В опит да предизвика допълнителни валежи над тибетското плато, Китай поставя основите на нещо, което има вероятност да се превърне в най-големия експеримент за изкуствен дъжд в историята.
Идеята на проекта се състои в поставянето на десетки хиляди горивни камери в планините на Тибет, с цел увеличаване на валежите в региона с до 10 милиарда кубически метра годишно.
Планът, който е продължение на проект, наречен Тианхъ или “Небесна река”, разработен от изследователи в китайския университет Цинхуа, се надява да донесе допълнително количество дъждове в масивна зона с площ от около 1.6 милиона квадратни километра. Проектът е с безпрецедентни икономически последици и Пекин гледа на него като важен инструмент в борбата срещу продължителното засушаване на големи райони от страната. Заради сушата през 2014 г. например, само една от китайските провинции загуби 1.2 милиарда долара. Поне 2.3 милиона души и 4.4 милиона хектара обработваема земя са засегнати от сушата.
За да си представим нещата в перспектива, ето едно сравнение – това означава по-голям площ от Аляска, и около три пъти размера на Испания. Този огромен обхват означава, че ако планът успее, очакваните допълнителни валежи също ще са обемни, равнявайки се на до около 7% от годишното потребление на вода в Китай.
“Контролирането на времето в Тибет е критична иновация за решаване на проблема с недостига на вода в Китай”, казва Лей Фанпей, президент на китайското държавно предприятиe за авиокосмическа наука и технологии, което разработва проекта.
“Това ще се превърне във важен принос не само за развитието на Китай и световния просперитет, но и за благосъстоянието на цялата човешка раса”.
Макар да звучи като сюжет на научнофантастичен филм, тази форма на промяна на времето, наречена “облачно засяване”, е нещо, което учените от десетилетия се опитват да разработят, а Китай е инвестирал в концепцията повече средства, отколкото която и да е друга нация по света. В тибетския проект горящите камери ще произвеждат сребърни йодидни частици, които ще бъдат пренесени в атмосферата от вятъра, откъдето се очаква да посеят влажност в облаци, които могат да предизвикат дъжд и сняг.
“Досега повече от 500 горелки са били разположени по склоновете на Тибет, Синцзян и други области за експериментална употреба”, казва изследовател, работещ по проекта. “Данните, които сме събрали, предвещават много задоволителни резултати”, допълва той.
Но не всеки е убеден в плановете на Китай за създаване на изкуствени валежи над такава широка област. Все още има много неща, които не знаем за това как сеенето на облаци – което обикновено се инициира от по-локализирани химически агенти, изпускани в атмосферата от самолети – засяга по-широките климатични модели.
Ако това се окаже вярно, потенциалните последици от китайската “Небесна река” биха могли да са доста сериозни. В такъв случай, цели облачни системи, обхващащи район с размерите на Аляска, могат да бъдат отклонени, само за да се увеличат валежите над тибетското плато.
Все още не е известно кога ще бъде завършен проектът, но като се има предвид неговия мащаб и полемиката, която поражда, съмняваме се, че това ще е последното развитие по въпроса.
