретно, един IT специалист взима средно около 3150 лева, а работещите в туризма получават по 580 лв., показват обявените данни.
На другия край на икономическата скала, за една година обаче имаме нови 61 милионери.
