Анализът ще използва математическите модели за научна оценка на развитието на бизнес средата на страните от Централна и Източна Европа в съответствие с комплекс от 51 индексни данни и ще оцени развитието и нивото на сътрудничество между Китай и шестнадесетте страни от ЦИЕ въз основа на комплекс от 18 индексни данни. Въз основа на резултатите от анализа докладът ще установи координатна графика за развитието на сътрудничеството. Индикаторните системи на бизнес средата на страните от ЦИЕ (x-axis) и двустранното сътрудничество на страните с Китай (y-axis) визуализират развитието на сътрудничеството през последните 5 години, като същевременно оценяват динамичните взаимоотношения, свързани с тях.
Автори:
Чен Син, старши научен сътрудник, директор на икономическата дивизия, Институт за европейски изследвания, Китайска академия на социалните науки, генерален секретар на Китайската асоциация за европейски изследвания.
Ян Ченюи, помощник–изследовател, Икономически отдел, Институт за европейски изследвания, Китайска академия на социалните науки.
Първоначално публикувано: Работен анализ по европейски изследвания, Институт за европейски изследвания, Китайска академия за социални науки. Том 10, Номер 5, 2016г.
1. Въведение
2016 година е петата година от сътрудничеството по механизма „16+1“ между Китай и Централна и Източна Европа. Наскоро сътрудничеството между страните в инициативата постигна многобройни постижения, особено в развитието и задълбочаването на търговията и икономиката. Оценката на бизнес средата на партньора и цялостната оценка на двустранното сътрудничество е ключът за измерването на развитието на сътрудничеството. Докладът ще съчетае бизнес средата на страните от Централна и Източна Европа със създаването на индекс на инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ, за да покаже развитието за последните 5 години.
По отношение на бизнес средата на страните от ЦИЕ, документът ще използва математически модели за оценка на развитието й, използвайки за показатели следните данни: състояние на държавната администрация, макроикономика, търговия, финанси, инвестиране, инфраструктура, социална среда и иновационен капацитет на страните от ЦИЕ. Анализът се стреми да предостави научна справка за сътрудничеството. Що се отнася до двустранното сътрудничество на страните от ЦИЕ с Китай, той ще направи оценка на развитието на нивото на сътрудничество, основано на показателите на сътрудничество, включително политиката, търговията, финансите, инвестициите и обмена на хора. Въз основа на резултатите от анализа, докладът ще установи координатна графика за развитието на сътрудничеството. Индикаторните системи на бизнес средата на страните от ЦИЕ (x-axis) и двустранното сътрудничество на Китай – ЦИЕ ще онагледи развитието на сътрудничеството, като същевременно се оценяват динамичните взаимоотношения, свързани с тях.
2. Анализ на страните
По отношение на бизнес средата докладът ще раздели системата за оценяване на 8 вторични модула, включително административна среда, макроикономика, търговска среда, финансова среда, инфраструктура, социална среда, способности за иновации и още 51 показателя на трето ниво (Приложение 1). По отношение на двустранното сътрудничество докладът ще оцени нивото на сътрудничество от 5 вторични модела: политическо сътрудничество, търговско сътрудничество, финансово сътрудничество, инвестиционно сътрудничество и обмен на хора, със 17 показателя на трето ниво (Приложение 2). Всички данни са събрани до края на юли 2016 година. Докладът използва икономични модели за изчисляване на индикаторите в модула „Бизнес среда” и „Модул за двустранни отношения”. Въз основа на резултатите и класирането в модулите от изчисленията, се прави анализ на страната, който обективно представя предимствата и недостатъците на бизнес средата на страните от ЦИЕ и тяхното сътрудничество с Китай. Целта на този вид подход е да осигури научна и теоритична основа за „16+1“ инициативата за сътрудничество. Необходимо е да се подчертае, че индикаторите се основават на десетобална система за оценка, 0 е най–ниската стойност, а 10 е най-високата, съответно най-добрата оценка.
2.1. Албания
Бизнес средата на Албания през 2016 г. е показана на фигура 1.1. Скромните, но добри показатели на Албания през 2016 г. са: финансова среда (4.88), социална среда (4.70) и инвестиционна и финансова среда (3.43), докато другите показатели са по-малко от 1. Това показва, че аспектите на административната среда, макроикономиката, търговската среда, инфраструктурата и иновационния капацитет на страната имат нужда от подобрение. Двустранното сътрудничество на Китай и Албания през 2016 година е фокусирано върху областта на финансите (9.02), политиката (5.47), инвестициите (4.91), обмена на хора (4.91), но има много място за подобряване на аспектите на търговската област (0.46), показано на фигура 1.2.
2.2. Босна и Херцеговина
Бизнес средата на Босна и Херцеговина през 2016 г. е изобразена на фигура 2.1. Добрите модули на Босна и Херцеговина през 2016 г. са: социална среда (7.76) и административна среда (4.86). Освен това стойността на инвестиционната и финансова среда (1.37) е по-малко от 2 пункта докато другите елементи са по-малко от 1 пункт. Това показва,че аспектите на инвестициите и финансовата среда на Босна и Херцеговина се нуждаят от средно ниво на подобрение докато полето на макроикономиката, търговската среда, инфраструктурата и способностите за иновации трябва да бъде подобрено в много по-висока степен. Двустранното сътрудничество на Китай – Босна и Херцеговина през 2016 г. е фокусирано в полето на инвестициите (4.53), обмена на хора (4.53), което включва до известна степен сътрудничество в областта на политиката (2.20) и финансите (1.42), но полето на търговията (0.49) трябва да бъде подобрено, както е показано на фигура 2.2.
2.3. България
Бизнес средата на България през 2016 г.е показана на фигура 3.1. Социалната среда (5.37) е най–добрият показател в анализа за страната през 2016 година. Стойността на другите показатели е между 1 и 2. Въпреки това, както е показано на фигура 3.2, двустранното сътрудничество между Китай и България е забележително в сферите на инвестициите (8.11), обмена на хора (8.11), но е ниско в областта на политиката (3.08) и финансите (2.05). В допълнение, трябва да се подобри областта на търговското сътрудничество.
2.4. Хърватия
Бизнес средата на Хърватия е показана на фигура 4.1. Административната среда (7.03) е добра, а социалната среда (3.64) е скромна в показателите на страната. Макроикономиката (2.17) и финансовата среда (1.55) трябва да бъдат подобрени. Стойността на другите показатели е по-малко от 1. Това показва, че аспектите на търговската среда, инвестициите и финансовата среда, инфраструктурата и иновационните способности на Хърватия имат нужда от подобрение. Както е показано на фигура 4.2, двустранното сътрудничество между Китай и Хърватия е добро в сферата на политиката (5.68), инвестициите (4.82) и обмена на хора (4.82), докато сферата на финансите (2.40) и търговията, трябва да бъде подобрено.
2.5. Чехия
Както е изобразено на фигура 5.1, бизнес средата на Чехия през 2016 г. е по–добра от повечето страни от ЦИЕ и е забележителна в полето на социалната среда (9.16) и административната среда (8.64) докато макроикономиката (5.41), търговската среда (4.10) и инфраструктурата (1.46) са добри. Въпреки това, в областта на финансовата среда (1.46), показателите трябва да бъдат подобрени. Двустранното сътрудничество между Китай и Чехия през 2016 година е забележително в сферата на търговията (10.0) и също така е добро в полето на инвестициите (5.49), обмена на хора (5.49), политиката (5.46) и финансите (5.06), както е показано на фигура 5.2.
2.6. Естония
Както е показано на фигура 6.1, административната среда (8.33) е забележителна, както и инвестициите (6.90) са добри в Естония през 2016 година. Стойността на макроикономиката е 3.04, докато другите стойности са по-малки от 1 пункт, което показва, че аспектите на търговската среда, финансовата среда, инфраструктурата, социалната среда и иновативните способности на Естония не са идеални. Двустранното сътрудничество между Китай и Естония през 2016 година е фокусирано в полето на инвестициите (5.28) и обмена на хора (5.28), докато полето на финансите (2.26), политиката (1.54) и търговията (1.01) трябва да бъдат подобрени, както е показано на фигура 6.2.
2.7. Унгария
Както е показано на фигура 7.1, бизнес средата на Унгария през 2016 година е по–добра от на повечето страни от ЦИЕ, а най–добрите показатели са в сферата на административната среда (10.00), финансовата среда (10.00) и социалната среда (10.00). В областта на инвестиционното поле (4.97) и макроикономическото поле (3.46) показателите са добри, докато иновационната способност (2.93), търговската среда (2.83) и инфраструктурата (2.83) трябва да бъдат подобрени. През 2016 година Унгария и Китай поддържат много близки отношения в полето на финансите (10.00), инвестициите (10.00) и обмена на хора (10.00), където показателите са на най–високо ниво. Забележително е и нивото на сътрудничество в полето на политиката (9.83) и търговията (7.24). Следователно, страната е посочена като номер 1 в индекса за сътрудничеството Китай – ЦИЕ.
3.8. Латвия
Както е показано на фигура 8.1, Латвия се развива добре в полето на инвестициите и финансите (8.10) и социалното поле (5.39) и има задоволително представяне в областта на макроикономиката (2.45) през 2016 година. Стойността на останалите модули е по–малко от 1 пункт, което е индикатор, че аспектите от административното поле, търговското поле, финансовото поле, инфраструктурата и иновационните способности не са идеални. Фигура 8.2 показва, че двустранното сътрудничество между Китай и Латвия е фокусирано в полето на инвестициите (8.12) и обмена на хора (8.12), а представянето на страната в полето на финансите (2.40), политиката (0.00) и търговията (0.00) трябва да бъде подобрено.
3.9. Литва
Както е показано на фигура 9.1, инвестициите и финансовото поле (5.14), социалното поле (5.00) и административното поле (4.74) от бизнес полето на Република Литва през 2016 г. са най-скромните. Стойността на макроикономиката е 2.24, а другите са по-малко от 1, което е индикатор, че полето на търговията, финансите, инфраструктурата и иновативните способности на Република Литва трябва да бъдат подобрени. Фигура 9.2 показва, че на двустранно ниво има добро сътрудничество между Китай и Република Литва в областта на инвестициите (3.79), обмена на хора (2.76), търговията (2.23) и политиката (1.58), докато другите сфери трябва да бъдат подобрени.
2.10. Република Македония
Както е показано на фигура 10.1, административното поле (7.81), инвестициите и финансовото поле (5.96) и социалното поле (6.66) на бизнес средата в Република Македония през 2016 г. са добри. Стойностите на другите модули са по-малко от 1, което е индикатор, че полето на макроикономиката, търговията, финансите, инфраструктурата и иновационните способности на страната трябва да бъдат подобрени. Фигура 10.02 показва, че има добро сътрудничество в двустранните отношения между Китай и Република Македония в областта на финансите (5.49), политиката (3.74), инвестициите и финансите (3.36) и обмена на хора (3.36), а в областта на търговията (1.43) трябва да бъде подобрено.
2.11. Черна гора
Както е показано на фигура 11.1, Черна гора се справя добре през 2016 година по отношение на административното (6.33) и социалното поле (6.25). Стойността на инвестициите, финансите и макроикономиката е съответно 1.52 и 1.47 пункта, докато другите са по-малко от 1 пункт, което е индикатор, че страната трябва да работи за подобряване на търговията, финансите, инфраструктурата и иновационните способности. Както е показано на фигура 11.2, двустранното сътрудничество между Китай и Черна Гора е на ниско ниво, освен финансовото сътрудничество (2.35), стойността на другите сфери е по-малка от 1 пункт, което е индикатор, че сътрудничеството в политиката (0.93), търговията (0.54), инвестициите (0.00) и обмена на хора (0.00) между Китай и Черна гора са на много ниско ниво.
2.12. Полша
Както е показано на фигура 12.1, бизнес средата на Полша през 2016 г. е по-добра от повечето държави от ЦИЕ, най-добрите елементи са търговското поле (10.00), инвестициите и финансите (10.00), инфраструктурата (10.00) и иновационните способности (10.00). Полша се справя много добре и в социалното поле (9.99), макроикономиката (7.79), административното поле(7.34). Финансовото поле (0.79) трябва да бъде подобрено. Както е показано на фигура 12.2, има близко сътрудничество между Китай и Полша, особено в областта на политиката (10.00), търговията (9.48), инвестициите (9.39) и обмена на хора (9.39),а сътрудничеството във финансите е ниско (2.39), в следствие на ниското ниво на финансовата среда.
2.13. Румъния
Както е показано на фигура 13.1, Румъния се справя добре през 2016 г. в социалното поле (8.84), докато другите аспекти като инвестициите и финансите (3.18), търговията (3.09), инфраструктурата (3.09), иновационните способности (3.09) и макроикономиката (2.21) са скромно развити. Стойността на другите е под 1 пункт, което е индикатор, че Румъния трябва да подобри политическото и финансовото поле. Както е показано на фигура 13.2, има много добро двустранно сътрудничество между Китай и Румъния в сферата на инвестициите и обмена на хора (9.81). Също така Румъния се справя добре в сферата на политиката (5.23) и търговията (3.31), а финансовото сътрудничество трябва да бъде подобрено.
2.14. Сърбия
На фигура 14.1 е изобразено как Сърбия се справя през 2016 година. Нейното представяне е задоволително във финансовото поле (3.24). Стойността на другите модули е между 1 и 2 пункта, което е индикатор, че нивото на бизнес средата в Сърбия е много ниско и рисково и трябва да се работи за неговото подобряване.Както е показано на фигура 14.2, двустранното сътрудничество между Китай и Сърбия е на високо ниво. Сътрудничеството в различните сфери е добро, включително в политиката (9.81), инвестициите (7.59), обмена на хора (7.59) и финансите (6.15), но търговското сътрудничество трябва да бъде подобрено.
6.15. Словакия
На фигура 15.1 е показано как сферата на социалното поле (9.84) е на отлично ниво, а инвестициите и финансите (6.54), както и административното поле (6.50) на Словакия през 2016 са на добро ниво. Също така макроикономическата среда (3.41) е сравнително скромна, докато другите сфери са на много ниско ниво, специално финансовата среда (0.00). Както е показано на фигура 15.2, двустранното сътрудничество между Китай и Словакия е сравнително добро, особено в областта на търговията (6.00). Инвестициите и обмена на хора (4.96), както и политическото сътрудничество (4.96), трябва да бъдат подобрени. Освен това финансовото сътрудничество (0.00) е на ниско ниво, което е свързано с ниското ниво на финансовата среда.
2.16. Словения
Фигура 16.1 показва как словенците се справят много добре през 2016 г. в сферата на социалното поле (7.41). Сферата на финансовото сътрудничество (4.90) и макроикономическата среда (3.72) се справят сравнително на добро ниво, докато другите модули са на най-ниско ниво, особено полето на търговията, инвестициите, финансите, инфраструктурата и иновационните способности (0.00). Както е показано на фигура 16.2, в двустранните отношения словенците се справят добре, както и в сферата на финансите (8.34) и в полето на инвестициите (5.40), докато в сферата на политиката (0.79) и търговията (0.39) показателите трябва да бъдат подобрени.
3. Хоризонтално сравнение
3.1. Бизнес среда на страните от ЦИЕ
Сравнено с 2011 година, бизнес средата на страните от ЦИЕ през 2016 година не се е променила генерално, тъй като има много различия между държавите.Класацията на държавите от ЦИЕ в сферата на бизнес средата има следния облик: Унгария работи най-добре в административната среда, следвана от Чехия, Естония, Македония и други, докато Словения и Албания са на дъното. Полша работи най-добре в сферата на макроикономиката, следвана от Република Чехия, Словения, Унгария, докато Албания и Македония са на дъното. Полша също така работи най-добре в сферата на търговията, последвана от Република Чехия, Румъния, Унгария и други, докато Македония и Словения са на дъното. Унгария е най-добре във финансовата среда, последвана от Словения, Албания и други, докато Латвия и Словакия са в края на класацията. Поляците работят най-добре в сферата на инвестициите и финансите, последвани от латвийците и чехите, докато хърватите и словенците се представят незадоволитено. В сферата на инфраструктурата Полша се представя като първенец, следвана от Чехия, Румъния, Унгария и други, докато Македония и Словения са на дъното. Унгария е най-добре в сферата на социалното поле, следвана от Полша, Словакия, Чехия, докато Сърбия и Естония се представят слабо. В сферата на иновациите отново Полша работи най–добре, следвана от Чехия, Румъния, Унгария и други, докато Македония и Словения са в края на класирането. Топ 5 държави по отношение на бизнес средата през 2016 година са Полша, Чехия, Унгария, Словения и Словакия.
3.2. Сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ
Заедно със задълбочаването на ангажираността по линия на „16+1” нивото на сътрудничество Китай – ЦИЕ се подобрява, сравнено с 2011 година. По линия на инвестициите и обмена на хора е постигнато високо ниво на сътрудничество, последвани от политическото и финансово сътрудничество, но търговското сътрудничество трябва да бъде подобрено.В сътрудничеството между Китай и ЦИЕ през 2016 година се наблюдава следното положение: Полша работи най-добре в политическото сътрудничество, следвана от Унгария и Сърбия, докато Словения и Латвия са на края на класацията. Чехия работи най-добре в сферата на търговията, последвана от Полша и Унгария, а Словения и Латвия са се представили най-слабо. Унгария работи най-добре във финансовото сътрудничество, следвана от Албания, Словения и Сърбия, докато Румъния и Словакия са се представили незадоволително. Унгария работи най-добре и в сферата на инвестициите, следвана от Румъния, Полша и Латвия, докато Македония и Черна гора са на последно място. В сферата на обмена на хора Унгария отново работи най-ефективно, следвана от Румъния, Полша и Латвия. Топ 3 държави по линия на сътрудничеството Китай – ЦИЕ през 2016 година са Унгария, Полша и Чехия.
4. Анализ на координатите от диаграмата
Базирано на резултатите от данните за бизнес средата и сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ, към анализа се изготвя координационна карта за определяне на статута на икономическо и търговско сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ. „X“ абсцисата е нивото на бизнес средата на страните от ЦИЕ, а “Y” апликата е нивото на сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ. Може не просто да се наблюдават нивата на двупосочното сътрудничество и бизнес средата, но също така може да се наблюдава тяхната динамика чрез диаграмата. По този начин може да се предоставят съвети на онези, чиято бизнес среда е добра и сътрудничеството би могло да се подобри, а може и да се отправи предупреждение към онези, които имат добро сътрудничество, но лоша бизнес среда.
4.1. Анализ на координатите на графиката въз основа на разпределението
Фигура 17.1 – Координатната схема на оценъчната система за сътрудничеството между Китай и ЦИЕ през 2016 година.
Както е показано на фигурата, от координатната диаграма на системата за оценка на сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ през 2016 г. се вижда, че Полша, Унгария и Чехия са в горната дясна част,а Словакия и Словения са в средната зона, докато другите страни са в долната лява част на диаграмата. Трябва да се уточни, че горната дясна част посочва добра бизнес среда и сътрудничество, докато долната лява част е показател за обратното.
4.2. Динамичен анализ, базиран на времеви показател
Според оценката от бизнес средата и сътрудничеството Китай – ЦИЕ през 2011 година, абцисата „Х“ представлява бизнес средата, а апликата “Y” представлява сътрудничеството, както е показано на фигура 17.2.
Фигура 17.2 – Координатна диаграма на системата за оценка на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа през 2011 г.
Позиционното разпределение на координатната карта за 2011 г. е подобно на графиката от 2016 г., но страните от долната лява зона са по-концентрирани, докато страните от зоната на голямата битка са сравнително децентрализирани от 2016 г. Това се дължи на две основни причини: от една страна, цялата бизнес среда на страните от Централна и Източна Европа не се е променила много, както показва Таблица 1, а стойностите за 2011 г. и 2016 г. са съответно 48.54 и 48.75 пункта. Някои държави обаче ускоряват по-бързо развитието на своята бизнес среда. Това са Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина. Латвия, Република Литва и Албания подобряват средата си слабо, докато в Словения, Румъния, Чехия и Сърбия средата се влошава. В сравнение с положението през 2011 г. Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Естония, Латвия, Република Литва и Македония са подобрили своята бизнес среда, докато България, Чехия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения са я понижили. В Черна гора и Полша нивото остава еднакво.
Таблица 1 : Бизнес средата на 16 от държавите в ЦИЕ
От друга страна, двустранното сътрудничество между Китай и ЦИЕ се е задълбочило много, както Таблица 2 показва, стойностите от 2011 и 2016 година са респективно 43.22 и 61.50 пункта. Със задълбочаването на ангажираността по инициативата „16+1“ през последните 5 години са направени много постижения, за да се подобри нивото на сътрудничеството. Чехия работи най–ефективно, следвана от Сърбия, България и Македония. Полша, Словакия, Румъния, Босна и Херцеговина и Албания също имат подобрения. Разбира се, някои държави като Естония, Латвия и Черна гора, имат подобрение, макар и много ниско. В частност двустранното сътрудничество между Китай и Унгария винаги е най-добро през последните години.
Таблица 2 : Двупосочно сътрудничество между Китай и 16 държави от ЦИЕ
4.3. Анализ на координатната графика, базиран на тенденцията
Ординатната ос (плътната линия) на Фигура 17.1 и Фигура 17.2 представлява бизнес средата и двустранното сътрудничество чрез използвания в статистическите анализи OLS (Ordinary least squares) или метод на най-малките квадрати, също така може да представи тенденцията на връзката между тях и съответно динамичните промени. Може да се заключи според тенденцията, че: ·
1. Наклонът променя тенденцията. Тя показва съответната сфера на бизнес средата и двупосочното сътрудничество. В сравнение с 2016 година, наклонът на тенденцията е по-висок през 2016 година, което е индикатор за подобрението постигнато от двустранното сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ в сравниение с бизнес средата на страните от 2011 до 2016 година. Това доказва, че инициативата „16+1” е съсредоточена върху сътрудничеството през този период. Междувременно тя също така осигурява теоретична основа, че тази инициатива определено подобрява нивото на двустранно сътрудничество.·
2. По отношение на тенденцията, координатите се променят. Когато координатите на страната се намират над ординатната ос, това показва, че нивото на двустранно сътрудничество между Китай и тази страна е по-добро от нивото на нейната бизнес среда и съответно разглежданата страна може да го подобри чрез осъществяване на двустранно сътрудничество. От 2016 г. координатите на Албания, Сърбия, България, Македония, Румъния, Унгария, Чешката република и Полша са над линията на тенденциите, за да могат да запазят съществуващата основа и да използват предимствата си за подобряване на бизнес средата си. Когато координатите се намират под ординатната ос, се показва друго, че двустранното сътрудничество трябва да се подобри. От 2016 г. координатите на Черна гора, Босна и Херцеговина, Латвия, Хърватска, Литва, Естония, Словакия и Словения са под ординатата, така че Китай може да се фокусира повече върху тези страни в бъдеще. Освен това, както се вижда, координатната точка на Чешката република през 2011 г. се намира под ординатата, а през 2016 г. е над нея, което показва, че инициативата наистина подобрява двустранното ниво на сътрудничество между Китай и Чешката република.
5. Заключение
В доклада е направен анализ, основаващ се на бизнес средата на страните от ЦИЕ и двустранното им сътрудничество с Китай и заключението е, както следва:
(1) Цялостно социалното измерение от бизнес средата на страните от ЦИЕ е добро, последвано от политическата среда и финансовата среда, докато средата на макроикономиката, финансите, търговията, инфраструктурата и иновационните способности трябва да бъдат подобрени. Следователно, инициативата “16+1” трябва да бъде базирана на политическо сътрудничество, да постигне напредък чрез инфраструктурата и да използва финансовото сътрудничество като средство за засилване на двустранното сътрудничество и подобряване на нивото на свързаност на страните от ЦИЕ, за да се насърчи търговията. Съществуващите програми също доказват научното естество за нужда от изграждане на индустриален парк, сътрудничество в изграждането на инфраструктура за пристанищата и железопътна линия Унгария-Сърбия.
Фигура 18.1 Диаграма на бизнес средата на 16-те страни от ЦИЕ
(2) Сътрудничеството в инвестициите и обмена на хора между Китай и държавите от ЦИЕ е забележително, последвано от сътрудничеството в политиката, докато нивото на финансовото и търговското сътрудничество трябва да бъде увеличено. Докладът предлага насърчаването на търговията и финансовото сътрудничество да бъдат пробив за задълбочаване на инициативата “16+1” на базата на политическо сътрудничество, инвестиции и обмен на хора. Нужно е Китай да развие търговията и финансовото сътрудничество с ключовите държави. Приоритет е развиването на сътрудничеството с Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Латвия и други, докато продължава сътрудничеството с Полша,Чехия и Унгария. Консолидиране на двустранното сътрудничество сред най-добрите партньорства в областта на финансите и инвестициите и приоритизиране на страни с предимство в тези области като Унгария и Полша.
Фигура 18.2 Диаграма на двустранното сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа
(3) Що се отнася до сътрудничеството между страните от ЦИЕ, то Полша, Чехия и Унгария са лидерите в двустранното сътрудничество в механизма “16+1”. В бъдеще Китай трябва да популяризира ефекта.
Първо, нивото на двустранното сътрудничество между Китай и Сърбия, България, Македония, Румъния е високо, докато тяхната бизнес среда не е достатъчно добра. В този случай двустранното сътрудничество трябва да контролира риска, особено в страните с по-слабо ниво на икономика, като Македония.
Второ, нивото на двустранно сътрудничество между Китай и Словакия и Словения е по-ниско, докато бизнес средите им са по-добри, така че има място за развитие и те могат да се третират като потенциал за още по-добри резултати за следващия период на инициативата „16+1”.
Трето, Латвия, Хърватия, Република Литва и Естония са по-слаби от гледна точка на бизнес средата и двустранното сътрудничество, следователно трябва да се подобри бизнес средата чрез насърчаване на двустранното сътрудничество.
(4) Що се отнася до анализа на страните от Централна и Източна Европа, сътрудничеството между Китай и тях почти съответства на тяхната бизнес среда. Например Полша е в напреднало ниво на бизнес средата, докато финансовата й среда и двустранното сътрудничество с Китай са сравнително скромни. Бизнес средата на Сърбия все още е много изостанала, докато финансовата й среда е скромна и има тясно сътрудничество между Китай и Сърбия. Освен това индивидуалните приоритети на сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ трябва да отчитат и бизнес средата. Така например Чешката република иска да бъде финансов център на инициативата, докато нейният финансов модул е най-малкият в бизнес средата според направеното изследване, въпреки че сътрудничеството между Китай и Чешката република се развива бързо. Следователно е необходимо да се засили контрола върху риска. Подобни проблеми се наблюдават в Македония и други страни.
ПРИЛОЖЕНИЯ
- Приложение 1
- Приложение 2
