Всички аргументи около дебата за правото на убежище през последните години се основават на идеята, че търсещите убежище са тези, които прекосяват Средиземно море или Турция и идват от Африка и Азия.
В действителност сред онези, които подадоха молба за убежище в страните от ЕС миналата година, има почти 100 000 европейски граждани: албанци, турци, руснаци, грузинци, украинци, арменци и други.
Тези кандидатури за убежище обикновено убягват от вниманието на общественото мнение и политическите сили, може би защото много от кандидатите са непълнолетни, но също така може би защото те биват възприемани като европейци и съответно по-малко като заплаха за „идентичността“ на Европа от мигрантите от Африка.
Франция беше едно от малкото изключения, тъй като миналата година албанците формираха най-големият брой търсещи убежище в страната – обстоятелство, което принуди пресата и политиците да забележат тази тенденция.
Всъщност албанците представляват значителна част от европейците, търсещи убежище в Европа: през 2017 г. 22 000 албанци са потърсили убежище – най-много в сравнение с всички останали националности, независимо дали са в абсолютна стойност или пропорционално на населението (почти 1 процент от албанските граждани поискаха убежище в ЕС миналата година).
По-голямата част от европейските граждани, които търсят убежище в рамките на Европейския съюз, се насочват към Германия или Франция. През последните години обаче и двете страни възприеха все по-стриктна политика в резултат нарастване броя на получените заявления (и от европейците) през 2015 г.
Това доведе до поставянето на повече страни на произход в списъка на „сигурни държави“, процедури за бърза оценка с много ниски нива на приемане, принудително репатриране, споразумения със страните-членки за прекратяване на мигрантския поток и заплахи за повторно въвеждане на визи в Шенгенското пространство.
Дори властите да са склонни да считат кандидатурите за убежище на европейци за „неоснователни“, цифрите говорят друго.
През 2017 г. страните от ЕС приемат около 18 процента от молбите, а пет години по-рано те дават убежище само на 8 процента от кандидатите. По-ниската степен на отхвърляне със сигурност не се дължи на по-голяма щедрост от страна на правителствата, а на обективната оценка на условията на живот в отделни европейски страни.
