Европейската комисия предлага по 6000 евро за приет бежанец на страните от ЕС, които се съгласят на тяхна територия да се открият временни „контролирани“ центрове за бежанци, където те да бъдат настанявани, докато се изясни имат ли право на бежански статут или са нелегални имигранти, които следва да бъдат екстрадирани.
В отговор на призива, отправен от лидерите на ЕС на Европейския съвет през юни, Комисията доразвива днес концепцията за контролираните центрове, както и краткосрочните мерки, които биха могли да бъдат предприети за подобряване на обработването на досиетата на мигрантите, които биват сваляни на брега в ЕС, и набелязва първи щрихи на възможния начин за постигане на напредък по създаването на регионални платформи за дебаркиране с трети държави.
За да се подобри надлежното и ефективно обработване на досиетата на лицата, свалени на брега в Европейския съюз, лидерите на ЕС призоваха за създаването на „контролирани центрове“ в ЕС. Основната цел е да се подобри процесът на разграничаване на лицата, нуждаещи се от международна закрила, и незаконните мигранти, които нямат право да останат в ЕС, като същевременно се ускори процесът на връщане.
С регионалните договорености за дебаркиране се цели да се осигури бързо и безопасно дебаркиране от двете страни на Средиземно море на спасени хора в съответствие с международното право, включително принципа на забрана за връщане, и предприемането на отговорни действия след свалянето на брега.
Засега обаче няма признаци някоя страна е готова да създаде такива центрове. От водите на Средиземно море биват спасявани най-много мигранти, опитващи да преминат с лодки от Близкия Изток в Гърция, Италия и Испания. През последните месеци италианският вътрешен министър Матео Салвини не разрешава спасителни кораби да бъдат приемани в италиански пристанища. На свой ред, Германия не просто не иска да създава бежански центрове на територията си, но и търси начин да се справи с хилядите мигранти, които пристигнаха на нейна територия от началото на бежанската криза.
Финансовият стимул на ЕК обаче не взима предвид множеството рискове, свързани с хаотичния човешки поток и не може да бъде заместител на една разумна и рестриктивна политика, която да постави на първо място не „споделената регионална отговорност“, както я определя Брюксел, а националната отговорност за опазване на границите.
