Към средата на Българското европредседателство в София преминаха почти сто срещи, както и много заседания в Брюксел, заяви Лиляна Павлова. Тя изрази удовлетворението си от това, че България получава много високи оценки.
“Имаме компания, която прави анализ на публикациите в чуждите медии. Тенденциите са, че има тренд на нарастване на позитивните публикации„, заяви тя.
Страната ни има ясно фокусирани приоритети, които се оценяват добре, допълни министърът. Вторият отличен елемент е темата за Западните Балкани, която е поставена високо в дневния ред на институциите и има единогласие на институционалния триъгълник, поясни тя.
В темата за сигурността и миграцията също има известно единогласие.
„Успяхме да предложим конкретни текстове как да решим проблема, включително законодателно. Приятно изненадахме нашите партньори„, смята още Павлова.
„Благодарение на доброто партньорство, което България има с Турция и добрите взаимоотношения между премиерът Борисов и президентът Ердоган, ние имаме нулев нелегален миграционен натиск по границата. Нито една друга външна граница на ЕС не може да се похвали с това„, коментира още Павлова.
Министър Павлова коментира и темата за европейската интеграция на Западните Балкани.
„От ден 1 сме казали, че за нас Западните Балкани беше важно да ги върнем изобщо като тема, глобална тема, в дневния ред на Европа“, посочи тя.
“Говорим за европейска перспектива за Западните Балкани. Задача номер 1, която бяхме поставили, вече е изпълнена. Първият успех на европредседателството вече е факт – да върнем тази тема в общоевропейския дневен ред, защото те бяха изпаднали от дневния ред на Европа“, допълни Павлова.
По думите ѝ не трябва да бъдат давани „фалшиви очаквания“ за дата на присъединяване, защото пред държавите от този регион предстои много работа. „Да покажат желание в този процес, защото никой не може да свърши тяхната работа“, подчерта министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите — членки на ЕС, на всеки шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета. Българското председателство на Съвета на ЕС протича в периода 1 януари—30 юни 2018 г.
Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Настоящата тройка председателства е съставена от председателствата на Естония, България и Австрия.
Related news
