България е на първо място в ЕС по броя на хората, чието добро здраве намалява заради замърсяването на въздуха. Това са изводите от специален доклад на Европейската сметна палата.
Всички държави членки на ЕС, с изключение на Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва и Малта, са в нарушение на една или повече от пределно допустими стойности за замърсяване на въздуха, сочи докладът, в който София и Краков са сред най-често даваните негативни примери.
България е лидер по загубени години на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Гражданите у нас скъсяват с 2.5 години времето, в което са здрави, докато средно за Европейския съюз този показател е 0.7 години. Шведите и финландците се радват на най-малко загубени години здраве заради замърсяване на въздуха.
В анализа се посочва, че при замърсяването с фини прахови частици в София почти липсва напредък от 2009 г. насам като се изключи замяната на стари обществени превозни средства с нови. Припомня се, че ЕК през април 2017 г. спечели дело срещу България заради наднормено замърсяване на въздуха в редица градове, но това е отнело над шест години, а да са наложат и финансови санкции трябва отново да се чака съдебно решение.
Данните сочат, че българската столица няма проекти за намаляването на замърсителите от битовото отопление, което е основния източник на фини прахови частици (ФПЧ). Именно те оказват най-негативно влияние върху въздуха. На фона на това страната ни дава близо 60 процента по-малко пари за справяне с проблема, сравнено с предишни периоди. Проверката на Европейското бюро по околна среда засича и двойни стандарти при измерването на смога.
За да се подобри качеството на въздуха в ЕС, одиторите препоръчват по-ефективни действия от страна на Европейската комисия; актуализиране на Директивата за качеството на атмосферния въздух; приоритизиране и включване на въпросите за качеството на въздуха в други политики на ЕС и подобряване на осведомеността на обществеността.
Борбата със замърсяването на въздуха в Европа датира още от 60-те години на миналия век, когато стана ясно, че проблемът може да бъде решен единствено чрез международно сътрудничество.
В резултат беше създаден първият международен правно обвързващ инструмент за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха на широка регионална основа, а именно Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, изработена от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации от 1979 г.
Днес праховите частици, азотния диоксид и озонът в близост до земната повърхност са трите замърсителя, които засягат в най-голяма степен човешкото здраве.
