Повечето от съюзниците на Съединените щати в Европа, Близкия изток и Азия поздравиха Джо Байдън с победата му на президентските избори в началото на ноември. През цялото това време обаче, китайските лидери публично изповядваха безразличие към американските президентски избори, след като стигнаха до заключението, че без значение кой победи, САЩ ще останат непримиримо против възхода на страната.[i]
Вместо това върховният лидер на страната Си Дзинпин настоява за стратегия, която би запазила по-добре Китай от нарастващите международни рискове, особено антагонизма на президента Тръмп.
Китай сега е изправен пред нова администрация, която обеща да бъде също толкова твърда. Докато мнозина ще приветстват очакваната промяна в тона на резкия, на моменти расистки изявления на Тръмп и други длъжностни лица, малцина очакват новоизбраният президент Джоузеф Р. Байдън-младши бързо да обърне политиката на конфронтация, която бе наложил неговият предшественик.[ii]
Сдържаност от Пекин след изборите в САЩ
Без значителни отстъпки от страна на китайското правителство, които изглеждат малко вероятни, основното напрежение между двете страни ще остане. Тези спорове дори могат да станат по-изразени по отношение на търговията, технологиите, Тайван и други въпроси.
„Изборът на Байдън няма да повлияе коренно на основните политики на лидерите в Пекин“, казва Карл Минцнер, професор по китайско право и политика в университета Фордхам в Ню Йорк. „Тези политики“, добави той, „се ръководят от все по-твърдото еднолично управление на Си Дзинпин и желанието му да възстанови партийната власт в цялото китайско общество.“
Откакто Байдън беше обявен за победител, официалната реакция на Китай беше сравнително приглушена. Нито Си, нито други високопоставени длъжностни лица отправиха публични поздравления, вместо това оставайки в очакване на официалната позиция на Тръмп.
Докато някои китайски служители призоваха САЩ да намалят напрежението, като възобновят застиналите преговори по ключови проблеми, други се готвят за още по-големи предизвикателства, особено по въпросите на технологиите и правата на човека. Те се опасяват, че президентът Байдън, работещ в съгласие със съюзници в Европа и другаде, може да се окаже по-ефективен в борбата с нарастващата икономическа и военна мощ на Китай.
Байдън, чиито възгледи за Китай се втвърдиха, откакто беше вицепрезидент в администрацията на Обама, изглежда решен да остави на място много от най-суровите мерки на Тръмп, включително мита и ограничения върху китайската технология. В рамките на предизборната кампания той нарече Си „разбойник“ и се зарече, че ще се отнесе по-силно с нарушения на правата на човека, включително масови задържания и принудителен труд в западния регион Синдзян.
Дипломатическите предизвикателства пред Пекин
Ян И, китайски адмирал от запаса и бивш директор на Института за стратегически изследвания в Китайския национален университет по отбрана, чиито възгледи отразяват основното мислене на военните, предупреди още преди изборите, че „китайско-американските отношения са в много опасен момент“. Той ясно посочи самонадеяното мнение в Европа преди Първата световна война, че конфликтът по целия континент е немислим.
„За двете страни е много трудно да се отдръпнат от фиксираните си стратегически цели“, пише адмирал Ян в Глобал Таймс (Global Times), националистически държавен вестник. „В пост-пандемичната ера структурното напрежение между Китай и САЩ е още по-рязко и ще бъде много трудно чисто техническите мерки да го разрешат или облекчат.“
Показателни за това са поредицата военни маневри, които Пекин извърши през лятото на 2020 г., точно когато предизборната кампания в САЩ набираше скорост. Китайската военна увереност отразява нарастващото самочувствие и способности, но също така и конфронтация, особено със Съединените щати по повод пандемията, съдбата на Хонконг и други въпроси, които Китай смята за централни за своя суверенитет и национална гордост.
Пекин се сблъска с Индия заради спорната им граница в Хималаите, направи завой за обещаните свободи в Хонконг и наскоро удари Австралия с ограничения върху износа на вино, омари и въглища. Той също отговори на всяка наказателна стъпка от администрацията на Тръмп със собствени мерки, забраняващи пътувания на административни служители и депутати, налагайки санкции на компании и изгонвайки американски журналисти. Китай твърди, че всички негови неотдавнашни операции са защитни, но всяка увеличава риска от военен сблъсък, независимо дали е предвиден или не.
Много неща остават несигурни, включително действията на Тръмп спрямо Китай през оставащите седмици от неговото президентство. Байдън представи относително малко конкретни предложения за работа с Китай. В речта си за победата Байдън каза малко за външната политика, като ясно посочи, че неговият първи приоритет ще бъде борбата с пандемията на коронавируса у дома. Може да минат месеци през 2021 г., преди той да насочи цялото си внимание към най-комплексната геополитическа връзка на Америка.[iii]
САЩ и Китай обаче трябва да започнат да говорят. Сърдечността е крайно необходима. Понастоящем комуникационните канали между американски и китайски служители са „нулеви“, според един от най-висшите американски дипломати, докато китайският посланик в САЩ Цуй Тиенкай е напълно изолиран от дискусии с дори младши служители на администрацията на Тръмп. Това е опасно на много нива – не на последно място, защото създава липса на механизми за деескалация, в случай че има инцидент или грешка в изчисленията между флотите на всяка държава в оспорваното Южнокитайско море, където Пекин и Вашингтон усилват съответно военните маневри.[iv]
Общи интереси между Пекин и Вашингтон
Победата на Байдън породи надежди в някои кръгове, че двете страни могат да възобновят сътрудничеството си поне по някои въпроси, особено изменението на климата и разпространението на ядрено оръжие от Северна Корея и Иран. Германският външен министър Хайко Маас апелира точно за това в поздравително съобщение до Джо Байдън в Туйтър, цитирайки пандемията и изменението на климата. Той също така каза, че Германия ще се обърне към новата администрация с предложения за политика за работа с „актьори като Китай“, сигнализирайки за втвърдяване на възгледите в Европа, които стават все по-тревожни за някои в Пекин. Канцлерът Ангела Меркел също поздрави сърдечно Байдън за избирането му и подчерта дългогодишния му опит във външната политика и тесните двустранни отношения между Германия и Съединените щати:
„Съединените щати и Германия, като част от Европейския съюз, трябва да работят рамо до рамо за преодоляването на големите предизвикателства на нашето време – пандемията Ковид-19, глобалното затопляне и климатичните промени“.
Според някои експерти, китайците биха приветствали своеобразно „пространството за дишане”, за да намалят напрежението, натрупано в годините на Тръмп. Това също им дава повече време да изградят собствена сила, икономически и военно. Китайските власти многократно твърдяха, че нямат фаворит в надпреварата, наричайки изборите „вътрешен въпрос“, който американците трябва да решат сами. Резултатът обаче може да е най-доброто нещо, което ръководството на комунистическата партия би могло да иска.
Изборите доведоха до поражението на президент, който изтласка отношенията между САЩ и Китай до най-ниската им точка от 70-те години насам. Те също така отразяват края на един политически процес, който малцина биха могли да определят като модел на ефективно, демократично лидерство по време на безброй кризи.
Американските неуспехи в китайската пропаганда
Американските неуспехи в забавянето на коронавирус пандемията, както и протестите тази година заради полицейската жестокост и расизъм, са тема на китайската пропаганда още откакто страната успя да постави под контрол собствените си здравни проблеми.
„Неконтролираното разпространение на вируса и продължаващата политическа суматоха в Съединените щати засилиха виждането на Пекин, че Съединените щати са в упадък“, казва Джесика Чън Вайс, професор по публична администрация в университета Корнел.[v]
„Така че, въпреки че китайското ръководство е изправено пред собствени вътрешни и международни рискове“, добави тя, „то става все по-уверено в усилията си да се противопостави на международния натиск по въпроси, които са в основата на вътрешната му легитимност и сигурността на режима.“
Си Дзинпин използва успеха на Китай в борбата с пандемията, за да лансира политически и икономически дневен ред, за да направи страната по-малко зависима от останалия свят във важни области, включително технологиите. В навечерието на изборите главният вестник на комунистическата партия Qiushi публикува реч, изнесена от Си през април, в която очертава стратегията си. Той казва, че Китай трябва да засили своето господство над индустриалните вериги за доставки като потенциално оръжие за ответни удари срещу протекционистки заплахи от чужбина. Докато Съединените щати сега преминават към вероятно бурен преход, Си Дзинпин тръгва напред с нов петгодишен план, който ще ръководи политиката на Пекин, започвайки през 2021 г.[vi]
На партийна среща Си беше приветстван като „основният навигатор и кормчия“ – титла, която отразява онази, дадена на Мао Дзъдун преди десетилетия. Той не показа никакви признаци за определяне на наследник, който да проправи пътя към пенсионирането му. С вероятния трети мандат, започващ през 2022 г., той изглежда ще бъде на власт доста след следващите президентски избори през 2024 г. – и вероятно дори след това.
„В момента Китай се усеща като различна планета“, казва Роди Джоунс, икономист от Wigram Capital Advisors, който следи отблизо Китай. „И точно така го иска Си Дзинпин.“
Китайското население все пак се интересуват от изборите в САЩ
Китайското правителство изглеждаше решено да не коментира особено изборите в САЩ – може би, за да избегне коментара за демократичния процес предвид своето собствено население, което има малка роля при избора на лидери.
Отразяването на продължителното преброяване на бюлетините беше оскъдно, а новините за изборите бяха изнесени едва в късната нощна емисия. Докато победата на Джо Байдън беше доминираща тема за разговори в световните новинарски емисии, всички държавни медии в Китай коментираха инструкциите на Си, дадени преди няколко дни, за железопътна линия, свързваща провинция Съчуан с Тибет. Оставяйки настрана пропагандата, обикновените китайци не бяха безразлични към резултата. И двамата кандидати бяха сред най-търсените теми в китайските социални медии. Студентите, които се надяваха да учат в САЩ, също имаха специален залог в надпреварата: техните визи, които администрацията на Тръмп строго ограничи.
Ако Съединените щати искат да се поставят на адекватна основа с Китай, ще трябва да си върнат надеждната роля в международните институции. Пространството за сътрудничество между САЩ и Китай рязко се сви през мандата на Тръмп. Най-очевидната област за търсене на общи точки от страна на Байдън би била изменението на климата, което Тръмп определи като „измама“, оттегляйки САЩ от Парижките климатични споразумения и отменяйки регулациите за замърсяващите индустрии.
„Байдън даде ясно да се разбере, че изменението на климата ще бъде голяма част от неговата администрация, но не можете да направите нищо по отношение на изменението на климата, освен ако не работите тясно с Китай“, казва проф. Ник Бисли, специалист по азиатския регион в австралийския университет La Trobe.
Китай остава най-лошият замърсител в света, но през последните години се преустрои като екологичен лидер, разкривайки нови амбициозни цели за постигане на пикови въглеродни емисии до 2030 г. и неутрален въглеродов отпечатък до 2060 г.
Чувствителният въпрос относно Тайван
Съществуват и възможности за постигане на консенсус по въпроси като разработването на ваксина срещу коронавирус, образованието, културните връзки, разпространението на ядрено оръжие, търговията и инвестициите. Най-важният проблем, свързан с Китай за администрацията на Байдън, може би ще бъде този за Тайван. Тръмп отдаде по-голямо значение на отношенията с Тайван, отколкото всеки президент имаше през четирите десетилетия преди него. Независимо от това, дори и при Тръмп, САЩ не успяха да направят нищо конкретно като дългогодишна гаранция за сигурността на страната. Големият въпрос сега е тази гаранция ще включва ли военна намеса на САЩ, ако Тайван бъде атакуван?[vii]
Въпреки пандемията и призрака на икономическото отделяне, китайските фирми също се насочват към рекорден брой излизания на борсата в САЩ тази година. Като се има предвид сътресенията в САЩ, избирането на стратегия с повече битки с Пекин е малко вероятно да бъде високо в дневния ред на Байдън.
През мандата си Тръмп се фокусира върху намаляването на търговския дефицит на Америка от 345,6 милиарда долара с Китай, но всъщност той нарасна по време на неговите четири години на власт. Той също така предостави претекст на Си Дзинпин да очертае нов икономически курс. Наскоро Пекин публикува обосновката зад така наречената Стратегия за двойна циркулация (DCS), която има за цел да поддържа експортната икономика на Китай, като същевременно засилва вътрешното потребление чрез държавна помощ за местни фирми.
„[Тъй като] антиглобализацията се засили, някои страни практикуваха едностранност и протекционизъм“, казва Си Дзинпин. „При такива обстоятелства трябва … да разчитаме повече на вътрешния пазар.“
Администрацията на Байдън може да помогне за елиминирането на тези аргументи, като се върне към основаните на правила търговски отношения на свободния пазар. Има надежда за това, дори в области, които отдавна са пречка за Китай и неговите търговски партньори – като например достъпа на чуждестранни фирми до вътрешния пазар на Китай.
Стойността на китайското обещание
На голям политически форум на партията през месец октомври т.г. Китай разкри планове за отмяна на бюрокрацията по отношение на финансовите услуги, на които американските фирми са лидери на пазара. Въпреки че подобни реформи са обещавани много пъти преди, банкерите смятат, че новите предложения са по-осезаеми. Такива отстъпки могат да се надграждат от решения на сътрудничество Байдън. Лидерите в Пекин знаят, че с Байдън може да се работи по-лесно в някои отношения и по-трудно в други. Администрацията на Байдън вероятно няма да се сблъска с Китай толкова пряко, колкото Тръмп, но също така е по-вероятно да доведе съюзници, което прави по-трудно контрирането на американските ходове за Китай в дългосрочен план.
Китайската комунистическа партия се сблъска с най-дръзките ходове на администрацията на Тръмп, като затварянето на консулството в Хюстън, и отвърна с еднакви по тежест отговори. Но в други случаи Пекин не реагира реципрочно, като че ли надявайки се да предотврати непоправима вреда на отношенията между САЩ и Китай, ако нов президент поеме поста през 2021 г.
Ограничаването на конфронтацията до най-важните области – без компромис по въпроса с правата на човека – ще помогне да се разсеят усещанията, че САЩ са решени да подкопават Китай на всяка крачка. В крайна сметка навярно ще видим по-усъвършенстван подход към конкуренцията с Китай, който не казва, че всичко е черно и бяло.
[i] Chinese State Media Reacts to Biden Victory With Cautious Optimism, November 7, 2020, достъпна на https://www.nytimes.com/2020/11/07/world/asia/china-biden-media-reaction.html
[ii] Allen-Ebrahimian, Bethany, What China thinks of Biden, November 10, 2020, достъпна на https://www.axios.com/china-biden-relationship-d4f9bf18-3748-4779-a11f-7f51c3c1c87e.html
[iii] Campbell, Charlie, This Is How Joe Biden Might Start Fixing America’s Relationship With China, November 10, 2020, достъпна на https://time.com/5908121/joe-biden-us-china/
[iv] Пак там.
[v] Shih, Gerry, A U.S.-China detente under Biden? Beijing isn’t betting on it, November 8, 2020, достъпна на https://www.washingtonpost.com/world/asia_pacific/biden-election-china-trump/2020/11/08/0932036a-1f5a-11eb-ad53-4c1fda49907d_story.html
[vi] Пак там.
[vii] Görlach, Alexander, Opinion: Will Joe Biden go to war with China for Taiwan?, November 10, 2020, достъпна на https://www.dw.com/en/opinion-will-joe-biden-go-to-war-with-china-for-taiwan/a-55558209
