Европейският съюз и Китай имат едни от най-развитите икономики на света. За КНР най-големият търговски партньор се явява именно ЕС, за Съюза съответно Китай е на второ място (след САЩ), като те взаимно допринасят един на друг за устойчиво развитие и проспериране в икономически аспект.
През 2013 г. на 16-тата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена на 21 ноември се даде нов импулс на взаимния интерес, което отвори вратите към преговори за едно по – добро взаимно икономическо бъдеще.
Една от основните стъпки е стартирането на преговори за всеобхватно споразумение за инвестиции между ЕС и Китай.
С членството на Китай в СТО страната тръгна по пътя на предприемане на важни реформи и либерализация на значими части от икономиката си. Това действие помага на Китай да се позиционира на световната търговска сцена в нова светлина.
Присъединяването към СТО е жалон в реформата и отварянето на Китай към световния пазар, което ни води в нова ера на още по-значимо икономическо сближаване.
Китайският президент Ху Дзинтао заявява:„Присъединяването към СТО е основно стратегическо решение, базирано на нашия цялостен анализ на ситуацията у нас и в чужбина, за да се даде тласък на реформата в страната, на отварянето и на социалистическата модернизация.‘‘
От 2001 г. до сега Китай е един от най-успешните и продуктивни членове на СТО. Това отваряне на Китай към света прави възможно и икономически сближаването му с Европейския съюз.
Икономическите и търговски показатели за 2014 г. между Съюза и Китай са показателни за тази тенденция.
- БВП: 16 556.9 млрд. евро за ЕС и 9 014.7 млрд. евро за Китай;
- БВП на глава от населението: 32 307.7 евро за ЕС и 6 468.2 милиона евро за Китай;
- Обща двустранна търговия със стоки и услуги: 518.8 млрд. евро;
- Позиция на преките чуждестранни инвестиции – ЕС с Китай (2013 г.): Външни, възлизащи на 130 милиарда евро и входящи – 27 милиарда евро;
- Средно прилагани тарифи в индустрията: 3.8% за ЕС и 8% за Китай;
- Средно прилагани тарифи в селскостопанските храни: 7.2% за ЕС и 13.9% за Китай.
Двустранните търговски и инвестиционни тенденции между Китай и ЕС нарастват забележително и този показател е един от най-важните за посоката на икономическо партньорство.
Стойността на американския долар от общата двустранна търговия със стоки от 1995 г. насам се е увеличил с десет пункта, достигайки около 600 млрд. щ.д. или 526 млрд. евро по стойности през април 2016 спрямо курса долар към евро през 2014 г.
Търговията с услуги относно режим 1 от общото споразумение за търговията с услуги ГАТС силно нараства до над 70 млрд. щ.д. или 61,4 млрд евро. през 2014 г.
През последното десетилетие, въпреки ограниченията в някои сектори и неблагоприятните последици от кризата, балансът в търговията със стоки накланя везните в полза на Китай, защото бариерите от страна на ЕС са по-ниски от съответните в Китай за сектори, в които европейските компании специализират по-тясно.
Търговският баланс на стоките се движи около 175 милиарда евро дефицит за ЕС. В сферата на услугите ЕС има излишък от 230 млрд. щ.д. или 201,6 милиарда евро през 2014 г.
Поради специфичната държавна политика на Китай съществуват практики, които могат да затруднят оперирането на чуждестранните дружества в страната.
Наблюдава се намеса от страна на правителството в икономиката в ползва на държавни предприятия, които извличат изгода като достъп до субсидии и евтино финансиране спрямо конкуренцията.
Налице е недостатъчната защита и прилагане на правата на интелектуална собственост, както и индустриален свръхкапацитет в редица промишлени сектори, например в производството на стомана.
Това са някои от пречките, които създават усложнения и предстоят да бъдат коригирани под натиска и позитивния ефект на взаимното икономическо партньорство.
Предизвикателствата не спират ЕС и Китай да демонстрират готовността си да понижават напрежението чрез диалог и сътрудничество. Бързото развитие на Китай и пазарната експанзия предлагат огромни възможности, както и значителен потенциал за по-нататъшно разширяване на търговията и инвестициите като по този начин укрепват общите отношения и правят нежелано и неизгодно съществуването на вредни практики.
България, като неизменна част от ЕС, получава защитена позиция за разрастващо се икономическо партньорство в отношенията си с Китай. На държавно ниво има засилен многогодишен политически диалог с КНР.
Установени са полезни практики на икономическо сътрудничество, доверие и взаимно познаване през годините. България е един от най- гостоприемните партньори на Китай на общностния пазар.
През 2011 г. стокообменът между двете страни възлиза на 1 млрд. 346 млн. щ. д., от които износът на България е 402.8 млн. щ.д., а вносът – 943.2 млн. щ.д.
Стокообменът с Китай през 2012 г. достигна 1.739 млрд. щ.д., при внос в размер на 977 млрд. щ. д. и износ от 762 млн.щ.д.
През 2013 г. стокообменът между България и Китай достига 1.888 млрд. щ.д. (увеличение от 8.6% спрямо 2012 г.), от които българският износ за Китай е 868 млн. щ.д. (ръст от 14%) и вносът от Китай 1.020 млрд. щ.д. (ръст от 4.4%).
През 2014 г. двустранната търговия възлиза на 1.874 млрд. щ.д., от които българският износ е 714.6 млн. щ.д., а вносът – 1.159 млрд. щ.д. За 2015 г. стокообменът възлиза на 1.689 млрд. щ.д. (спад от 9.9% в сравнение с 2014 г.) като българският износ е 612.4 млн. щ.д. (-14.3%).
През 2015 г. стокообменът възлиза на 1688.7 млн. щ.д. като отбелязва спад от 9.9% в сравнение с 2014 г. Износът на България за Китай възлиза на 612.4 млн. щ.д. (-14.3%), а вносът на 1076.3 млн. щ.д. (-7.2%).
Хибридният вътрешноикономически характер на китайската икономика прави навлизането на български фирми трудно. Поради същата причина Китай се превръща в отличен инвеститор на българския пазар и реципиент на български стоки за своя.
Способността да се преследва координиран национален икономически интерес дори и на корпоративно ниво, прави Китай икономически полезен партньор за България. Съответно, българската икономика за Китай става привлекателен терен от периферията на общностния пазар.
Въпреки регистрирания спад, Китай заема второ място след Турция сред експортните ни партньори извън ЕС и 10-то място в общия износ на страната ни.
Структурата на вноса е разнообразна – внасят се телефонни апарати, машини и апарати за кондициониране на въздуха, части и принадлежности за превозните средства, столове, играчки, арматурни артикули, електрически бойлери и бързовари.
Българският износ все още се ограничава в рамките на малък асортимент от стоки, доминиран от рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70% от износа ни за азиатската страна.
Традиционни български продукти като вина и етерични масла остават слабо представени. Китай е най-големият пазар в света на алкохолни напитки, като тенденцията е да се превърне и в най-големия консуматор на вина в близките години.
Китайският пазар предоставя добри възможности и за промотиране на българските минерални и трапезни води. В последните няколко години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличи с огромни темпове, подхранван от бързия икономически растеж и увеличаването на доходите на китайското население.
От 2015 г. значителен ръст бележи износът за КНР на българска царевица. България има необходимия потенциал за износ на китайския пазар на зърнени и маслодайни култури, вина, традиционни млечни и месни продукти, птиче месо и яйца, преработени плодове и зеленчуци.
Съгласно изискванията на китайското законодателство и международните конвенции, китайската страна извършва контрол и инспекция на качеството при вноса на продукти от растителен и животински произход, като изисква държавата с произход на продуктите да подаде официална молба за осъществяване на внос на територията на Китай, да прави оценка на обществената и ветеринарната хигиена в държавата с произход на стоките, както и на системата за безопасност на храните, оценява риска при внос на месни продукти в Китай, определя изискванията спрямо контрола и ветеринарната хигиена и изисква регистрация на предприятията, които са производители на въпросните продукти.
Процедурата за подписването на т. нар. двустранни протоколи и съгласуване на фитосанитарни сертификати за износ (за стоките от растителен произход), съгласуване и двустранно одобряване на съответните сертификати за износ (за стоки от животински произход), които представят и официално разрешение за осъществяване на внос на исканите продукти на територията на Китай, изисква продължително време и е свързана с предприемането на работни посещения от китайски експерти от Националната администрация по контрол на качеството на Китай (AQSIC).
Към декември 2016 г. България е стартирала 28 процедури за износ за Китай на земеделски и хранителни продукти. От тях успешно са приключили 3 – за царевица, люцерна и риба.
Стъпките към споразумение за свободна търговия между Китай и ЕС са целесъобразни поради редица причини. За България то също има огромно значение.
Икономическият потенциал е голям и тепърва ще реализира своето отражение върху двустранната търговия със стоки и услуги. Това би било положително и за БВП и за работните места в ЕС и Китай, съответно и от ключово значение за България.
Стратегически споразумението за свободна търговия ще има преобръщащ за пазара ефект понеже ще повиши двойно досегашното ниво на търговията на всяка от страните. То ще се реализира, когато Китай изпълни реформите, които е обявил и промени ролята си в държавните предприятия.
В този смисъл всеобхватно споразумение за свободна търговия би било по-полезно за Китай в сегашния стадий на развиваща се икономика с огромен потенциал, отколкото за ЕС.
От страна на Съюза ще бъде направена и реализирана най-голямата и значима стъпка в търговската политика спрямо динамичната Източна Азия. За България това значи, че ще се отвори още повече един добре подготвен пазар към Китай, подкрепен с отличен политически диалог, донасящ изключителни ползи и перспективи за държавата и бизнес средите.
