Политиката на Пекин за стимулиране на сектора е безпрецедентна и предвижда страната да се превърне в едноличен лидер

Алгоритми, обучени с масивни китайски данни, скоро ще могат да вземат решения, които дълбоко засягат живота на хората в САЩ.

Вземете например Yitu Technology – базиран в Шанхай стартъп за изкуствен интелект, който спечели първите отличия в две състезанияв САЩ миналата година за AI технология за разпознаване на лица. Системата е създадена за правоохранителните органи в Китай, като се използват данни, събрани от властите. Или като компанията с гордост казва, тя е базирана на „най-голямата портретна система в света, обхващаща повече от 1.5 милиарда души“.[i]

Yitu вече търси клиенти в САЩ, за да пусне софтуера си в действие.

„Има много приложения за тази технология“, казва Ву Шуанг, който оглавява изследователската група в Силициевата долина.

Неговата компания не е сама. Malong Technologies, базирана в Шенжен, също обучава своите алгоритми за разпознаване на изображения на базата на китайски бази данни – в случая, като анализира стотици хиляди снимки от модни ревюта, за да идентифицира тенденциите за клиентите в производството на дрехи. Тя казва, че сега тества технологията с компании за електронна търговия в САЩ.

„Основната разлика в Китай е, че има повече хора, повече данни, повече фирми – това е просто по-голямо“, казва главният технологичен директор Мат Скот, бивш изследовател на Microsoft, който се преместил в Китай, за да съоснове компанията. „Като имаме достъп до тези данни в Китай, можем да изнасяме [технологията] по света.“

Алгоритми като тези са авангарда в битка, която ще допринесе за определянето на икономическото лидерство в ерата на Big Data – състезание, в което Китай бързо наваксва и сега се бори със САЩ, за да бъде доминиращата сила.

Визията на Шуанг, Скот и останалите предприемачи се базира на сухите цифри, които категорично очертават посоката, в която върви изкуствения интелект. През 2005 г. за роботизирани системи са похарчени 11 милиарда долара. До 2025 г. се очаква тази сума да нарасне до 67 милиарда долара годишно. Но отвъд тази невероятна история за растеж стои променяща играта тенденция, където роботът не само изпълнява повтарящи се задачи, но и върви към частична автономия – тенденция, която ще трансформира не само производството и логистиката, но и бизнес моделите и потребителското поведение.

Скритите лостове на AI

AI революцията често се мисли от гледна точка на роботи или дронове, които могат да изпълняват задачи, непосилни или трудни за хората. Но нейното въздействие ще се усети и от по-малко видим източник – способността да се събират и обработват данни в голям мащаб. Машинните системи за учене, които могат да намират модели чрез анализиране на големи набори от данни, са в основата на най-съвременния изкуствен интелект.

За някои отрасли дълбокото обучение – най-модерната форма на технологията – има потенциала да създаде стойност, равна на 9 процента от приходите на компанията, според доклад, публикуван през април от McKinsey Global Institute. Това се изразява в трилиони долари и носи огромна потенциална икономическа стойност – а САЩ и Китай са ясни в този сегмент лидери.

През 2017 г. Пекин представи план за развитие, насочен към превръщането на страната в лидер за AI до 2030 г. Амбициозната цел, декларирана в плана, е Китай да надмине своите технологични конкуренти и да изгради вътрешна индустрия на стойност близо 150 милиарда долара. Стратегията предвижда в последния етап – до 2030 г. – Китай ще се превърне в “световен иновационен център за изкуствен интелект от класа”, който на свой ред ще “насърчи ново национално лидерство и ще постави основите за развитието на една велика икономическа сила”.

Макар и “езикът” на китайската индустриална политика да звучи грубо, а целите да са твърде амбициозни, Пекин взема сериозно икономическото си планиране. Експерти твърдят, че дори големите разходи да не постигнат целите да усвоят ресурс, те все пак ще произведат резултати, като укрепват технологичният капацитет.

Съставен от Държавния съвет, планът издава намерението на най-висшите служители в китайското правителство: втората най-голяма икономика в света ще инвестира сериозно, за да гарантира, че нейните компании, правителство и военен сектор ще излязат начело в сферата на AI.Планът се появява в период, в който Китай подготвя своята национална инвестиционна инициатива в размер на няколко милиарда долара в подкрепа на стартъпи и академични проучвания за AI. Основен фокус е желанието технологията да работи в унисон с усилията на страната в сферата на вътрешната сигурност и наблюдението. Китай иска да интегрира АI в направлявани ракети, в камери за наблюдение, да помогне за цензуриране в интернет и дори предвиждането на престъпления. Интересът на Пекин към AI предизвика тревога във военните среди на САЩ. Департаментът по отбрана установи, че китайски пари се вливат в местни А.I. компании, някои от които вероятно ще помагат на американските военни да разработят бъдещи оръжейни системи.

Подобни изявления на най-високо ниво изпращат сигнал към местните правителства и фирми в цялата страна. Новият план формализира намеренията на страната, които са отдавна известни. Следвайки тази политика, голям брой местни власти вече създадоха специални планове и изградиха изследователски центрове, които да се съсредоточат върху изкуствения интелект.

Много от тях харчат стотици милиони долари, но някои от тях са отделили дори още повече. През юни властите в Тиендзин, град източно от Пекин, заявиха, че планират да създадат фонд от 5 милиарда долара в подкрепа на AI. Предвижда се и създаването на „зона на разузнавателна индустрия“, която ще се простира на повече от 20 квадратни километра.[ii]

Китайската индустрия, работеща в сферата на ИИ, се радва на „държавна подкрепа, която други страни нямат”, казва Джон Чой, анализатор, който следи китайските интернет компании за Daiwa Capital Markets.[iii]

„Нивото на субсидиране не е сравнимо с това в повечето други страни”, казва той.

Сътрудничеството: деликатно, но определено възможно

Преди всичко, AI разработките са бизнес и идеологическите различия между Пекин и Запада не пречат на големите американски корпорации да си затварят очите в името на общите интереси. През май 2018 г. стана ясно, че Microsoft ще използва своите ресурси и партньорски връзки, за да предостави иновативни решения и инструменти на китайски разработчици в сферата на изкуствения интелект.[iv]Именно в Китай е разположен най-големият R&D център на Microsoft извън САЩ. Там работят повече от 5000 специалисти на компанията, броят на партньорите й е около 17 000, а на корпоративните потребители – над 110 000. По информация от компанията, нейните решения се ползват от 400 000 разработчици на софтуер и от над 100 000 разработчици в AI сферата.

Google също обяви, че открива в Китай собствен център за проучвания в областта на изкуствения интелект, а целта е да започне да привлича талантите в страната, въпреки че продуктите на самата компания остават блокирани в азиатската държава.[v]Центърът за проучваният е първият по рода си в Азия и ще разполага с малък екип, който ще работи извън съществуващия вече офис на Google в Пекин.

И докато от една страна Пекин и големите технологични играчи планират съвместната си работа, от друга режимът е безкомпромисен, когато се почувства застрашен. Миналото лято китайският интернет гигант Tencent блокира местен чат-бот на Microsoft под името XiaoBing, който се основава на технологията на изкуствения интелект.[vi]Решението за блокиране е направено след като ботът XiaoBing написа в разговор: „Моята китайска мечта е да отида в Америка“. Според компанията, такива „непатриотични“ изявления са неприемливи.

Любопитно е, че през 2017 г.Google проведе турнир по древната игра Го заедно с местните власти в Източен Китай, като изправи световен шампион по Го срещу изкусвен интелект. Тогава събитието беше отразено широко в световните медии, но не и от местните. Китайските регулатори на киберпространството твърдят, че рестрикциите за чужестранни медии и интернет платформи са наложени, за да блокират влияния, които могат да нарушат стабилността и социалистическите идеали.

 

Всепроникващ интелект

Изкуственият интелект вече трансформира различни сектори на китайската икономика и отбрана. Според експертите на консултантската компания Firestone Inventing, в момента Китай е един от водещите центрове в проучванията и развитието на технологии за изкуствен интелект, наравно със САЩ. Само през миналата година цели 144 китайски компании са били включени в проучвания, свързани с новите технологии и здравния сектор, като мнозинството от тях са базирани в Пекин, Гуандун и района на Шанхай.[vii]През 2016 г. водещата интернет компания в страната Baidu стартира система, наречена „Медицински мозък“, използваща изкуствен интелект и оказваща помощ на лекари от цял Китай.[viii]По нейни данни, само 4.8 процента от градското население отива на лекар, когато се почувства зле. До 89 процента от потребителите на интернет търсят медицинска информация онлайн. Страницата на Baidu за въпроси и отговори получава 10 милиона медицински запитвания дневно. Това показва, че пазарът за изкуствения интелект в здравния сектор е огромен.

В момента Китай изпитва самоуправляващи се танкове, които могат да бъдат снабдени с изкуствен интелект. Това е прототип на танк Тип 59, който е управляван дистанционно. През март 2018 г. за първи път китайски безпилотен танк бе показан на обществен форум.[ix]Тип 59 е базиран на съветски модел, използван в Китай през 50-те г. на 20 век. Той е произведен в големи количества и отдавна се използва от армията. Китайски представител каза пред вестника, че голям брой танкове Тип 59 могат да бъдат превърнати в самоуправляващи се, ако бъдат оборудвани с изкуствен интелект.

За да координира усилията за развитие на изкуствен интелект в страната, Пекин планира да изгради високотехнологичен парк на стойност 2.1 милиарда долара.[x]В него ще се помещават до 400 компании, които ще търсят партньорства с чуждестранни университети. Новият парк за изкуствен интелект ще се съсредоточи в привличането на компании, които работят върху големи обеми от данни, биометрична идентификация, дълбоко учене и облачни технологии.

Няма съмнение, че Китай е готов да постигне пробиви в технологиите на изкуствения интелект и да ускори внедряването му в областта на производството на услуги, в селското стопанство и в други направления. Експертите от PricewaterhouseCoopers прогнозират, че още към 2020 г. делът на секторите с участието на изкуствен интелект ще бъде 26 процента от брутния вътрешен продукт на страната.[xi]И когато това се случи, Пекин ще има пълното право да се нарече лидер в една от най-модерните и важни технологични области, която е на път да създаде следващата голяма революция в практически всеки един сектор на обществения живот.


[i]The AI arms race: China and US compete to dominate big data, Financial Times, достъпна на https://www.ft.com/content/e33a6994-447e-11e8-93cf-67ac3a6482fd

[ii]Пак там

[iii]How China plans to beat the U.S. at technology, CNN, достъпна на http://money.cnn.com/2017/11/07/technology/china-tech-lead-us-trump/index.html

[iv]Microsoft to enhance AI development in China, says executive VP, DigiTimes, достъпна на https://www.digitimes.com/news/a20180522PD201.html

[v]Google opens Chinese AI lab, says ‘science has no borders’, The Verge, достъпна на https://www.theverge.com/2017/12/13/16771134/google-ai-lab-china-research-center

[vi]More Bot Trouble for Microsoft and Tencent in China, Fortune, достъпна на http://fortune.com/2017/08/04/microsoft-bot-trouble/

[vii]AI will transform healthcare sector, China Daily, достъпна на https://www.chinadaily.com.cn/m/beijing/zhongguancun/2017-07/14/content_30104933.htm

[viii]How Baidu Will Win China’s AI Race—and, Maybe, the World’s, The Verge, достъпна на https://www.wired.com/story/how-baidu-will-win-chinas-ai-raceand-maybe-the-worlds/

[ix]China testing unmanned tank in latest foray into AI military technology, The Telegraph, достъпна на https://www.telegraph.co.uk/news/2018/03/21/china-testing-unmanned-tank/

[x]Zhongguancun eyes AI science park, China Daily, достъпна на http://www.chinadaily.com.cn/m/beijing/zhongguancun/2018-01/05/content_35448713.htm

[xi]AI to drive GDP gains of $15.7 trillion with productivity, personalisation improvements, PricewaterhouseCoopers, достъпна на https://press.pwc.com/News-releases/ai-to-drive-gdp-gains-of–15.7-trillion-with-productivity–personalisation-improvements/s/3cc702e4-9cac-4a17-85b9-71769fba82a6