Развитието на дигиталната дипломация като фактор за имиджа на държавите
Появата и глобалното разпространение на интернет технологиите променят фундаментално обществата само за няколко десетилетия. В международната политика това принуждава дипломатите да преосмислят основните въпроси на управлението, реда и международната йерархия. Пресечната точка на дипломацията и информационните технологии довежда до появата на нови практики на т.нар. „дигитална дипломация“.[i]
„Дигитална дипломация“ е широк термин, който се отнася до това как интернет, дигиталните инструменти, цифровите медии и технологичният сектор са повлияли или дори са трансформирали дипломацията и как държавата управлява връзките си със своите и чужди граждани посредством новите канали на дигитална комуникация.
Концептуално дигиталната дипломация се разглежда както като двигател, така и като резултат от дигитализацията и по този начин обхваща всички различни начини, по които дигитализацията взаимодейства с дипломацията.[ii]
Промените в процесите и практиките обаче представляват нещо повече от адаптиране на приеманите за даденост начини за извършване на дипломация. Новите технологии въвеждат нови участници в областта на дипломацията. Дипломатическите участници са наясно, че дигитализацията включва поемане на рискове и ангажиране с неизвестното, което от своя страна е в противоречие с схващането, че дипломацията трябва да проявява далновидност и да избягва прекаления риск.
Промените, произтичащи от дигитализацията, които влияят върху дългогодишната култура и практика на дипломацията, са поучителни при изследването на някои от големите въпроси в международните отношения, не на последно място тези, които са съсредоточени върху връзката между агентите и тяхната среда, в която практиките могат да бъдат анализирани и като знаци на приемственост, и като носители на социална и политическа промяна.
Може да се каже, че дигиталната дипломация е едновременно сцена за изява на дипломацията в резултат на дигитализацията на дипломатическата практика, прозорец в задкулисието, което преди това е било извън обществен достъп, дневник или кумулативен запис на ежедневните практики на дипломация и набор от инструменти, които улесняват начините за извършване на дипломация. Всички тези форми и функции, в които цифровата дипломация служи за проява на дипломатическа практика, зависят от взаимодействията между лидери, дипломати и държавни служители, с медиите или с обществеността. Докато взаимодействието между първите три групи актьори е продължение на традиционните форми и функции на дипломацията, видимостта, визуалността и интерактивността предоставят по-важна роля на публиката.
Възгледът на дигиталната дипломация като набор от международни практики, които се развиват на място, представлява ранното разбиране за Интернет като подпомагащ за по-голяма прозрачност, видимост и свързаност в международната политика. Всъщност преди десетилетие дигиталната дипломация е преди всичко синоним на публична дипломация и се разбира като практики за слушане и разговор онлайн с чуждестранна публика или местната общественост по темата за външната политика.[iii] Смята се, че тези практики улесняват управлението на международната промяна чрез възможностите за свързаност и бърз достъп до информация, предоставена от Интернет. Този възглед отдолу нагоре за дигитализацията се свързва с идеята за демократизация на дипломацията, повлияна от засиленото включване на недържавни участници, появата на нови виртуални общности и нарастващото значение на законодателството за свобода на информацията, донесено в областта на международните отношения от интернет.[iv]
Докато дипломацията лице в лице остава крайъгълният камък на международната политика, все по-често се използват цифрови инструменти, които допълват, подпомагат или дори заменят дипломацията лице в лице в новите условия на международния ред.
Когато цифрите говорят
Може би най-кратката дефиниция на термина „суперсила“ в международните отношения описва като такава онази държава, която може да проектира влиянието си във всяка точка на земното кълбо. Същевременно, в съвременния глобализиран свят никоя страна, колкото и могъща да е, не може да си позволи да пренебрегне общественото мнение за нея в същите тези точки на земното кълбо. Това е особено важно за великите сили, които провеждат политика както на твърда, така и на мека сила и се нуждаят от добра репутация, за да прокарват своето влияние и интереси.
Негативните възгледи за Китай остават на или близо до исторически най-високи стойности в много от 19-те страни в ново проучване на Pew Research, проведено от 14 февруари до 3 юни 2022 г. сред 24 525 възрастни в 19 нации.
Неблагоприятните мнения за страната са свързани с опасения относно политиката на Китай за правата на човека. В анкетираните нации средно 79% смятат тези политики за сериозен проблем, а 47% казват, че те са много сериозен проблем. Сред четирите зададени въпроса – включително военната мощ на Китай, икономическата конкуренция с Китай и участието на Китай във вътрешната политика във всяка страна – повече хора определят политиките за правата на човека като много сериозен проблем, отколкото казват същото за останалите.[v]
Неблагоприятните възгледи също са тясно свързани с опасенията относно военната мощ на Китай – нещо, което средно 37% смятат за много сериозен проблем. Притесненията са особено остри сред съседите на Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион – особено Япония (60%), Австралия (57%) и Южна Корея (46%) – въпреки че почти половината в някои географски неблизки страни като Испания (47%) и Холандия (46%) също се чувствам по този начин.
Икономическата конкуренция с Китай се разглежда като по-малко сериозен проблем. Средно 30% го описват като много сериозен и извън Израел не се смята за най-големият проблем сред четирите тествани в нито една от 19-те страни.
Отрицателните възгледи за Китай се увеличиха през 2020 г. на много от изследваните места; оттогава те до голяма степен са останали близо до тези повишени нива или дори са се увеличили. Днес неблагоприятното мнение за Китай е на или близо до исторически върхове в повечето от 18-те страни, за които има данни за тенденциите.
Анкетираните в Гърция, Обединеното кралство и Съединените щати станаха значително по-критични към Китай през последната година. Неблагоприятните възгледи за Китай са се повишили с 21 процентни пункта в Полша и Израел и 15 пункта в Унгария, които са били последно изследвани през 2019 г. Белгия е единствената страна, в която по-малко хора имат неблагоприятно мнение за Китай тази година, отколкото миналата година (61% или малък спад от 67%).
Въпреки като цяло неблагоприятните мнения за Китай, мнозинството в над половината от анкетираните страни смятат, че отношенията между тяхната страна и суперсилата в момента са в добра форма. Да вземем например Холандия: 75% имат негативни възгледи за Китай, страната беше първата в Европа, която прие предложение, обявяващо отношението към уйгурите в Китай за геноцид, а цели 64% наричат политиката на Китай по отношение на човешките права много сериозен проблем. В същото време, 65% от холандците смятат, че отношенията на страната им с Китай в момента са в добра форма.
Страните, в които двустранните отношения се разглеждат негативно, обикновено са тези, в които друг проблем е от първостепенно значение: намесата на Китай във вътрешната политика. Докато средно само 26% описват този проблем като много сериозен, той се смята за особено сериозен на места като Южна Корея, Австралия, САЩ и Япония – четирите места, където мнозинството казва, че отношенията между тяхната държава и азиатския хегемон са в лошо състояние.
Най-трудната публика
Австралия
Възгледите на австралийците за Китай станаха особено негативни в телефонни проучвания, проведени между 2019 г. и 2020 г., и оттогава остават постоянно отрицателни, като 86% отчитат неблагоприятни мнения тази година. Повече австралийци (83%) описват двустранните отношения с Китай като лоши, отколкото правят същото в която и да е от другите изследвани страни. Австралийците получават най-висок резултат, когато става въпрос за разглеждане на всеки от четирите зададени проблема като много сериозен проблем за тяхната страна. Те също се открояват със степента, в която смятат военната мощ на Китай за много сериозен проблем (57%). Проучването е проведено няколко седмици след нашумял инцидент с китайски кораби, но преди прехващането на австралийски самолет.
Южна Корея
Южна Корея беше силно засегната от китайския ответен икономически удар след решението на страната от 2017 г. да инсталира американски ракетен прехващач (THAAD). Отрицателните възгледи за Китай нараснаха значително през 2017 г. в резултат на тази криза; те се увеличиха отново през 2020 г., когато след COVID-19 неблагоприятното мнение се повиши в почти всяка изследвана страна. Но възгледите продължават да се влошават и днес, а неблагоприятните възгледи за Китай са на исторически връх от 80%. Около три четвърти от корейците смятат, че двустранните отношения с Китай са в лошо състояние, а страната се откроява с най-висок дял хора (54%), които казват, че намесата на Китай във вътрешната политика е много сериозен проблем за страната. Южна Корея е и единствената изследвана страна, в която младите хора имат по-неблагоприятни възгледи за Китай, отколкото възрастните хора.
Япония
През последните 20 години възгледите на Япония за Китай винаги са били сред най-негативните в големите проучвания на Pew, ако не и най-негативните, и тази година не е изключение: 87% имат неблагоприятно мнение за Китай. Това е само малко по-ниско от историческия връх от 93% през 2013 г. след изключителното силно напрежение в Източнокитайско море. Много неблагоприятните възгледи за Китай също са особено повишени от 2020 г. насам, като около половината възрастни японци казват, че това описва възгледите им за Китай. В сравнение с други публики, по-голям дял в Япония казват, че военната мощ на Китай е много сериозен проблем за тяхната страна (60%) и че отношенията с Китай са лоши (81%).
САЩ
Отрицателните възгледи за Китай варират с течение на времето в САЩ, но имат последователна възходяща траектория от 2018 г. насам. Днес 82% от американците имат неблагоприятно мнение за Китай, което е леко увеличение (+6 процентни пункта) от миналата година и сега се колебае близо до исторически върхове. Седем от десет американци също описват настоящите двустранни отношения с Китай като лоши. Републиканците в САЩ са малко по-склонни от демократите да имат негативни възгледи за Китай и да описват отношенията като лоши.
Какви са основните притеснения и доколко са валидни те?
Основните области на несигурност спрямо сегашното управление и политика на Китай засягат агресивното военно развитие и нарастващото икономическо влияние на страната по света, както и противоречивите практики на нейното ръководство. В повечето анкетирани места мнозинството от хората смятат, че е по-важно да се опитват да насърчават правата на човека в Китай, дори ако това вреди на икономическите отношения с Китай, вместо да дават приоритет на укрепването на икономическите отношения с Пекин, дори ако това означава да не се обръща внимание на проблемите с правата на човека. Съществуват обаче ясни регионални различия: в САЩ, Канада и всяка изследвана европейска страна, с изключение на Унгария, мнозинството казват, че правата на човека трябва да бъдат приоритет пред икономическите отношения. В Израел и повечето изследвани места в Азиатско-Тихоокеанския регион е точно обратното; мнозинствата в Малайзия, Сингапур и Южна Корея подкрепят укрепването на техните икономически отношения с Китай, дори ако това означава да не се занимават с проблемите на човешките права.
Тези от идеологическата левица са особено склонни да подкрепят насърчаването на човешките права в сравнение с тези от идеологическата десница.
Половината или повече от всяка анкетирана страна смятат, че влиянието на Китай в света е станало по-силно през последните години, вместо да отслабва или остава почти същото. Това е много повече от казано същото за други страни, за които се задава въпрос, включително Русия, САЩ, Индия, Германия, Франция и Обединеното кралство. В повечето страни хората, които казват, че икономическата конкуренция с Китай е много сериозен проблем за тяхната страна, са по-склонни да кажат, че влиянието на Китай през последните години се е засилило.
Неблагоприятните възгледи за Китай са отчасти свързани с опасения относно политиката на страната по отношение на човешките права. В 18 от 19 изследвани страни тези, които казват, че политиките на Китай за правата на човека са много сериозен проблем за тяхната страна, са значително по-склонни от тези, които са по-малко загрижени, да имат неблагоприятно мнение за Китай. Разликата е най-голяма в Белгия, където 73% от тези, които казват, че политиката на Китай по отношение на правата на човека е много сериозен проблем, виждат Китай неблагосклонно, а 50% от тези, които смятат политиките на Пекин за правата на човека за по-малко сериозен проблем, казват същото. Сингапур е единствената страна, в която няма съществена разлика.
Резервите относно военната мощ на Китай и намесата в политиката на други държави също са свързани с това как хората виждат Китай. Тези, които казват, че военната мощ на Китай е много сериозен проблем за страната им, са по-склонни да виждат Китай неблагоприятно в повечето страни. Само в Южна Корея и Гърция има еднаква вероятност хората да имат неблагоприятни възгледи за Китай, независимо от това как гледат на военната мощ на Пекин. По същия начин тези, които смятат намесата на Китай в политиката на тяхната страна за много сериозен проблем, е по-вероятно да имат неблагоприятно мнение за Китай във всички страни с изключение на Холандия, Япония и Малайзия. Идеята, че икономическата конкуренция от Китай е много сериозен проблем, също е свързана с по-негативни възгледи в повечето страни.
Хората в 19-те анкетирани държави виждат безброй проблеми в двустранните отношения на страната им с Китай.
Що се отнася до четирите зададени въпроса – военната мощ на Китай, икономическата конкуренция с Китай, политиките на Китай за правата на човека и намесата на Китай във вътрешната политика – големи мнозинства в повечето страни са склонни да описват всеки като поне донякъде сериозен проблем.
Що се отнася до това кой проблем се смята за най-сериозен обаче, политиките на Китай за човешките права се открояват. Средно 47% описват проблема като много сериозен, варирайки от цели 64%, които казват това в Холандия, до само 10%, които казват същото в Израел. Европейците са много по-склонни да опишат политиките на Китай относно правата на човека като много сериозен проблем, отколкото тези в Азиатско-тихоокеанския регион: извън Гърция (40%), Полша (34%) и Унгария (21%), около половината или повече в всяка европейска страна поддържа това мнение, докато Австралия е единствената азиатско-тихоокеанска нация, където това мнение е подобно преобладаващо.
За разлика от това, военната мощ на Китай – която се разглежда като много сериозна заплаха от средно 37% – изпъква като относително по-важен проблем в Азиатско-тихоокеанския регион. Във всяка изследвана страна от Азиатско-тихоокеанския регион повече хора описват военната мощ на Китай като много сериозен проблем за страната си, отколкото казват същото за политиките на Пекин за правата на човека, докато обратното е вярно във всяка изследвана европейска страна, с изключение на Унгария. Япония и Австралия особено се открояват с обществеността, в която мнозинството е много загрижено за китайската армия.
Очевидно е, че възходът на Китай като глобален играч предизвиква закономерни разнопосочни реакции сред мнозина. Публичната дипломация на Пекин вече търси начини да подобри имиджа си, било то на икономическо (посредством инициативата „Един пояс, един път“), било то на културно (с дейността на институтите „Конфуций“, представящи автентичната китайска култура) ниво. По-тясното ангажиране с широката публика си остава ключов метод за подобряване репутацията на страната и възприемането ѝ като носител на всеобщи ценности, а не на агресивен играч от Изтока. Същевременно, изложените в това мащабно проучване данни показват ясно, че Пекин може да направи още много, за да спечели сърцата на безпристрастната публика и да убеди критиците си, че не е синоним на опасно външнополитическо влияние. Изводите от проучването без съмнение поставят някои неудобни въпроси пред властта в Китай и китайската дипломация несъмнено ще трябва да търси техните отговори в идващите месеци и години.
[i] Hedling, Elsa & Bremberg, Niklas. (December 2021). Practice Approaches to the Digital Transformations of Diplomacy: Toward a New Research Agenda, International Studies Review, Volume 23, Issue 4, Pages 1595–1618. Достъпно на https://academic.oup.com/isr/article/23/4/1595/6309155
[ii] Corneliu, Holmes Marcus. (2015). Digital Diplomacy Theory and Practice. London: Routledge. Достъпно на https://www.researchgate.net/publication/283131772_Digital_Diplomacy_Theory_and_Practice
[iii] Seib Phillip. (2010). Real-Time Diplomacy Politics and Power in the Social Media Era. New York: Palgrave Macmillan. Достъпно на https://uscpublicdiplomacy.org/sites/uscpublicdiplomacy.org/files/legacy/publications/perspectives/CPDPerspectivesPDand%20MediaandMiddle%20East%20-%20Linked.pdf
[iv] Archetti Cristina. (2012). “The Impact of New Media on Diplomatic Practice: An Evolutionary Model of Change.” The Hague Journal of Diplomacy 7 (2): 181–206. Достъпно на https://www.researchgate.net/publication/228955759_The_Impact_of_New_Media_on_Diplomatic_Practice_An_Evolutionary_Model_of_Change
[v] Silver, Laura and Christine Huang, Negative Views of China Tied to Critical Views of Its Policies on Human Rights, Pew Research Center, June 29, 2022, достъпна на https://www.pewresearch.org/global/2022/06/29/negative-views-of-china-tied-to-critical-views-of-its-policies-on-human-rights/
