Предприятията за комунални услуги по света имат все по-голям апетит за огромни количества батерии за съхранение, тъй като преминават към източници, щадящи климата, като слънчевата и вятърната енергия. Те трябва да могат да съхраняват енергия, докато слънцето грее и вятърът духа, и да я използват по-късно като заместител на електроенергията, произвеждана от въглища или газ.
В една от големите китайски провинции, Шандун, електроенергията вече се продава до 20 пъти по-скъпо в ранната вечер, когато търсенето е високо, отколкото по обяд, когато мрежата е залята с повече слънчева енергия, отколкото е необходима на фабриките и домовете.[i] Компаниите за производство на електроенергия използват литиеви батерии, за да разпределят възобновяемата електроенергия за повече часове. Търсенето на литий, който е ключов компонент в литиево-йонните батерии, рязко нарасна през последните три години с ускоряването на прехода към чиста енергия. Макар и в изобилие, литият е неравномерно разпределен и не се възобновява. И докато не се появи алтернативен материал или подход за захранване на батериите, литият изглежда ще бъде в центъра на геополитическото напрежение относно контрола на критичните ресурси.
Трите най-големи страни производителки преработват над 80% от най-важните минерали, използвани в литиевите батерии. Китай доминира в преработката на почти всички минерали с над 50% от общия пазарен дял – с изключение на никела и медта, от които Китай контролира съответно 35% и 40%.[ii]
Технологично интензивните отрасли традиционно разчитат на взаимозависимости между държави с различни ресурси. Това работи добре в периоди на геополитическа стабилност и сътрудничество, но високата концентрация на преработката във веригата за доставки на литиеви батерии означава, че тя е уязвима от смущения, причинени от войни, глобални пандемии, природни бедствия или геополитическо напрежение.
Как изглежда положението днес?
Австралия разполага с най-големите в света залежи на литий за батерии, а приходите от износ нараснаха неимоверно, като литият се превърна в шестата най-ценна австралийска експортна стока. Австралия трябва да обмисли как да се възползва от този бум и каква роля може да играе в надпреварата за литий.
Производството на литиеви батерии се основава на глобална верига за доставки, състояща се от добив и производство на минерали, рафиниране и преработка на минерали, производство на батерийни клетки и сглобяване на батерийни пакети. Тази верига за доставки представлява сложна мрежа от организации, хора, дейности, информация и ресурси.
Австралия и Китай се допълват взаимно в тази верига на доставки. Австралия доставя 46% от литиевите химикали и голяма част от тях отиват в китайски преработвателни предприятия, а след това – в китайски производители на батерии и електрически превозни средства. На свой ред, Китай произвежда 60% от литиевите продукти в света и 75% от всички литиево-йонни батерии, които захранват предимно бързоразвиващия се пазар на електрически превозни средства, който представлява 60% от общия световен пазар.
Силата на уязвимостта на веригата за доставки е различна за Австралия и Китай. Китай разчита на вноса на литиеви химикали от Австралия за производствата надолу по веригата, но може да се снабдява с литий и по други канали, включително от вътрешните си доставки или от Южна Америка.
И все пак доминиращата позиция на Китай в преработката на литий означава, че малко страни биха могли да изкупят доставките от Австралия, ако Китай потърси алтернативни източници. Дългите срокове за изграждане на съоръжения за преработка на литий ограничават скоростта, с която може да се увеличи новото производство, за да се отговори на бързото нарастване на търсенето. Изграждането на такъв капацитет изисква капиталови инвестиции, квалифицирани работници и екосистема, в която са съсредоточени допълващи се доставчици на компоненти, оборудване и услуги, за да се сведат до минимум разходите.
Като дават приоритет на националната сигурност пред икономическите ползи, Съединените щати и Европейският съюз се стремят да увеличат своята самодостатъчност във веригата за доставки на литий, тъй като се опасяват от потенциални смущения в доставките на батерии, произтичащи от доминиращото производство на Китай. Така Пекин може да бъде изправен пред възможността да бъде откъснат от ръководената от САЩ система на веригата за доставки.[iii]
Макар че Австралия не страда от „ресурсно проклятие“ в традиционния смисъл на думата (термин, който обикновено се свързва със страни от Третия свят, които са богати на природни ресурси, но са икономически и социално изостанали), нейният бум в добива на желязна руда и природен газ през последните тридесет години доведе до поскъпване на австралийския долар, което понижи конкурентоспособността на други видове износ, особено в производството. През 2021 г. добавената стойност в преработващата промишленост спадна до по-малко от 6% от БВП на Австралия, в сравнение с почти 14% през 1990 г. Придвижването на Австралия нагоре по веригата на стойността ще изисква инвестиции и технологии и ще понесе значителни екологични разходи. Без предимства от мащаба произведените в Австралия продукти няма да успеят да постигнат глобална конкурентоспособност. Австралия трябва да обмисли дългосрочни индустриални политики, които да позволят на страната да играе роля в борбата с изменението на климата, вместо да бъде притисната между конкуренцията на суперсилите.
Към този момент Австралия е въвлечена в съревнованието между Китай и Съединените щати за контрол над лития. Китайските производители на електрически превозни средства и батерии искат да инвестират в производството на литий в Австралия, включително в развитието на технологии и висококвалифициран човешки ресурс – както показва сделката между Ford и производителя на батерии CATL, който ще изгради завод за батерии, използващ китайска технология, в САЩ.[iv] Но Съединените щати очакват Австралия да се присъедини към доминираната от тях верига за доставки.
Ресурсите: заложник на политическите ходове
Китай е друг пример за тази нова хибридна геополитика, свързана с лития, както по отношение на доставките на литий, така и по отношение на технологичното развитие и производството на материала. Първо, географската концентрация на доставките на литий и ограничената му наличност доведоха до това, че Китай възприе стратегически подход, основан на взаимозависимост. Подобно на петролния пазар, пазарът на литий разчита на стратегически места и природни ресурси. По този начин той няма локален характер, както е при възобновяемите енергийни източници. Продуктът е по-широко „достъпен“ в Южна Америка, но тъй като Пекин се опитва да смекчи изменението на климата и да изпълни ангажимента си по Парижкото споразумение за климата, той търси все по-сигурни доставки чрез инвестиции, главно в Южна Америка. Китайските компании вече активно придобиват дружества за добив на литий в този регион. Китай обаче е и държава с глобални амбиции и съперничество с единствената свръхсила – САЩ. По този начин глобалната взаимозависимост към днешна дата е стратегически инструмент на Китай на пазара на литий, но на въпроса „Какво ще стане, ако достъпът до литий стане по-труден?“ не може да се отговори лесно.
На второ място, взаимозависимостите са видими и в производството на литиево-йонни батерии в Китай. Както и при производството на възобновяеми енергийни източници, налице е „синергично взаимодействие“, което се е развило в резултат на взаимноизгодни икономически производствени дейности, възникнали в резултат на това, че западните държави и корпорациите, в които те са базирани, са предприели производство на литиево-йонни батерии в Китай в стремежа си към натрупване на капитал. Благодарение на икономиите от мащаба Китай понастоящем е водещият производител на такива батерии, контролирайки над 70% от световното производство, но постига това пазарно господство отчасти чрез вътрешни инвестиции и отчасти чрез преки чуждестранни инвестиции: Samsung (Южна Корея); Panasonic (Япония); и Apple и Tesla (САЩ) – всички те се снабдяват с литиево-йонни батерии от Китай и по този начин споделят технологичното развитие. Както и в геополитиката на възобновяемите енергийни източници, взаимната зависимост води до реципрочно взаимодействие и нарастване на технологичния производствен капацитет във всички държави.
Натрий: скритият коз
Докато сложните ходове около лития продължават, сега Китай се подготвя за следващото голямо нововъведение в областта на акумулаторните батерии: замяна на лития с натрий – далеч по-евтин и по-разпространен материал.
Натрият, който се среща навсякъде по света като част от солта, се продава на 1 до 3 % от цената на лития и е много сходен по химически състав. Неотдавнашните научни постижения означават, че натриевите батерии вече могат да се зареждат ежедневно в продължение на години, което намалява основното предимство на литиевите батерии. Енергийният капацитет на натриевите батерии също се е увеличил. Нещо повече, натриевите батерии имат друго голямо предимство: Те запазват почти целия си заряд, когато температурите паднат далеч под нулата, което обикновено не се случва при литиевите батерии.
Китайски производители на батерии вече заявиха в интервюта, че през изминалата година са разбрали как да направят натриеви батерии, които да са толкова сходни с литиевите, че да могат да се произвеждат със същото оборудване. Китайският гигант CATL, най-големият производител на батерии за електромобили в света, твърди, че е открил начин да използва натриеви и литиеви клетки в един акумулаторен пакет на електромобил, съчетавайки ниската цена и устойчивостта на атмосферни влияния на натриевите клетки с удължения пробег на литиевите клетки. Компанията заявява, че вече е готова за масово производство на тези смесени акумулаторни пакети.[v]
Изследванията за използване на натрий за батерии започват сериозно през 70-те години на миналия век, водени тогава от САЩ. Преди десетина години японски изследователи постигнаха решаващ напредък. Оттогава китайските компании са поели водеща роля в комерсиализацията на технологията.
По данни на консултантската фирма Benchmark Minerals, 16 от 20-те планирани или вече изграждащи се фабрики за натриеви батерии по света са в Китай. След две години Китай ще разполага с почти 95% от световния капацитет за производство на натриеви батерии. Производството на литиеви батерии към този момент все още ще е по-голямо от производството на натриеви батерии, прогнозира Benchmark, но напредъкът в производството на натрий се ускорява.
Най-обещаващото приложение на натриевите батерии е в електрическите мрежи – мрежи от проводници и стълбове, които пренасят електроенергия. Батериите за мрежите са бързо развиващ се пазар, особено в Китай. През април 2023 г. Tesla съобщи, че ще построи завод в Шанхай за производство на литиеви батерии за доставчиците на енергия.
Натриевите батерии трябва да са по-големи от литиевите, за да задържат същия електрически заряд. Това е проблем за автомобилите, които имат ограничено пространство, но не и за съхранението на електроенергия в мрежата. Предприятията за комунални услуги, които преминават от литиеви към натриеви батерии, могат просто да поставят два пъти повече големи батерии в празен парцел в близост до слънчеви панели или вятърни турбини.
За разлика от литиевите батерии, най-новите натриеви батерии не се нуждаят от дефицитни материали като кобалт – минерал, добиван основно в Африка при условия, които предизвикват тревога у групите за защита на човешките права. Най-новите натриеви батерии също така не изискват никел, който се добива главно от мини в Индонезия, Русия и Филипините.
Въпреки това, докато Китай се стреми към лидерство в производството на натрий, той все още е изправен пред предизвикателства. Като начало е важно откъде изобщо да се набави натрий.
Макар че солта е в изобилие, на Съединените щати се падат над 90% от световните запаси на калцинирана сода, която е основният промишлен източник на натрий. Дълбоко под югозападната пустош на щата Уайоминг се намира огромно находище на калцинирана сода, образувано преди 50 милиона години. Там отдавна се добива сода калцинирана за нуждите на американската стъкларска промишленост.
При минимални природни запаси от калцинирана сода и нежелание да разчита на внос от САЩ, Китай вместо това произвежда синтетична калцинирана сода в химически заводи, захранвани с въглища. Китайската индустрия за производство на синтетична калцинирана сода е регистрирала опасно замърсяване на водата. Това включва срутването на алкална шлака в Източен и Централен Китай през 2016г.
Друг въпрос, който стои пред добива на натрий, е дали литият ще остане скъп. Цените на лития се увеличиха четирикратно от 2017г. до ноември миналата година, но оттогава са спаднали с две трети.
Всичко това вещае интересни времена в сектора за добив и износ на ключови ресурси, но едно е безспорно – ако САЩ, Китай или някоя друга държава иска да запази лидерството си в този ключов сегмент и да влияе на световната икономика и политика, те трябва да мислят с няколко хода напред.
[i] Zhang, Marina, The highly charged geopolitics of lithium, East Asia Forum, March 1, 2023, достъпна на https://www.eastasiaforum.org/2023/03/01/the-highly-charged-geopolitics-of-lithium/
[ii] Altiparmak, Suleiman, China and Lithium Geopolitics in a Changing Global Market, August 25, 2022, достъпна на https://link.springer.com/article/10.1007/s41111-022-00227-3
[iii] Bouchard, Joseph, In Bolivia, China Signs Deal For World’s Largest Lithium Reserves, The Diplomat, February 2023, достъпна на https://thediplomat.com/2023/02/in-bolivia-china-signs-deal-for-worlds-largest-lithium-reserves/
[iv] Katwala, Amit, The tricky politics of lithium mining could derail electric cars, Wired, July 12, 2019, достъпна на https://www.wired.co.uk/article/lithium-mining
[v] Bradsher, Keith, Why China Could Dominate the Next Big Advance in Batteries, New York Times, Aril 12, 2023, достъпна на https://www.nytimes.com/2023/04/12/business/china-sodium-batteries.html
