Само 44 процента от италианците ще гласуват да останат в ЕС, ако утре се проведе референдум на тази тема, установи непубликувано проучване на Евробарометър, разпространено в медиите в сряда. Италия и Чешката република (47 процента) са единствените две държави, които нямат мнозинство, за да останат в ЕС. Мнозинството от 53-те процента в Обединеното кралство сега ще гласуват да останат в ЕС, според проучването.

Изводите от проучването са разнопосочни, когато става въпрос за начина, по който се възприема европейското бъдеще.

Eвропейската комисия и Италия не крият обтегнатите си отношения и Брюксел може да отхвърли новия бюджет на страната, който предвижда утрояване на съотношението на публичния дефицит към брутния вътрешен продукт. Бюджетът на всяка държава членка в ЕС е предмет на наблюдение от Европейската комисия и от останалите държави членки в рамките на т.нар. Европейски семестър. Целта на наблюдението е никоя страна да не се отклонява от нормите за бюджетен дефицит и публичен дълг и така да застрашава стабилността на общата валута, както това стана в годините на дълговата криза.

Изявлението на Юнкер означава, че вероятно Комисията му ще предложи именно такъв подход към Италия, което означава конфликт между Брюксел и правителството в Рим, съставено от две антиевропейски партии – лявопопулисткото движение „5 звезди“ и крайнодясната „Северна лига“.

От друга страна, резултатите показват, че повече от всякога европейците все още смятат, че членството на страната им в Европейския съюз е нещо добро (62 процента). Това е най-високият, измерен през последните 25 години. Според 68 процента страната им е спечелила от членството в ЕС, което представлява най-високият процент от 1983 г. насам.

В България подкрепата е по-ниска от средната за ЕС: 55 процента от анкетираните смятат, че членството на страната е нещо добро (54 процента през април 2018 г.). В същото време процентът на българите, които смятат, че България е спечелила от членството си в ЕС, е 60, което представлява увеличение с три процентни пункта от проучването през април 2018 г. На обратното мнение са 24 на сто от отговорилите. Онези, които нямат мнение, са 8 на сто в ЕС и 16 процента в България.

Значителен спад от 4 процентни пункта в сравнение с изследването отпреди шест месеца бележи и удовлетвореността на българите от демократичното функциониране на ЕС – през септември този процент е 48.

Обяснението за подобни разминавания в нагласите се крие в трусовете, които ЕС изпитва в последно време. Дори без да говорим непременно за „криза на суверенитета“ е ясно, че националистическите партии в различните европейски страни днес получават безпрецедентна досега подкрепа. Най-често срещаното обяснение за този избор се крие в човешкото схващане, че може би една силна национална държава – а не наднационално обединение – би била по-способна да се справи с конфликт или заплаха от такива мащаби.

Създава се усещането, че европейските институционални устои са разклатени и не може да им се има доверие; че с нахлуването на бежански потоци се увеличава шансът за асимилация и нарушаване на статуквото и реда в държавата и т.н. Социални, политически, финансови и културни аспекти се преплитат в безпрецедентен заряд, подхранващ несъществували до момента въпроси за бъдещето.