Европейската инвестиционна банка реши да инвестира 1.5 млрд. долара в инсталация за пренос на природен газ, свързваща Италия, Гърция и Албания, въпреки че членове на Европейския парламент поискаха разглеждането на проекта под микроскоп.
Трансадриатическият газопровод е част от Южния газов коридор и е проект от широко значение в ЕС. Той е и най-големият енергиен проект на Гърция и очакванията са, че той ще допринесе за стабилизирането на икономиката на страната – нещо, от което тя определено се нуждае.
Решението на ЕИБ е част от пакет на обща стойност 6.5 млрд. евро, които ще бъдат раздадени за общо 36 проекта в 17 европейски държави и схеми в Африка, Азия и Южна Америка.
В средата на декември 2017 г. ЕИБ вече веднъж отложи решението си с причината, че от банката искат да се запознаят по-подробно с проекта. Въпреки, че сега бе постигнато окончателно решение, даването на зелена светлина събуди доста противоречиви реакции.
Проектът често е критикуван от различни екологични организации в Италия, Албания и Гърция. Те го определят като „един от най-големите европейски заеми“ и настояват, че трябва внимателно да се прецени как и за какво ще отидат парите.
Сред притесненията им са страхове за повишени парникови емисии и че проектът може да попречи на ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение. ЕИБ обаче е категорична, че има гаранциите, че той ще работи под стриктните екологични и социални стандарти на банката.
В допълнение, някои депутати от ЕП считат, че финансирането по този и останалите инфраструктурни проекти е прекалено фокусирано върху газовите доставки.
България също е от страните, заинтересовани от получаването на природен газ от региона на Каспийско море. Планирани са доставки от 1 млрд. куб. м, като количествата ще се доставят през Турция и евентуално през Гърция.
У нас към момента все още липсва изградена инфраструктура и малко под 100 000 домакинства могат да ползват газ. Диверсификацията на енергийните източници обаче трябва да бъде стратегически приоритет за страната с оглед на изменящите се условия.
