Ел Салвадор става петата държава, която в рамките на последните две години къса дипломатически отношения с Тайван за сметка на сътрудничество с Пекин. Президентът на централноамериканската страна Санчес Серен обяви в реч, предавана по телевизията, че правителството му е прекратило дипломатическите отношения с Тайван и е установило дипломатически отношения с Китайската народна република.
Тайпе реагира веднага с действа реципрочно – Тайван също обяви, че е скъсал дипломатическите отношения с Ел Салвадор, защото централноамериканската държава се е готвела да установи отношения с Пекин. Властите в Тайван не пропуснаха да използват и съответната реторика, говорейки за „бруталните действия“ от страна на Китай. Тайпе изрази още съжаление от случващото се.
Така към момента политически изолираният Тайван има само 17 официални дипломатически съюзници в света. Тайван има правителство от 1949 г., когато китайските националисти бягат на острова след като губят гражданската война срещу комунистите в Китай. Пекин обаче смята Тайван за част от китайската територия.
Документ за установяване на дипломатически отношения е подписан от външните министри на Китай и Ел Салвадор в Пекин. Макар да е най-малката централноамериканска страна, Салвадор притежава третата най-голяма национална икономика в региона. Брутният вътрешен продукт расте стабилно след 2000 г. През 2001 г. започва да се въвежда в обращение като валута американският долар, и до 2004 г. националната валута колон е извадена от употреба.
През последните две години Китай отне на Тайван четирима съюзници – Гамбия, Сан Томе и Принсипи, Панама и Буркина Фасо. Независимо от това, че Тайван официално е признат само от 18 държави членки на ООН, Тайпе на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Сред страните, признали официално Тайван, са предимно тихоокеански и карибски нации.
Тайпе поддържа недипломатически и неофициални отношения с Европейския съюз. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех. Поради това Тайпе се стреми към кредит на доверие чрез участие в международни инвестиционни и дарителски програми, културна дипломация, както и вътрешнополитически реформи и социална модернизация.
