Определено сега не е добър момент да бъдеш технологичен гигант нито в Съединените щати, нито в Китай. В Китай високотехнологичните фирми някога бяха едни от малкото, които могат да работят с относителна независимост от властта. Технологични лидери като Джак Ма от Alibaba и Жан Лиу от Didi бяха постоянни посетители в Давос и се превърнаха в глобални символи на китайските иновации. Това вече не е така.
След като Ма изнесе реч, критична към китайските регулатори миналата година, рекордното излизане на борсата на компанията му беше спряно и той на практика „изчезна“ в продължение на месеци. Тогава друг гигант в лицето на Tencent беше ударен с множество глоби за нарушения на антитръстовите правила; от миналата година и двете фирми са загубили около 20% от съответната си стойност – загубите общо достигат над 300 милиарда долара. Междувременно акциите на Didi паднаха с 40%, след като приложенията на компанията бяха извадени от магазините за приложения в страната. Съвсем наскоро китайските регулатори наложиха нови ограничения върху услуги, свързани с дигиталното образование и игрите – и забраниха изцяло криптовалутата.
Технологичният сектор в Китай отчете бурен ход през последната година въпреки затегнатите регулации, милиардите долари, заличени от пазарната стойност на компаниите и продължаващия натиск от Пекин за технологична самодостатъчност.
Пекин въведе множество нови регулации в области от антитръстовите правила за интернет платформи и засилен закон за защита на данните. И гигантът за електронна търговия Alibaba, и фирмата за доставка на храни Meituan са изправени пред антитръстови глоби. Това натежа силно върху интернет гигантите на Китай. Например акциите на Alibaba са намалели с 41% от началото на годината.
Няколко въпроса продължават да търсят отговор:
Ще въведе ли Китай повече нови регулации и в какви области?
Кои компании могат да бъдат насочени по-нататък?
Какво означава това за растежа на технологичния сектор в Китай?
Американските технологични магнати може да имат своята свобода, но те и техният бизнес също попадат под контрола на правителството. Водещи антитръстови фигури като Лина Хан, Тим Ву и Джонатан Кантър заемат висши роли в администрацията на Байдън и имат нови възможности да прокарват позициите си. Междувременно Конгресът обмисля ново законодателство, което ще регулира технологиите по въпроси, вариращи от поверителност на данните до възрастови ограничения.
И в Пекин, и във Вашингтон (да не говорим за Брюксел, който от години се бори с технологичните гиганти) консенсусът е все по-ясен: Големите технологии станаха твърде мощни и твърде безотчетни. Правителството, вярват политиците в това ново глобално идеологическо разделение, сега трябва да упражнява известна мярка за контрол в името на общественото благо. За основателите, ръководителите и инвеститорите политическият риск никога не е бил по-висок.
Но докато на повърхността и двата ограничителни подхода изглеждат сходни, последиците от антитръстовите стратегии на двете страни не биха могли да бъдат по-различни. В Китай антитръстовото прилагане се използва като крайната версия на политиката на управляващата комунистическа партия. Целите на антитръстовото движение в САЩ обаче далеч не са еднакви.
Не просто регулации, а държавна и партийна политика
Да, Китай предприема решителни действия там, където САЩ тепърва започват. Но макар китайското правителство да възхвалява поверителността на данните и ограничаването на времето на децата пред екрана, това са пропагандните аспекти на неговия истински дневен ред: пълен политически и икономически контрол. В страна, в която всъщност няма независимо гражданско общество, технологичният сектор е едно от малкото места, където властта се натрупва извън управляващата комунистическа партия. Във все по-репресивния режим на Си Дзинпин подобни независими източници на власт са неприемливи (вижте политиката на Пекин към Хонконг, например). Посланието е ясно: Придържайте се към партийната линия или се изправете срещу мощта на китайската държава.
И още по-точно, проектирайте китайската сила навътре и навън. Китай отдавна се стреми да контролира следващото поколение технологии и агресивно се придвижи към определяне на стандарти за множество критични индустрии и сектори, от 5G и AI до възобновяема енергия и модерно производство като част от своя проект за китайски стандарти към 2035 г. Въпреки че ключова част от тази стратегия беше тихото доминиране на международните органи за определяне на стандарти, Пекин признава, че контролиращите компании, разработващи тези технологии, са също толкова критични. Huawei, Xiaomi и TikTok може да не шпионират активно западните потребители, както се страхуват много западни политици, но колкото по-широко е тяхното използване, толкова повече китайските стандарти стават глобални по подразбиране.[i]
По този начин съдбата на Джак Ма е в рязък контраст с тази на семейството основатели на Huawei, лидерът на 5G технологиите в Китай. Ма може да е член на комунистическата партия, но успехът на Huawei превръща китайската технология в 5G комплект по подразбиране в голяма част от света като подсилва китайското технологично доверие. Huawei, разбира се, също се възползва от близостта си с Пекин – изборът на компанията се превърна в синоним на вот на доверие в Китай – но беше готов да понесе рисковете. Загрижеността за връзките на гиганта с китайските служби за сигурност го превърна в цел на американска кампания срещу нея, която завърши с ареста в Канада на финансовия директор Мън Уанджоу, дъщеря на основателя на компанията, заради обвиненията, че Huawei е нарушил санкциите на САЩ срещу Иран.
Но лоялността не остава невъзнаградена. Пекин арестува двама канадци и успешно използва задържането им, за да сключи сделка за освобождаването на Мън. Ако Huawei не беше задължен на Пекин преди, сега със сигурност е. Урокът за другите технологични магнати в Китай? Партията се грижи за своите.
Активните рестрикции в Китай охладиха инвестициите, пропиляха таланти и може би убиха предприемаческия дух, който бе успял да изгради неговия страхотен технологичен сектор. Но те недвусмислено успяха да накарат своите технологични гиганти да се насочат към служба в услуга на китайската сила.
Залогът за Китай е особено голям
Полупроводниковата индустрия е само една от многото индустрии, в които Китай се опитва да повиши авторитета си.
В своя петгодишен план за развитие, 14-ият по рода си, публикуван по-рано тази година, Пекин заяви, че ще направи „разчитането на собствения капацитет и самоусъвършенстването на науката и технологиите в стратегически стълб за националното развитие“.[ii]
Планът идентифицира области, които Пекин разглежда като „гранични технологии“ – изкуствен интелект и космически пътувания. Китай постигна забележителен напредък в космоса, включително изстрелването на собствена космическа станция. Той има амбиции да изпрати първата си мисия с екипаж на Марс през 2033 г.
Когато става въпрос за изкуствен интелект, китайските технологични гиганти от Baidu до Tencent инвестират сериозно.
Друга област, върху която Китай набляга – и която инвеститорите познават добре – са електрическите превозни средства. Индустрията е част от общия стремеж за намаляване на емисиите и обещанието страната да стане въглеродно неутрална до 2060 г.
В продължение на няколко години китайското правителство подкрепя разработването на т.нар. нови енергийни превозни средства чрез субсидии и други благоприятни политики. Това доведе до навлизането на десетки хиляди компании в индустрията, въпреки че много от тях никога не са произвели нито един автомобил. Около 1.1 милиона електрически превозни средства са продадени през първата половина на тази година, почти толкова, колкото са били продадени през цялата 2020 г., според данни на фирмата за пазарни проучвания Canalys. Китай е най-големият пазар на електрически превозни средства в света.
Този растеж привлече много нови играчи с технологичен опит. Xiaomi, която е известна със смартфоните, очаква масово производство на собствени електрически превозни средства през първата половина на 2024 г., докато търсачката Baidu създаде собствен бизнес с електрически автомобили с китайския автомобилен производител Geely.
За да сработят тези планове и стратегии, китайските технологии ще трябва да бъдат икономически и научно независими както от чуждестранни капацитети и ноу-хау, така и от политическите окови на самия Пекин.
Приемственост и промени в американската позиция
Ако Пекин принуждава своите технологични гиганти да служат на националния интерес, не е ясно в какво САЩ упрекват своите собствени. Американските антимонополни критици може да са загрижени за прекомерната технологична мощ, но едва ли имат стратегическа визия за това как би изглеждал един по-конкурентоспособен сектор. Докато американските технологични гиганти от време на време изтъкват (приемлив) аргумент, че техният размер е от съществено значение за американската конкурентоспособност, нито те, нито правителството ги виждат като агенти на американската мощ. Наистина, ще е трудно да определите дали Конгресът вижда технологичните гиганти или Китай като по-големия противник.
Продължаващото технологично съперничество между САЩ и Китай добави още натиск към Пекин за повишаване на самодостатъчността в различни сектори. Един от тях са полупроводниците, които са критични за всичко – от автомобили до мобилни телефони. Но Китай се бори да настигне САЩ и други страни и това се дължи на сложността на веригата за доставки на полупроводници, която е доминирана от чуждестранни компании.
Добър пример е областта на производството на чипове. SMIC, който е най-големият производител на чипове по договор в Китай, изостава няколко години зад тайванската TSMC и южнокорейската Samsung. SMIC всъщност не е в състояние да произвежда най-новите флагмански чипове, необходими за водещи смартфони.[iii]
Чуждестранните компании притежават най-модерните инструменти и оборудване, необходими за производството на чипове от висок клас. Санкциите на САЩ отказаха достъп на Китай до някои от тези инструменти и в резултат, китайските компании не могат да се конкурират.
Как Китай ще засили националната си индустрия за чипове в лицето на тези препятствия е основен, продължаващ дебат.
Надеждата на привържениците на антитръстовата политика е, че разпадането или поне регулирането на такива имена като Google и Apple ще позволи по-голяма конкуренция, което от своя страна би било от полза за политическия орган и за технологичния сектор на САЩ в по-широк план. Но докато отделянето на облачната платформа AWS от Amazon или Instagram от Facebook може да е от полза за потребителите, ще помогне ли то на САЩ да запазят технологичното предимство? Напълно неясно е.
От друга страна, политиката на Вашингтон към Китай в рамките на технологичната война между двете страни продължава да бъде все така агресивна, въпреки смяната на властта в Белия дом. В самия край на ноември 2021 г. правителството на САЩ добави още дузина китайски компании към своя списък за ограничена търговия, позовавайки се на опасения за националната сигурност и външната политика.[iv]
Вашингтон казва, че някои от фирмите помагат за разработването на програмата за квантови изчисления на китайската армия. Този последен ход идва с нарастването на напрежението между САЩ и Китай относно статута на Тайван и други въпроси.
Търговията беше сред въпросите, обсъдени на виртуална среща на върха между лидерите на двете страни по-рано ноември 2021 г. Осем базирани в Китай технологични фирми бяха добавени към така наречения „списък на субектите“ заради предполагаемата им роля в подпомагането на усилията на китайската армия в областта на квантовите изчисления и за придобиване или опит „за придобиване на артикули с произход от САЩ в подкрепа на военните им приложения“.
Този своеобразен черен списък все повече се използва от съображения за национална сигурност след предишната администрация на Тръмп. Министерството на търговията на САЩ също така заяви, че 16 физически и юридически лица, работещи в Китай и Пакистан, са добавени към списъка поради участието им в „незащитените ядрени дейности на Пакистан или програмата за балистични ракети“.
Общо 27 нови субекта бяха добавени към списъка от Китай, Япония, Пакистан и Сингапур. Отделно Московският физико-технологичен институт беше добавен към списъка с крайни военни потребители на ведомството, въпреки че властите не дадоха повече подробности, освен че е произвел военно оборудване.
Новите мерки ще помогнат да се попречи американски технологии да подкрепят развитието на китайско и руско „военно развитие и дейности, които са загрижени за неразпространението, като незащитените ядрени дейности на Пакистан или програмата за балистични ракети“.
Потенциалните доставчици и партньори на фирми в списъка вече ще трябва да кандидатстват за лиценз преди да могат да им продават, като заявленията вероятно ще бъдат отхвърлени. Китайският телекомуникационен гигант Huawei беше добавен към списъка през 2019 г. заради твърдения, че представлява риск за националната сигурност на САЩ. Този ход го откъсна от някои от ключовите му доставчици и затрудни компанията да произвежда мобилни телефони. Преди това китайското правителство отрече компанията да участва в индустриален шпионаж.
Крайностите са изкушаващи, но ключът е в умереността
Досега американската капиталистическа система с минимални регулации – отворена, равна, демократична – създаваше най-добрите иноватори в историята на света. Тя се възползва от подкрепяни от правителството инициативи, но индустрията успя да стане това, което е днес, въпреки правителствените си партньори, а не благодарение на тях. И това беше нещо хубаво – американските фирми се ползват (като цяло) с доверие в целия свят, защото е известно, че се придържат към върховенството на закона, а не към превратностите на администрацията, която държи властта във Вашингтон.
Технологичната надпревара между САЩ и Китай обещава фундаментално да тества тази предпоставка: Може ли една децентрализирана, некоординирана индустрия, работеща независимо от правителството, да запази предимството си срещу индустрия, управлявана от суперсила?
Мнозина засега остават оптимисти, че американските и съюзническите иновации ще успеят там, където винаги са имали успех. Отвореността поражда изобретателност. Американската развойна дейност, технологично ноу-хау и стартиращи фирми са безпрецедентни, а правилният фокус върху конкуренцията и честната надпревара предполага, че ще дойде нов бум.
Но това не означава, че няма място поне за ограничена национална стратегия. Не казваме, че САЩ се нуждаят от индустриална политика като тази на Китай; в края на краищата китайският модел тип „отгоре-надолу“ създаде странични ефект, които биха могли да натежат на неговата икономика в продължение на десетилетия. И агресивният манталитет „на пречупване“ вероятно би донесъл повече вреда, отколкото полза.
Вместо това американските законодатели — сега, когато се приближават до европейския възглед за антимонополизма — трябва да работят с партньорите си отвъд Атлантика, за да разработят разумна рамка за глобалните стандарти за конкуренция. Новият Съвет за търговия и технологии на САЩ и ЕС и работната група по технологии Quad могат да положат основите за създаване на добросъвестен демократичен технологичен блок, който едновременно насърчава сътрудничеството и запазва честната игра.
Този междинен път — предоставяне на държавна подкрепа, без тя да диктува търговските резултати — има предимство (като ранен пример за това можем да вземем произхода на Силициевата долина от годините на технологичната надпревара в рамките на Студената война). Също така, това е най-добрата политика да се осигурят „опорни парапети“ за технологичната индустрия на Америка, без да се задушава нейния предприемачески дух.
Докато Конгресът и администрацията във Вашингтон обмислят как да се справят с технологичната конкуренция сега, те трябва да имат предвид, че не става въпрос само за коригиране на настоящите вреди, а за очертаване на бъдещето на самата американска технология. Самото американското икономическо лидерство е заложено на карта – но същото важи и за Китай.
[i] Shen, Xinmei, UUS-China tech war: Beijing draws up three-year plan to revamp state technology system , South China Morning Post, November 25, 2021, достъпна на https://www.scmp.com/tech/policy/article/3157384/us-china-tech-war-beijing-draws-three-year-plan-revamp-state-technology
[ii] Bade, Scott, China and US tech crackdowns set the stage for the next phase of competition, Tech Crunch, November 20, 2021, достъпна на https://techcrunch.com/2021/11/20/china-and-us-tech-crackdowns-set-the-stage-for-the-next-phase-of-competition/
[iii] Kharpal, Arjun, China’s 5 big tech issues for 2022, CNBC, November 24, 2021, достъпна на https://www.cnbc.com/2021/11/25/china-tech-5-big-issues-from-regulation-and-evs-to-semiconductors.html
[iv] Fingas, J., US blocks companies aiding Chinese military’s quantum computing efforts, Engadget, November 24, 2021, достъпна на https://www.engadget.com/us-blocklist-china-military-quantum-computing-163450173.html
Related news
