Ангела Меркел и Мартин Шулц постигнаха коалиционно споразумение за съставянето на правителство в Германия, с което се сложи край на продължилата няколко месеца политическа криза.
Християндемократическият съюз, Християнсоциалният съюз и Германската социалдемократическа партия сключиха споразумение за коалиция повече от 4 месеца след парламентарните избори в страната. Цената на запълването на властовия вакуум обаче изглежда доста висока за Меркел.
Тя бе критикувана от нейния консервативен съюз за направените отстъпки в полза на социалдемократите. Като част от споразумението, консерваторите се съгласиха да отстъпят влиятелното финансово министерство на социалдемократите. Предаването на финансовото ведомство показва високата цена, която консерваторите трябва да платят за подновяване на Голяма коалиция със социалдемократите.
Меркел бе избрана с едва 32.9 процента от гласовете и закономерно трябваше да плати за слабото доверие на гласоподавателите.
Новата сделка със старите коалиционни партньори на практика е точно това правителство, против което германците гласуваха през септември 2017 г.
Реакциите в Германия са разнопосочни – докато вестта донесе облекчение на мнозина германци, уморени от месеците на политическа несигурност, бизнесът е песимистично настроен към постигнатото коалиционно споразумение. Налице са опасения за скъпите регулации в бъдеще, които ще засегнат най-вече бизнеса. Коалиционните партньори на Меркел за новия кабинет са критикувани и за липсата на иновации и изоставането на страната по отношение на дигитализацията.
Брюксел обаче въздъхна с облекчение, защото Европейският съюз продължава да се надява на по-солидна подкрепа от Берлин, но новината крие причини за безпокойство за бъдещето на западната либерална демокрация. Фактът, че германските левоцентристи и десноцентристи бяха принудени да подновят коалиция, отслабила и двете политически формации, подчертава нарастващото влияние на крайните сили в политическия спектър.
Този факт поражда тревога както в Германия, така и в други западни страни, че центърът в крайна сметка може и да не издържи. Все пак, това е по-малкото зло в сравнение с алтернативи като нестабилно правителство на малцинството или нови избори, които ще доведат до месеци на несигурност.
Коалиционното споразумение поставя Европа като приоритет. Илюстрация за това е разделът, озаглавен „Нов подем за Европа“, който заема водещо място в текста на споразумението. В него се приема да се увеличи вноската на Германия в бюджета на ЕС, за да може Съюзът по-добре да изпълнява задачите си.
