Парижкото споразумение за климата, прието от почти 200 страни през 2015 г., постави за цел да ограничи затоплянето на ниво, не по-високо от два градуса спрямо пред-индустриалната епоха. Освен това то предвижда и максимални усилия, в опит да се постигне още по-значима цел: ограничението да не надвиши 1,5 градуса. За няколко града в Европа – дом за милиони – прага на 1.5C вече е достигнат.
Проучване на Европейската мрежа за журналистика, базирана на данните (EDJNet) показва, че в скандинавските и балтийските региони, в голяма част от Андалусия и в Югоизточна Румъния средните температури през 21-ви век са били по-високи с няколко градуса от тези в 20-и век. Това на свой ред е довело до промени в продължителността на живота на европейските граждани, тяхното здраве и благополучие.
В рамките на проекта са анализирани историческите температурни записи за 558 европейски grada, а средната температура за XX век е сравнена с данните от 2000 г. насам. Резултатите показват, че през 21 век всеки по-голям град в Европа е по-топъл в сравнение с 20 век. В някои градове увеличението на средната температура е с близо с три градуса.
Увеличението на температурата с 1.5C е глобален праг, а зоните, които се затоплят по-бързо, не са извън тази цел; учените от десетилетия знаят, че полярните региони се затоплят повече от зоните, които са близо до екватора.
Най-бързо „затоплящият“ се град в Европа е Кируна, който е намира в северната част на Швеция. Там средните температури от началото на XXI век са се повишили с 3.4 градуса в сравнение със средните данни за целия XX век. Изследването анализира и историческите метеорологични записи за 15 български града – Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив, София, Пазарджик и Благоевград. При първите 11 града затоплянето от началото на века е с над 1 градус.
Покачването на температурите не е просто статистика, защото има реален ефект върху здравето, икономиката, инфраструктурата и дори образованието. Топлинните вълни водят до увеличаване на смъртността. По-топлото време привлича комари и други насекоми, които могат да пренасят заболявания. Увеличеният брой на по-топли дни покачва разходите за инфраструктура – от по-високите температури асфалтът и релсите се деформират.
