Европейският съд постанови на 25 юли, че организмите, получени чрез нови мутагенни техники, трябва да бъдат считани за генетично модифицирани организми (ГМО) и съответно попадат в рамките на законите на Европейския съюз за ГМО продукти. Съдиите заявиха, че макар ГМО директивата да не се отнася до някои техники, „тези, които са били използвани по конвенционален път в различни приложения и имат доказана безопасност“, могат да бъдат покрити от решението.
Според изискванията на Брюксел, хранителните продукти трябва да се етикетират като ГМО, но само ако надвишават 0,9 процента от това съдържание. Този почти 1 процент не е вреден за европейците според тях. За справка, в Китай има над 17 групи продукти, които задължително се етикетират, че са ГМО, без значение от количеството. До ноември 2015 г. отделните държави-членки не можеха самостоятелно да забраняват вноса и продажбата на разрешените в ЕС ГМО-храни и фуражи на своя територия. След този момент две трети от страните членки на Европейския съюз получиха правото да пристъпят към въвеждането на забрана за отглеждането на генномодифицирани култури на своя територия. Сред тях е и България.
В момента броят на ГМО продуктите, които могат да се продават в ЕС, е над 70. В световен мащаб най-засегнатите от генна модификация култури са соя, царевица, памук, рапица и захарно цвекло. Поради факта, че почти 90 процента от соевите насаждения на планетата са с ГМО соя, а културата е основният протеин, който се влага в производството на много фуражи, Европа внася по-голямата част от ГМО на територията си именно чрез животинските храни. Около 85 процента от ГМ културите се отглеждат в само 4 държави в света – САЩ, Бразилия, Аржентина и Канада.
През 2010 г. ЕС прие пакет относно отглеждането на ГМО, който включва препоръка за съвместното съществуване на генетично модифицирани и генетично немодифицирани растения. Общо девет компании от агробизнеса и химическата индустрия имат разрешения за ГМО продукти в ЕС. Сред тях са гиганти като немските Bayer и BASF, американската Monsanto и швейцарската Syngenta.
Контролът върху този тип храни в България се прави от регионалните здравни инспекции, като годишно се анализират между 250 – 300 проби на храни от цялата страна. Съдържанието на ГМО в дадена храна задължително трябва да е отбелязано върху етикета с двойно по-големи букви, ако е над нормата от 0.9 процента. В България съгласно приетия през 2017 г. Закон за храните, се въвежда изрична забрана за реклама на генетично модифицирани храни.
