Почти половината от държавите-членки изглежда са проявили минимален интерес към прилагането на закон на ЕС, определен като ключов в борбата с тероризма.
Приета през април 2016 г., директивата на ЕС за имената на пътници беше прокарана към законодателния процес на фона на шумни обещания за укрепване на сигурността на Европа вследствие на терористични атаки във Франция и Белгия.
Проектозаконът дойде с големи предупреждения, получи милиони от парите на данъкоплатците в ЕС и беше силно подкрепен от Париж.
Защитниците на предложението казват, че то помага на службите за сигурност да идентифицират подозрителни модели на поведение в усилията им да се справят с потенциални терористи и други престъпници, като събират и споделят данни за пътниците.
Критиците обаче твърдят, че това подкопава основните права и не прави много, за да помогне на полицията да открие заподозрени. Някои дори го описват като „неоправдано и масово събиране на данни за пътниците“.
Тимоти Киркхоуп, консервативният британски евродепутат, ръководещ инициативата по онова време, обеща незабавни резултати.
„Правителствата на ЕС са категорични, че наистина искат да започнат да работят почти веднага“, каза той в началото на 2016 г.
Но в четвъртък (6 септември) еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг нарисува съвсем различна реалност. По думите му, дузина държави-членки са протакали процеса и сега са заплашени с дела и глоби от Брюксел. Австрия, България, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Люксембург, Холандия, Португалия, Румъния, Словения и Испания са получили над 120 милиона евро за въвеждане на механизмите по закона. Най-голям дял от финансирането е отишло във Франция. В същото време обаче, до момента едва 13 души са спрени на базата на Рassenger name record (PNR) системата.
Законът пък беше задържан в Европейския парламент в продължение на години, като се имат предвид нерешените въпроси, свързани с правата, и опасенията относно безразборното събиране на лични данни.
Вече бившият министър-председател на Франция Бернар Казньов обвини Европейския парламент, че действа „безотговорно като отлага гласуването“, но очевидно решението няма да дойде скоро.
