Парламентът на Македония с 68 гласа „за“ и без „против“ и „въздържал се“ взе решение на 30 септември 2018 г. да се проведе референдум за името на страната, който ще бъде консултативен. Правителството иска да приключи процедурата по преименуване на 15 януари 2019 г.
Въпросът за референдума ще гласи: „Подкрепяте ли членство в ЕС и НАТО с приемане на Договора между Република Македония и Република Гърция?“.
Ако подписаният на 17 юни договор бъде одобрен и в Република Македония бъдат извършени и необходимите конституционни промени Гърция се ангажира да спре блокадата за членството на Република Македония в евроатлантическите структури. Поради спора за името западната ни съседка бе блокирана в нейния път към ЕС и НАТО в продължение на над две десетилетия. Против договора са президентът Георге Иванов и опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ на Христиан Мицкоски, чиито депутати напуснаха парламентарното заседание.
Според еврокомисарят за съседската политика и преговорите за разширявания Йоханес Хан, именно Македония е държавата, която е постигнала най-голям напредък в реформите през изминалата година в сравнение с всички страни от Западните Балкани. Той смята, че дори тежката политическа криза не е сломила желанието на Скопие да се движи напред и да реализирането на евроатлантическата перспектива.
Хан категорично обяви, че предстоящия референдум в страната е важна стъпка по пътя към членството в Европейския съюз и НАТО.
Русия обаче не пропусна да реагира на събитията, провокативно отбелязвайки, че влизането на Македония в НАТО ще направи страната част от военната машина на Алианса, което я прави възможна цел на ответен удар. Москва смята, че членството може сериозно да навреди на регионалната сигурност и атмосферата на доверие, която би могла да засегне двустранните отношения между Македония и Русия.
Разширяването на НАТО не е никаква заплаха за Русия, реагира хърватският президент Колинда Грабар-Китарович. Тя също посочи, че ще подкрепя пътя на Македония към НАТО, но Скопие трябва да изпълни всички условия.
