Заемите на българина са се удвоили през последните години. През 2017 г. средният дълг на човек у нас е бил над 900 лева. За сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв.
Това сочат актуалните данни на Евростат. Според тях, единствено гърците изпитват по-големи затруднения от нас при погасяването на задълженията си.
Към края на миналата година всеки трети българин е имал неплатени сметки – просрочена ипотека, наем, ток, парно, лизинг и други. В южната ни съседка „на червено“ са били 48 процента от хората. На трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26 процента кредитополучатели със забавени плащания по заеми.
През миналата година 1,8 млн. души са били в графа кредитополучатели. Забавените и необслужвани плащания в края на 2017 г., са били както следва: по потребителски заеми – над 800 млн. лв., а по ипотеки – близо 1 млрд. лв.
Бързите кредити са основен двигател за трупане на нови задължения и за лавинообразното затъване на потребителите. За съжаление тази тенденция ще продължи и през тази година, сочат прогнозите на Комитета за защита на потребителите. Причината за това е максимално улесненият достъп за гражданите, желаещи да получат пари назаем, чрез изключително агресивна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат средства на лица с лоша кредитна история.
Към организацията често се обръщат хора, взели пари, за да купят среден или дори евтин клас мобилен телефон, таблет, компютър или телевизор, които впоследствие при изплащането на кредита се оказват многократно по-скъпи. Дори по улиците все по-често ще попаднете на съобщения за отпускане на заеми до 5000 лв. на хора с лоша кредитна история.
Взетите от бизнеса и нефинансовите институции банкови кредити възлизат на 55.048 млрд. лв. (52.5 процента от БВП), при 54.861 млрд. лв. през април. Най-голямо годишно увеличение отбелязват потребителските заеми – с 15 процента на годишна база, което е надвишаване на априлския ръст от 14.4 процента. В края на май 2018 г. пък жилищните кредити възлизат на 9,830 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 9,8 процента, докато годишното увеличение през април беше 9,3 процента.
Една възможна причина за ускорението през последните месеци е, че банките са се фокусирали върху сезонни промоции в потребителското кредитиране. При потребителските заеми се наблюдава сваляне на стандартите за отпускането им. Причините – конкуренцията и високата ликвидност в банковия сектор, подобрението на макроикономическата среда и платежоспособността на домакинствата, добрите очаквания за пазара на жилища и по-ниският риск, свързан с обезпечението.
Related news
