Преди една година (5 декември 2017 г.) Европейският съюз публикува първия си черен списък на данъчните убежища. Това беше отдавна очакван ход срещу непрекъснато нарастващата сила на многонационалните компании и частните милиардери.
В резултат на този натиск много известни данъчни убежища се ангажираха да реформират своите данъчни закони преди края на 2018 г., а компаниите започнаха да се отдалечават от тропическите острови и микродържави с нулева данъчна тежест.
Въпреки това, ако черният списък цели да остане подходящ инструмент в борбата срещу избягването на данъци, ЕС трябва да предприеме последващи стъпки.
Нов анализ на Oxfam показва, че само един месец преди изтичането на крайния срок най-малко 20 държави не са успели да извършат достатъчно реформи и скоро ще бъдат включени в черния списък, включително и големи икономики като Швейцария.
От решаващо значение е правителствата на ЕС да помогнат да се сложи край на ерата на данъчните убежища, за да се гарантира, че милиардите, които понастоящем са скрити от публичните средства, се изразходват за услуги, които са от значение за европейските граждани – здравеопазване, образование, инфраструктура и развитие.
Икономисти изчисляват, че многонационалните компании прехвърлят до 40 процента от общите си печалби в данъчни убежища всяка година. Това лишава правителствата и гражданите от ЕС от 50 до 70 милиарда евро годишно, докато развиващите се страни губят поне 100 милиарда долара (88 милиарда евро) през същия период, което подхранва неравенството и бедността.
В същото време се увеличава т.нар. „сив списък“ на държавите, които се ангажираха да реформират своите данъчни системи до края на 2018 г. Този списък включва много от най-явните данъчни убежища, като Бермудските острови и Каймановите острови.
На свой ред, „Сивият списък“ е ясен успех за ЕС. Например, Лихтенщайн бе изваден от него след прекратяване на вредните данъчни практики, които ЕС идентифицира.
Процесът на включването и изключването в списъците провокира промени в начина, по който функционират многонационалните компании. Големите корпорации започват да се преместват от тропическите острови, където не плащат данък, в страни, където плащат изключително ниски данъци.
Американските мултинационални компании променят данъчните си структури и напускат Бермудските острови и Каймановите острови, за да се прехвърлят в страни като Ирландия и Сингапур, които използват слаби международни стандарти.
