Увод

Дигитализацията обхваща всички сфери на обществения живот.  Днес се говори за дигитални медии, дигитално правосъдие, образование, дигитална култура. Дигиталната грамотност вече не означава само техническата възможност за използване на компютър с интернет, а нещо повече – възможност за участие в един нов вид обществен живот – виртуалният.  Интернет е преди всичко безкраен ресурс за информация, но също и възможност за комуникация, което го превръща в ценна платформа за медиите. Конвенционалното разпространение на информация, посредством телевизия, вестници, списания и радио бележи спад и отстъпва на този един клик на мишката, който ни дели от необятното море информация.

Цифровата ера пристига с набор от големи комуникационни предизвикателства за традиционните масови медии: нови отношения с аудиториите (интерактивност), нови езици (мултимедия) и нова граматика (хипертекст). Тази медийна революция не само променя ъгъла на комуникация за обикновените играчи, но и отваря масовата комуникационна система за широк кръг от нови играчи. И както в останалите сфери на обществения живот, така дигитализация оказва своето влияние и в медийната сфера. Новините успяват да достигнат много по-големи маси за много по-кратко време, което прави хората много по-информирани на случващото се около тях и във всяка точка от света. Но същата тази информираност представлява голяма опасност за човека. По-малко от 20 години след началото на новото хилядолетие човекът е подвластен на технологиите, „превзели“ големи част от неговия живот.  С възможността да се споделя информация за броени секунди се появява и рискът от увеличаване на дезинформацията сред населението, което не може да отсее истинската от фалшивата нова. Възникват т.н. неистински медии, които не представят събитията по начина, по който са, или сами създават евтини истории без стойност и факти.

По повод провеждането на Световния икономически форум в Давос, се извършва проучването ,,Бъдещето – влияния на дигиталните медии върху обществото”, за чиито цели са анкетирани 5000 потребители на дигитални медии от пет държави (Германия, САЩ, Китай, Бразилия и ЮАР). Статистиката сочи, че потребителите на дигитални медии прекарват средно повече часове онлайн, отколкото в сън, но на традиционните медии се посвещава по-малко от половината време, отделяно за медийна консумация. Изследването сочи, че ,,ръстът на споделеното съдържание чрез социалните медии създава „колективно преживяване“ и доверието в търговските марки се влияе все повече от споделеното потребителско изживяване. Но същевременно колкото повече тези изживявания се споделят чрез дигиталните медии, толкова повече потребителите стават податливи на чужди възгледи и мнения. Резултатът от това е групово мислене, което би могло да потисне индивидуализма. Например потребителите са по-склонни да обърнат внимание на съдържание, което преди това е било прегледано и препоръчани от други – например вирусните клипчета”[1].  „Демократизацията“ на съдържанието обаче задълбочава проблема с контрола на качеството. В дигиталната епоха почти всеки може да бъде журналист и поддържането на журналистическите стандарти се оказва предизвикателство за медийната индустрия.  Какви тогава са опасностите за медиите, които крие дигитализацията?

Проблемът с фалшивите новини: феномен на цифровата епоха

Трудно е да се даде точна дефиниция на термина фалшива новина, тъй като се борави директно с английската дума ,,fake”. Буквално тя би могла да означава ,,фалшиво” в смисъла на ,,фалшифицирано”, но също така и ,,неистинско, невярно”. Фалшивата новина би могла да представлява умишлено разпространяване на неверни (често оклеветяващи)сведения, но също така фалшива новина съществува и когато дадено твърдение почива върху доза истина, около която обаче се развихря въображението на журналиста с цел постигане на сензация или подвеждане. Това, което може да се твърди със сигурност обаче, е пряката връзка между тези две значения и провеждането на дезинформация. Един от основните проблеми с фалшивите новиние, че те се разпространяватв интернет много по-бързо от истинските, а причината е в потребителите. „Според изследване на Технологичния институт наМасачузетс, истинските новини се нуждаят от 6 пъти повече време, за да достигнат аудиторията. Проучването обхваща периода 2006-2017 г., а в него за разгледани 126 000новини, публикувани в Twitter.[2]

Целта на фалшивите новини е да подведат аудиторията, до която те достигат (а това се случва най-бързо именно онлайн), като авторите на подобни новини получават финансови или политически облаги от това. Т.нар. интернет тролове са хората (или програмите), които разпространяват фалшиви новини. Бихме могли да ги класифицираме в три категории: обикновени тролове – хора, които без изглед за някаква изгода, пускат в социалните мрежи фалшиви новини или задават фалшиви факти като коментар в дадена дискусия с цел да объркат/подведат/разгневят аудиторията;интернет тролове, които пускат фалшиви новини с цел финансова облага и такива с цел политическа облага. Вторият вид фалшиви новини, чието съдържание се публикува с цел материална облага, са най-често сензационни ,,новини”, чиито заглавия имат за цел да повлияят емоционално на потенциалния читател, който да отвори статията. Именно увеличената посещаемост на определени сайтове, както и гледаемостта на видео съдържание, води до реализирането на печалба от реклама на създателите на сайтовете. Честосеизползват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Реализирането на печалба по този начин се нарича метод на кликбейт-а (clickbait)– колкото повече кликове получи една статия, толкова по-голям е приходът за сайта, като рискът тук е, че нищо не гарантира истинността на дадената статия.Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено Facebook, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини. Колкото до третия видили т.нар. политически тролове, тяхната функция е да разпространяват фалшиви новини  под формата на невярна или спорна информация, най-често за дадена личност, с цел да се манипулира и моделира общественото мнение. Изключително ,,полезно” се оказва използването на похватът с фалшивите новини при провеждането на изборни кампании. Оказва се, че има 70процентапо-голяма вероятност фалшива информация да привлече интереса на потребител и той да я сподели. Това се дължи най-вече на елемента на изненада, който предизвикват, като най-популярни остават тези на политическа тема, следвани от новините за теоризъм, природни бедствия и градски легенди.

И докато т.нар. „ботове“ публикуват еднакво често достоверна и недостоверна информация, то хората са склонни без да се замислят да споделят новината, ако по някакъв начин бъдат провокирани от нея.[3]

В отговор на фалшивите новини много медии обединяват усилията си. Всички те се опитват да помогнат на зрителите и читателите си да разпознават невярната информация, за да не се превърнат в нейна жертва.[4]Така реномирани медии по света създават класификации на видовете фалшиви новини с цел по-лесното им разпознаване, както и публикуват статии със съвети как да се направи адекватна проверка при съмнение за фалшива новина.

 

Категоризация на фалшивите новини:

На базата на съществуващите методи и работата с подобно съдържание, фалшивите новини могат да бъдат категоризирани в пет отделни вида:

  1. Умишлено измамни

Новини, създадени изцяло, за да подведат читателя;

  1. Иронизиращи

Обикновено това са сайтове с хумористичен характер, които имат за цел да разсмиват, а често и да представят на читателя някакво политическо послание. Проблемът с този тип „новини” възниква, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. По този начин читателите се превръщат в разпространители на фалшиви новини;

  1. Заблуждаващи

Новини, които са написани с цел заблуда на читателя и се съобщават добросъвестно от реномирани източници на информация;

  1. Изкривено докладвани

Умишлено подбиране на елементи от една история, които имат за цел да накарат читателя да повярва в определена теза. Обикновено не се представят всички гледни точки по темата;

  1. Истории, в които „истината“ е спорна

Новини, в чиито текст има сблъсък на мнения – представени са две или повече тези, без заключение коя от тях е истинска.[5]

 

Примери за фалшиви новини с обществено значение

Като най-подходящ национален пример за въздействието на фалшивите новини и липсата на акуратна информация в обществото може да се посочи скандалът с Истанбулската конвенция. В края на 2017 г.и началото на 2018г.той предизвика истински онлайн фурор и беше една от водещите новини в новинарския цикъл.

През януари,правителството на Бойко Борисов представи Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашно насилие, изготвена от Съвета на Европа и по-позната като Истанбулската конвенция пред Парламента. България е подписала Конвенцията през април 2016 г и планът бе да се гласува ратификацията ѝ по-късно през месец януари на 2018 г.

Това което провали плановете на правителството беше широката кампания против това действие, водена от Корнелия Нинова, лидерът на опозицията, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, което представлява заплаха дори и за разпадане на парламентарната коалиция при евентуална ратификация.[6]Срещу ратификация се обявиха и голям брой религиозни групи, сред които и Българската православна църква, според която влизането в сила на тази конвенция би легализирало еднополовия брак в България и би увеличило броя на транс младежите. Срещу Конвенцията се обяви и президентът Румен Радев, цитирайки като причина неефективността ѝ да попречи на домашното насилие в страни, които са я ратифицирали.[7]

В обществото се появи масова заблуда за целите и съдържанието на Истанбулската конвенция, базирани в голяма част на фалшиви новини. Интернет средата бе изпълнена със лъжливи плашещи статии и кликбейт сайтове, целящи да изкривят обществената представа, която така или иначе няма доверие в управляващата коалиция. Създаде се широкото мнение, че ратифицирането на Конвенцията би разрушило устоите на традиционното българско семейство и би увеличило броя на еднополовите бракове, а също така би довело до поголовно разпространение на т.нар. трети пол. Английската дума „джендър” (пол) започна да се използва всестранно най-вече с комична конотация.

Това доведе до масово обществено недоволство и до изтеглянето на Истанбулската конвенция от правителството[8]. Смята се, че чрез нея кабинетът на Борисов, който управлява в крайно дясна коалиция, е търсел да се представи в по-демократична светлина пред Европа, тъй като в момента е начело на Председателството на Съвета на Европейския съюз.

В световен план примерите за фалшиви новини са многобройни. По време на разгара на бежанската криза в Западна Европа през 2015г. се появяваха най-различни фалшиви новини. От противниците на бежанския наплив се появяваха истории за пребити и изнасилени момичета, получаване на пари от бежанците и дори че бежанци откраднали козичка от германски парк и след това я изяли, всички от които биваха бързо и лесно опровергавани. Фалшиви новини бяха разпространявани и от застъпници на бежанците като например пусната от доброволец в мрежата снимка за сирийски бежанец, починал от изтощение на опашка пред социална служба.

През 2016г. една фалшива новина твърдеше, че Израел ще нанесе ядрен удар на Пакистан, ако последната изпрати войници в Сирия. Министърът на отбраната на Пакистан се подведе от нея и заплаши Израел с отмъщение.[9]Фалшиви новини се разпространяваха и след атентатите в Германия като се твърдеше, че предполагаема терористична клетка планира да извършва нови атаки. Карстен Райнеман, професор по комуникации, смята че фалшивите новини „представляват заплаха за демокрацията”[10]. Като главна причина за влиянието на фалшивите новини над хората може да се посочи тяхното недоверие в „обикновените” медии, което е достигнало най-ниските си равнища. Това недоверие поражда нуждата от алтернативен начин за набавяне на информация, която често се оказва най-лесно достъпната – на един „клик” разстояние.

В края на 2017 г.се появи информация, че германското министерство на вътрешните работи цели да създаде център за защита от фалшивите новини, за да се пребори с дезинформацията. Подобни стъпки от управляващата класа обаче могат да доведат до тенденция за застрашаване на свободата на словото. Тези опити на германското правителство биха могли да бъдат окачествени като опит да се окаже натиск върху неудобната за него информация.

 

Разпознаване на фалшиво новинарско съдържание

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) предлага 8 начина за различаване на фалшивите новини в интернет.

  • Проверка на източника на новината – кой е сайтът, ясен ли е собственикът му и т.н.
  • Прочетете цялата новина, а не само заглавието – често самото то е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Проверка на автора (ако е посочен) – често подобен тип новини са с измислен автор
  • Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали заслужават доверие.
  • Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е? – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери автора
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
  • Проверка чрез експерти – потърсете експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не.

 

Българският сайт за безопасен интернет Safenet.com синтезира как да се ориентираме, че една новина е фалшива според няколко критерия:[11]

 

ПО ЗАГЛАВИЯТА

  1. Заглавията не дават представа за какво се говори в текста. Типични за тях са заглавия от типа на: „Вижте какво потресе жителите на Варна“. Целта е да предизвикат любопитството на потребителя и той да иска да отвори публикацията, като по този начин увеличава печалбата му.
  2. Типични са също заглавията, в които присъстват силно емоционални думи и изрази, като понякога се изписват само с главни букви за привличане на вниманието. Например „Потресаващи разкрития ужасиха и разплакаха хиляди“, както и станалото пословично начало „ШОК И УЖАС…“
  3. Друга стандартна уловка е да се публикува снимка с еротичен характер и да се сложи предупредителният знак +18. За засилване на ефекта в скобки може да е написано (ВИДЕО).

ПО СТРУКТУРАТА НА САЙТА

  1. Разпространяващите фалшива или манипулативна информация сайтове често са анонимни и липсва секция „За нас“, която да представя кой е собственик и кои са авторите и редакторите.
  2. Често отсъства каквато и да е информация за контакти: адрес, телефон, имейл. Понякога те са заменени просто с онлайн-форма за контакт.
    3. За прикритие някои от тези сайтове може да имат секция „За нас“, която обаче да не съдържа никаква идентифицираща информация. Типични са описания от рода на: „Тук ще намерите най-истинскитеновини.“
  3. Ако присъстват имена на редактори и автори, често няма никаква информация за контакт с тях. Понякога се среща до всяко име да присъства един и същи имейл адрес, но в общодостъпните платформи за електронна поща като abv.bg, gmail.com, yahoo.com. Сериозните медии имат имейл-адреси в собствения си домейн катоoffice@bta.bg,editors@bnr.bg, име@btv.bg и т.н.

ПО СЪДЪРЖАНИЕТО

  1. Типичен признак на фалшивата новина или информация е липсата на позоваване на източник. Измислената информация често е прикрита зад изрази като „световноизвестни учени“, „експерти в областта“, „изследователи“, „световните медии“, „запознати“.
    2. Честа уловка е позоваването на несъществуващи изследвания: „американски учени“, „британски изследователски център“, „институт за…“.

Сайтовете, които са предназначени за политическа обработка и манипулация на читателите, обикновено са по-добре замаскирани от повечето кликбайт-сайтове и типичните признаци в заглавията и структурата често липсват. Те обаче също масово използват уловките в съдържанието, позовавайки се на неясни и неустановими източници. Както за тях, така и за по-професионалните кликбайт-сайтове можем да направим няколко важни проверки.

 

Новото лице на дезинформацията

До тук доказахме, че разпространяването на фалшиви новини – новини с невярно или изкривено съдържание, способства за манипулиране на общественото мнение в нечия полза. Медиите винаги са били част от политическата манипулация, но благодарение на дигитализацията днес, тази манипулация като че ли се осъществява още по-бързо.

Дезинформацията представлява умишленото разпространяване на грешна или неточна информация с цел пропаганда. Наред с това,дезинформацията включва и изкривяване на вярна информация по такъв начин, че да я направи безполезна. Оксфордския речник на новите думи дефинира дезинформацията като „разпространение на умишлено невярна информация, която се предоставя от правителство или негов представител на чуждестранна власт или на медиите, с намерение да окаже влияние върху политиките или мненията на онези, които го получават”.[12]В проекта за Конвенция за международна информационна сигурност за 2011 г. „дезинформацията“ се посочва като една от основните заплахи за международния мир и сигурност в информационното пространство, и се определя като „манипулиране на потока от информация в информационното пространство на други правителства, малинформация или укриването на информация с цел неблагоприятно въздействие върху психологическото или духовното състояние на обществото или унищожаване на традиционните културни, морални, етични и естетически ценности „.

В шпионажa ивъввоенното разузнаване,това е честа практика. В областта на политикатанай-честодезинформациятае преднамерен опит да се отклони подкрепа на гласоподавателите към противника чрез разпространение на неверни твърдения и инсинуации въз основа на уязвимостта на опонентите. Техники на дезинформация се ползват и в сферата на търговията.[13]

За разлика от традиционната пропаганда, чиято цел е да ангажира емоционална подкрепа, дезинформацията е предназначена да манипулира публиката на рационално ниво чрез оповестяване на противоречива информация или такава в подкрепа на неверни заключения, което я прави по-опасна от ,,просто” фалшивите новини.  Най-общо, техниката на дезинформация е да се смесят известна доза истина с неверни изводи и лъжи, или да разкрие само част от истината, претендирайки, че се представя цялата истина. Друга техника на дезинформирането е прикриване на фактите, или налагане на цензура, ако заинтересованата група е в състояние да приложи такава форма на контрол. Когато информационните канали не могат да бъдат напълно затворени, те могат да бъдат интерпретирани като негодни, като се напълнят с дезинформация, ефективно се намали сигналът и се дискредитира опозицията.

 

Заключение

Виртуалното пространство отвори нови възможности за достъп до информация и промени качествено характера на медийната сфера. Вече всеки един човек има трибуна – съответно и способност да създава новини. В резултат информационният поток расте главоломно, а ориентирането в него става все по-трудно. Това изобилие при липсата на какъвто и да било филтър крие опасност за деформиране на възприятието чрез изкривяване на истината. Дигитализацията на средствата за масова информация развива техния потенциал за политически инженеринг. В последните години бяха разкрити механизми за използването на новите шансове, които интернет прострнаството открива, от адаптивни играчи – доказателство, че и в бъдеще интернет ще бъда важно оръжие в преследването на вътрешно и външнополитически интереси.Във времена на ускорено технологично развитие и лесен достъп до интернет, живота на всеки един от нас става все по-обвързан с използването на мрежата. С това обаче се увеличават и рисковете, които се крият в нея.

Виртуалното пространство става все по-опасно по много различни начини, а фалшивите новини са един от тях. Манипулацията на общественото мнение, която техните автори целят да постигнат, е основната причина, която налага вземането на мерки за преодоляването на проблема.

Каквито и ходове обаче да бъдат взети за преодоляване на набиращия сила въпрос, движещата сила на промяната трябва да са самите потребители. Необходимо е те да умеят да различават истинските от фалшивите новини, да не се подвеждат по заглавия целящи сензация и да се доверяват само на доказани и авторитетни източници. Постигането на успех в неутрализирането на фалшивите новини и невярната информация би се отразило положително на всеки един от нас.

 

[1],,Бъдещето – влияния на дигиталните медии върху обществото”, Световен икономически форум, Давос

[2]Bnt.news.bg, Дурал, Джанан,Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истинските” – посетено на 15 април 2018 г.

[3]Bnt.news.bg, Дурал, Джанан, Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истинските” – посетено на 15 април 2018 г.

[4]https://nova.bg/proveri/fakenews – посетено на 16 април 2018 г.

[5]https://nova.bg/proveri/fakenews – посетено на 16 април 2018

[6]Сидеров намекна за сътресения и предсрочни избори, ако Истанбулската конвенция бъде приета, достъпна на https://www.dnevnik.bg/politika/2018/02/11/3127765_siderov_namekna_za_sutreseniia_i_predsrochni_izbori/

[7]Румен Радев в Брюксел: Истанбулската конвенция не трябва да бъде ратифицирана, достъпна на https://www.24chasa.bg/novini/article/6694434

[8]https://www.politico.eu/article/bulgaria-istanbul-convention-backs-away-from-treaty-opposing-violence-against-women/

[9]Pakistan issues nuclear warning to Israel in response to ‘fake news’ story, достъпна на https://www.independent.co.uk/news/world/asia/pakistan-israel-nuclear-warning-fake-news-story-response-islamabad-syria-a7494961.html

 

[10]https://www.investor.bg/analizi/91/a/falshivite-novini-i-tiahnoto-vliianie-vyrhu-obshtestvenoto-mnenie-231933/

[11]safenet.bg,,Дезинформация и фалшиви новини”, статия от 17 август 2017, посетено на 17 април 2018 г.

[12]Disinformation: English Oxford Living Dictionaries, достъпна на https://en.oxforddictionaries.com/definition/disinformation

[13]Уикипедия, примери за дезинформация, www.wikipedia.bg, посетено на 18 април 2018 г.

Наука и технологии Политика