След двугодишен застой Китай отново съсредоточава усилията си да повиши статута на юана в световната финансова система.
Централната банка и правителството предприемат редица инициативи като пускането на нова фаза на международна платежна система с удължено работно време; улесняване на отпускането на заеми в юани от чуждестранни кредитори, с което се улесняват чуждите инвестиции в китайски акции и облигации; подновяване на възможността за инвеститори от континентален Китай да купуват чуждестранни активи с юани, която бе временно спряна през 2015 г.
Подкрепени от нарастващите валутни резерви в Китай и стабилността на валутата, китайските власти отново се връщат към целта на Си Дзинпин за по-голяма роля на Пекин в глобалните финанси.
До 2005 г., стойността на юана бе фиксирана към щатския долар. С прехода на Китай към пазарна икономика и увеличаването на външната търговия юанът бе девалвиран, за да се повиши конкурентоспособността на китайската индустрия. В резултат на бързата интернационализация на юана той е осмата най-търгувана валута в света през 2013 г. и петата най-търгувана валута през 2015 г. с около 3 процента дял.
Въпреки движението нагоре, това все още е безкрайно малка стойност. За сравнение, 43 процента от международните транзакции се извършват в долари, а близо 29 процента – в евро. Точно това кара Пекин да засили усилията си на международния валутен пазар.
Мерките вече дават резултат и през 2016 г. юанът ще бъде включен в кошницата от резервни валути, използвани от МВФ.
За успеха помагат и добрите икономически условия. Общият индекс на промишления и сектора на услугите в Китай и през май остана на априлското ниво от 52.3 пункта. Това е сигнал, че растежът на втората по сила икономика в света остава относително стабилен.
Това става на фона на предстоящото двустранно посещение на китайския премиер Ли Къцян в България, което ще бъде съчетано с провеждането на 7-та среща на правителствените ръководители на Платформата за сътрудничество „16+1“ на 7 юли 2018 г.
