Преди дни в резултат на последното национално преброяване в страната Китай заяви, че населението му е достигнало 1.41 милиарда души през 2020 г., което води до малък ръст спрямо предходната година, подчертавайки как най-многолюдната държава в света ще трябва да се справи с демографските си предизвикателства по-рано от очакваното.
Числото – минимално увеличение от 1,40 милиарда души по официални данни за 2019 г. – показва, че населението на Китай се е увеличило само със 72 милиона от последното преброяване през 2010 г.[i]
На пресконференция след издаването на доклада, ръководителят на Националното статистическо бюро заяви, че миналата година има 12 милиона раждания, което представлява 18% спад от 14.65 милиона година по-рано: тенденция, която вероятно ще се увеличи натиска върху Пекин за облекчаване на оставащите ограничения за раждане. Това беше четвъртата поредна година на намаляващите раждания след нарастване през 2016 г. – първата година след като Китай сложи край на политиката за едно дете от три десетилетия.
Коефициентът на плодовитост в Китай – средният брой бебета, които една жена ще има през целия си фертилен живот – е спаднал до 1.3 миналата година, което се признава за ниско ниво. За сравнение, САЩ – също в период на спад на плодовитостта – миналата седмица отчетоха общ коефициент на плодовитост от 1.64 миналата година.
Междувременно населението на по-възрастните китайци продължава да върви стремително нагоре.
Данните показват рязко покачване на процента на китайците на възраст 60 и повече години, до 18.7% от населението от 13.3% през 2010 г. Делът на китайците на възраст между 15 и 59 годишна възраст възлиза на 63.35% през 2020 г. при 70.1% през 2010 г.
Ефектът на пандемията върху броя на населението е неясен. Докато Китай бързо ограничи разпространението на инфекцията в своите граници, демографите казват, че опасенията от коронавирус вероятно са допринесли за потискане на ражданията.
Демографската ситуация в Китай за кратко време се премести в челните редици на икономическите проблеми на Пекин. Тенденцията все по-малко млади хора да заменят нарастващия брой пенсионери е ясна от години, но справянето с нея до голяма степен е изтласкано на заден план, тъй като лидерите са се фокусирали върху нарастването на дълга, търговската война със САЩ и новите ограничения в някога свободния за развитие частен сектор.
Сега Пекин вече не може да игнорира демографската сянка, легнала върху дългосрочния растеж. Недостигът на пари за пенсии в североизточната част на страната принуди централното правителство да поиска държавни предприятия, както и по-богатите и по-младите като средна възраст провинции на юг да помогнат с пенсионния фонд.
Ражданията вероятно ще спаднат още през следващите години, тъй като политиката за едно дете е довела до свиване на броя на раждащите жени. Това, което е пагубно за китайската икономика на фона на данните, е фундаментална демографска промяна, за която Пекин сякаш не е готов.
Очаква се застаряването на населението да бъде в голяма тежест за бюджета на страната. И точно когато Китай се насочва към потреблението като двигател на растежа, възрастните хора, притеснени от изплащането на пенсии – и само с едно дете, което да им помага в напреднала възраст – вероятно няма да искат да харчат.
Лидерите отдавна посочват автоматизацията като едно нещо, което ще помогне за компенсиране на спада в населението в трудоспособна възраст, което намалява от 2012 г., според официалните данни. Но икономистите изразиха съмнение относно тази стратегия. През март изследователи от централната банка на Китай публикуваха документ, призоваващ за много по-силен отговор на тежката демографска перспектива на страната. „Трябва да осъзнаем, че образованието и технологичният напредък едва ли могат да компенсират спада в населението“, се казва в него.[ii]
Резултатите от преброяването бяха публикувани със седмици закъснение. Статистическото бюро заяви, че ще публикува данните в началото на април, но след това добави, че се нуждае от повече време. След като Financial Times, позовавайки се на хора, запознати с данните, съобщи, че Пекин ще отчете спад на населението за първи път от десетилетия, статистическото бюро – в изявление с едно изречение на 29 април – заяви, че населението е нараснало миналата година и че преброяването ще донесе повече подробности за ситуацията.
Изследователски доклад, публикуван в края на миналата година от Китайския център за изследване на населението и развитието, правителствен мозъчен тръст, прогнозира, че населението на Китай ще достигне своя връх през 2027 г. на 1.417 милиарда души. Това е три години по-рано от предсказаното от Пекин през 2017 г. Не е ясно дали след резултатите от преброяването ще са необходими допълнителни ревизии.
Китай все още се очаква да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света, но някои икономисти предупреждават, че може да не успее да се задържи на това място, ако броят на работниците продължава да намалява. За разлика от САЩ, Китай не разчита на имиграцията, за да помогне за попълването на работната сила.
През 2016 г. Китай започна да разрешава на всички двойки да имат две деца, но „бебешкият бум“, на който се надяваха политиците, не се осъществи. Политиката за едно дете помогна да се създаде начин на мислене, фокусиращ всички ресурси на двойката върху едно дете и много семейства смятат, че просто не могат да си позволят второ дете.
И рядко срещаната двойка, която иска повече от две деца, рискува да бъде наказана, докато ограниченията за раждане в Китай останат активни на теория. Китайското законодателство забранява на работодателите да уволняват служители през месеците непосредствено след раждането на дете, но някои компании вече са осъдени от свои служителки, уволнени месеци след раждането на трето дете. До момента арбитражната комисия по трудови спорове в Ханджоу постановява, че тъй като са нарушили разпоредбите за планиране на семейството, такива служителки не са под защитата за отпуск по майчинство.
През последните години някои местни власти започнаха тихичко да позволяват на семействата да имат трето дете без обичайните последици, казват родители и демографи. Дори длъжностни лица и изследователи, които отдавна подкрепят китайските политики за планиране на семейството, сега променят своята реторика, за да подчертаят необходимостта от стимулиране на ражданията.
През 2015 г., след като Китай заяви, че ще премахне политиката за едно дете, Уан Пей‘ан, тогава заместник-директор на китайската комисия за планиране на семейството, нарече семейното планиране „основна държавна политика“, която Китай трябва да спазва дълго време. Две години по-късно Уан оспори, че Китай е изправен пред риск от недостиг на население. „Не сега, не след 100 години“, каза той на пресконференция, където прогнозира между 17 милиона и 19 милиона раждания годишно до 2020 година.
Вместо това, след покачване до 17.86 милиона през 2016 г., ражданията намаляват през всяка следваща година.
През април Уан, който сега е член на политическия консултативен орган на комунистическата партия, призова за „значително коригиране на политиката за населението“ в полза на мерки за насърчаване на ражданията. През март пък централната банка публикува своя документ, в който се казва, че премахването на ограниченията за раждане не може да чака. „Ако имаме някакво колебание за промяна на курса, ще пропуснем ценния прозорец за промяна на хода на политиката за населението“, пишат изследователите от централната банка.[iii]
През 2020 г. един китайски възрастен е издържан от 4.9 по-млади, което е много по-добре от САЩ, Япония и Европа. Но през 2035 г. съотношението се очаква да спадне до 2.4 към едно или по-ниско от американското. Според прогнозите, през 2050 г. това съотношение ще бъде 1.5 младежи за всеки възрастен човек, в сравнение с 2.2 на един в САЩ. До 2050 г. средната възраст на Китай ще бъде 56, докато в САЩ ще бъде 44.[iv] В миналото Китай беше тийнейджър, който гонеше младия САЩ, като разликата между тях се затваряше, но отсега нататък той ще бъде старият Китай, който се състезава срещу една Америка на средна възраст.
Това би се превърнало в огромна финансова тежест, ако повече възрастни китайци се обърнат към държавата за социална подкрепа
Една положителна страна е, че данните от преброяването показват повишаване на грамотността. Ако това може да се превърне в повишена производителност, докато членовете на по-старото население са в състояние да останат здрави и да работят по-дълго, тогава това може да компенсира забавящия се растеж на населението.
Въпреки че е възможно броят на живеещите в Китай да намалее след няколко години, това не означава, че се задава криза. Някои от най-богатите икономики в света се борят със застаряването на населението. Населението на Япония достигна своя връх през 2010 г., а Южна Корея регистрира първия си спад през 2020 г. Сингапур отчете първия си спад от 2003 г. насам миналата година.[v] Всяка от тези нации отдавна се бори със застаряващо общество и намален коефициент на плодовитост, докато гражданите постоянно се противопоставят на подтикването от страна на чиновниците да се раждат повече деца. И все пак всяка от тези държави има първокласна инфраструктура, престижни училища, високи стандарти на живот и ниша във веригите за доставки на технологии, която им дава шанс за дългосрочен просперитет в пандемичната или пост-пандемичната ера.
Китай не трябва да се страхува за своята търговска жизнеспособност, само защото този неизбежен страничен продукт от икономическия напредък го е застигнал. В крайна сметка това е сравнително често срещан модел на икономическо развитие: жизненият стандарт се повишава, хората прекарват повече време в училище, сключват брак по-късно, борят се с по-скъпи разходи за живот и искат да харчат повече за децата, които имат.
Последиците за останалата част на планетата може да са по-значителни. Икономическата продукция в света се движеше от Китай през последните няколко десетилетия, особено след финансовата криза от 2007-2009 г. Брутният му вътрешен продукт се е увеличил със среден годишен темп от около 8% от 2000 г. насам. Еквивалентната цифра за САЩ е малко под 2%. В момента нещата стоят така, че Китай ще допринесе повече от една пета от общия ръст на глобалния БВП през петте години до 2026 г. според изчисленията на Bloomberg въз основа на прогнозите на Международния валутен фонд, публикувани през април. САЩ ще представляват 14.8%, а Индия и Япония ще достигнат съответно 8.4% и 3.5%.[vi] Анемичният прираст на населението или пълният спад вероятно ще означава по-бавна обща експанзия, дори ако БВП на глава от населението може да продължи да се покачва. Може дори да се наложи да се преосмислят предположенията за всеки очакван принос.
Също така, тема за обсъждане е и постоянно ниската инфлация: нещо, което централните банки навсякъде първоначално приветстваха, но за което сега все повече се притесняват. Възходът на Китай от бедна далечна страна до бизнес център на света и водещ износител отразява до голяма степен способността на страната да предлага огромни количества относително евтина работна ръка на мултинационални компании и техните доставчици. В този процес страната беше основна сила в задържането на цените на стоките, предназначени за магазините в САЩ и Европа. Предимствата на тази епоха може би вече са минали, благодарение на договарящия се пазар на труда. Ролята на Китай в глобалната икономика сега се промени от износител на дефлация към по-неутрален сега и все по-инфлационен в бъдещето.
Китайски модел, който вече не се основава на евтина работна ръка за заливане на пазара с изгодни стоки на ниски цени, ще подкопае един от реквизитите, който поддържа инфлацията на ниско ниво. Междувременно разходка из парковете, зоните за нощен живот и търговски центрове на големите градове на планетата показва, че намаляващото население все още може да има много жизненост. САЩ отчитат втория най-бавен темп на растеж на населението в историята през последното десетилетие – 7.4%, но животът продължава и хората днес дори харчат повече в някои области, отколкото преди пандемията.[vii]
Ако Китай се стреми към световно икономическо лидерство, ето как изглежда обратната страна на монетата. Чисто и просто, тромавото демографско развитие е част от сделката.
[i] Explained: Why China’s population will soon start falling, The Indian Eхpress, May 13, 2021, налична на https://indianexpress.com/article/explained/china-population-decline-statistics-concerns-challenges-explained-7312990/
[ii] Пак там
[iii] Пак там
[iv] Ruwitch, John, China’s Birthrate Drops, As Census Data Warn Of Aging Population, NPR, May 11, 2021, налична на https://www.npr.org/2021/05/11/995490687/chinas-birth-rate-drops-as-census-data-warn-of-aging-population?t=1621051107384
[v] Woo, Ryan, China demographic crisis looms as population growth slips to slowest ever, Reuters, May 11, 2021, налична на https://www.reuters.com/world/china/china-2020-census-shows-slowest-population-growth-since-1-child-policy-2021-05-11/
[vi] Mantesso, Sean, China releases once-in-a-decade census data showing falling population growth, ABC Australia, May 12, 2021, налична на https://www.abc.net.au/news/2021-05-11/china-releases-new-census-data/100130584
[vii] Moss, Daniel, China’s population growth is slowing. And that can be a problem for the rest of the world, The Print, May 11, 2021, налична на https://theprint.in/opinion/chinas-population-growth-is-slowing-and-that-can-be-a-problem-for-the-rest-of-the-world/656302/
