След повече от 25 години Атина и Скопие постигнаха исторически компромис по спора за името между двете страни. Споразумението предполага значителни отстъпки, но и множество ползи и за двете страни.
В случая с Гърция, взаимно съгласуваното име Северна Македония, което да се използва за всички цели, erga omnes или „за всичко и всички“ (член 1, параграф 8), е най-доброто решение, което би могло да бъде постигнато.
Северна Македония е просто и кратко име. В съчетание с факта, че останалата част от света е запознат с такъв географски квалификационен критерий (напр. Южна Африка, Източен Тимор, Южна / Северна Корея и др.), това показва, че новото име има много добри шансове да преобладава в ежедневното използване за сметка на съществуващото конституционно наименование на Бившата югославска република Македония.
По този начин Гърция успя да промени сегашното статукво, създадено през последните няколко десетилетия, в което почти всички страни по света са признали – официално или неофициално – северната съседка на Гърция като „Република Македония“, докато обикновените хора се отнасят към бившата югославска република като „Македония“ при всяка възможност.
Освен това, новото име е отличително, тъй като е абсолютно ясно, че се отнася за страна, чиято територия се състои само от северната част на по-широкия географски район на Македония. Това позволява на гръцката македонска идентичност и богато културно наследство да се утвърдят.
Никое от останалите четири предложения, представени от посредника на ООН Матю Нимиц, не съчетава горните характеристики.[i] Например, квалификационният термин „Горна“ в „Горна Македония“ няма широко приложение в международен мащаб. Също така хронологически квалификатор като този в „Нова Македония“, беше проблематичен, защото не означава автоматично едновременното съществуване на друг регион с подобно име – гръцкият регион на Македония.
Положителните аспекти на споразумението включват някои конституционни изменения от страна на бивша югославска република Македония за премахване на препратки, които биха могли да представляват основа за намеса и иредентизъм (член 4, параграф 3), както и разпоредбата, че бившата югославска република Македония няма да използва по никакъв начин гръцкия символ, известен като Слънцето на Вергина, който преди е бил изложен под националното ѝ знаме (член 8, параграф 3).
От друга страна, отрицателните аспекти на споразумението включват най-вече признаването на „македонска“ националност и език, дори ако това идва с обяснение, че терминът „македонски“, когато се използва като етнически термин на славянското население в рамките на БЮРМ, е напълно несвързани с древногръцката Македония и културното наследство на Гърция (член 7).
Разбира се, това развитие предизвика голямо безпокойство сред гръцкия народ.[ii]
Настоящият компромис с БЮРМ едновременно прави отстъпки по въпроси, свързани с етническата принадлежност и езика, и ще подобри съществено съществуващото международно статукво спрямо Гърция, което бе установено през последните няколко десетилетия.
Като се има предвид общественото недоволство, предизвикано в БЮРМ след обявяването на споразумението, смятаме, че такъв сценарий е много малко вероятно. Например, президентът Георге Иванов, както и основната опозиционна партия и значителна част от населението на Македония, обвиниха правителството в предателство. Пропускането обаче на още десетилетие или две, без да бъде постигнат компромис по спора за името, ще насърчи още повече македонския национализъм. Това щеше да направи перспективите за постигането на някакво споразумение между двете страни безсмислено. Междувременно, останалата част от света ще продължи да говори за страната просто като „Македония“.
Противопоставянето на сделката може да бъде най-малко рискованата и привидно по-патриотична позиция, която политическите партии и лидерите на общността биха могли да възприемат. Но ако те наистина се ангажират да служат на най-добрите интереси на нациите си, сега е идеалният момент да пренебрегнат изкушението да взимат решения, повлияни от краткосрочни политически и/или частни печалби.
Компромисът – интересен, но не и уникален
Това в никакъв случай не е прецедент за международното право и международните отношения.[iii] Камбоджа например е променила името си няколко пъти. Между 1953 и 1970 г. страната е преименувана на Кралство Камбоджа и след това на Кхмерска република до 1975 г. По време на комунистическото управление от 1975 г. до 1979 г. тя се нарича „Демократична Кампучия“. Под преходния орган на ООН от 1989 г. до 1993 г. тя става Държава Камбоджа. След възстановяването на монархията през 1993 г. тя е преименувана на Кралство Камбоджа.
Първоначално наречена Бирма, управляващата военна хунта промени името на страната си на Мианмар през 1989 г., година след като хиляди бяха убити при потушаване на народно въстание срещу режима. Промяната беше призната от Организацията на обединените нации и от страни като Франция и Япония, но не от Съединените щати и Великобритания.
На фона на разпадането на Съюза на съветската социалистическа републики, Чехословашка социалистическа република или Чехословакия се раздели на две различни страни през 1993 г. – Словакия и Чехия. И сега, последната страна иска да бъде известна като Чехия, за да улесни международната търговия и външните връзки. Страната ще запази пълното си име, но Чехия ще стане официалното кратко географско име, тъй като Франция е на Френската република.
За да отпразнува 50-ия си рожден ден, царят на Свазиленд, една малка страна в Африка, промени името ѝ в Кралство Есуатини. Крал Мсвати III отдавна се оплаква, че хората извън Африка често бъркат страната му с Швейцария. Той отбеляза също така, че промяната на името има за цел да изхвърли остатъци от колониалното минало на страната. Новото име означава „Хората на Суатини“.
Страната от Централна Африка ДР Конго е претърпяла няколко промени в името, точно от 1800 г. насам. Под бруталния колониален режим на крал Леополд II от Белгия страната е била известна като свободна държава Конго от 1885 до 1908 г. След това става Белгийско Конго, после Конго-Леополдвил и след независимостта си през 1960 г. Република Конго. През 1971 г., под диктатурата на Мобуту Сесе Секу става Република Заир, тъй като Заир е алтернативно име за река Конго. След падането на Мобуту през 1997 г. тя се нарича отново Демократична република Конго.
Опозиция отвътре и отвън
Мастилото върху договора за името между Македония и Гърция не е изсъхнало, но националистите в Скопие и Атина се опитват да подкопаят усилията. Това винаги е било така и можем само да предполагаме, че и Зоран Заев, и Алексис Ципрас са извършили необходимото, за да гарантират, че те имат гласовете у дома, за да направят „Република Северна Македония“ и пътя ѝ към НАТО и членството в ЕС реалност.
Макар че резултатът от това начинание все още е отворен, струва си да се оценят по-широките регионални последици от потенциалното решение на македонския „проблем на името. Противно на празничното настроение в Брюксел, много лидери в Западните Балкани не са доволни от този обрат на събитията. За да разберем защо е така, трябва да обмислим как се стигна до тук и накъде може да тръгне региона, ако тези преговори приключат успешно.
Триумфът на управлението на Заев бе пряк резултат от „Цветната революция“ – месечното брожение на македонските граждани срещу авторитарния режим на Никола Груевски.[iv] Това бяха дни на масови протести по улиците, които принудиха европейските и американските посредници да се намесят в страната, особено след разкритията за скандала с подслушване. Именно македонските граждани бяха онези, които принудиха Груевски да подаде оставка и тези, които осигуриха победата на Социалдемократическия съюз на Заев на последвалите избори.
Заев и неговите сътрудници трябва да бъдат похвали за това, че отговарят на очакванията на македонския електорат и за да накарат Атина най-накрая да отстъпи от дългогодишната си политика за възпрепятстване на евроатлантическия прогрес на Скопие.
Но този пробив нямаше да се случи без революционното желание за истинска демокрация от страна на обикновените македонци и желанието им да реализират това както на улицата, така и пред избирателната урна.
Този революционен дух обаче преследва коридорите на властта в Белград, Подгорица, Сараево и Баня Лука.[v] Установилите се нелиберални режими на Балканите, които успешно лишиха изборите от техните материални демократични измерения и способността им действително да се отразят на промените, се боят от този македонски прецедент.
Това развитие даде на гражданите в региона две важни съставки, които им липсваха през последните три десетилетия: надежда и план за промяна.
Подобно на това как руския Владимир Путин се боеше, че украинските протести в Киев може да се превърнат в вдъхновение за руснаците, отблъснати от клептократичните и авторитарни тенденции на режима му, така сръбският президент Александър Вучич се страхува от хода на събитията в Македония. Освен факта, че неговата администрация, заедно със съюзниците от Кремъл, прекара години в подкрепа на режима на Груевски, през август 2017 г. Вучич категорично оттегли целия състав на сръбското посолство в Скопие, за да подкопае новото правителство, ръководено от СДСМ. Твърдението, изхождащо от Белград, че това е отговор на подкрепата на Скопие за кандидатурата на Косово за членство в ЮНЕСКО, беше абсурдно прозрачно. Милорад Додик, президент на Република Сръбска, която е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, побърза да обяви, че неговото правителство се боеше от повторение на „македонски сценарий“ в собствената му страна.[vi] Австрия също заплашва да саботира трудно спечелената договорка за името на Македония, ако Европейският съюз не приключи преговорите за членство с Турция, в най-новия признак за дълбоки разделения в блок, разделен от несъгласие относно миграцията.[vii] Турските преговори за присъединяване, които започнаха преди 13 години, не все още не доближават Анкара до членството, без никакъв шанс да се присъедини в близко бъдеще.
А сега накъде?
Гърция спори с Македония от 1991 г. насам, твърдейки, че нейното име може да означава териториални претенции за гръцката провинция Македония и присвояване на древногръцката култура и цивилизация. Македония бе приета в Обединените нации през 1993 г. под временното име на „Бивша югославска република Македония“, но повече от 120 държави, включително Русия и Съединените щати, признаха балканската страна под името „Република Македония“.
Федерика Могерини приветства сделката и подчерта значението ѝ и за Европейския съюз и за нестабилния Балкански регион.
„Това наистина е исторически ден … Смятам, че това ще бъде вдъхновение за мнозина в региона и Европа да направи смели стъпки“, заяви недвусмислено тя.
Дори ако референдумът одобри предложената промяна на името, Македония ще се сблъска с години преговори, преди да бъде приета в ЕС. Споразумението означава, че Скопие ще трябва да направи повече от 150 промени в своята конституция преди Гърция да внесе пакта пред собствения си парламент за ратификация – задача, изпълнена с предизвикателства за Заев, който подобно на Ципрас е изправен пред значителни опозиция от националистите.
Промяната на сърцата и умовете по един въпрос, който е свързан с идентичността – етническа, културна и езикова – както и национална гордост, ще бъде от първостепенно значение в подготовката за референдум, който Заев призова за септември най-късно. Според някои анкети, около 45 процента от македонците ще пожертват членството в НАТО и ЕС, за да запазят името на Македония, докато девет от десет етнически албанци – които съставляват повече от една четвърт от населението на страната – 2,1 милиона – няма да го направят. А това вещае още дълги месеци на напрегнати политически маневри в търсене на така деликатния баланс, който по традиция е толкова труден за намиране в региона.
[i] The Week, Republic of North Macedonia born amid mass protests, достъпна на http://www.theweek.co.uk/94347/republic-of-north-macedonia
[ii] Safaridis, Vasilis, Australian Institute of Macedonian Studies, Yes to North Macedonia, достъпна на http://www.ekathimerini.com/229832/opinion/ekathimerini/comment/yes-to-north-macedonia
[iii] The Economic Times, Altered Atlas: Macedonia And Other Countries That Changed Their Names, достъпна на https://economictimes.indiatimes.com/magazines/panache/altered-atlas-macedonia-and-other-countries-that-changed-their-names/the-world-is-changing/slideshow/64658923.cms
[iv] Radio Free Europe, Skopje Protests Greet ‘Historic’ Macedonia Name Deal With Greece, достъпна на https://www.rferl.org/a/skopje-protests-macedonia-greece-name-change-ceremony/29293965.html
[v] Mujanovic, Jasmin , Macedonia’s Precedent Frightens Illiberal Balkan Regimes, Balkan Investigative Reporting Network, достъпна на http://www.balkaninsight.com/en/article/macedonia-s-precedent-frightens-balkans-illiberal-regimes-06-20-2018
[vi] Пак там
[vii] The Telegraph, Austria threatens Macedonia name deal as EU divisions on migration widen , достъпна на https://www.telegraph.co.uk/politics/2018/06/18/austria-threatens-macedonia-name-deal-eu-divisions-migration/
