Министерският съвет реши България да се въздържи от присъединяване към Глобалния пакт за безопасна, регулирана и редовна миграция. Страната ни няма да участва със свои официални представители в Междуправителствената конференция за приемане на Пакта, която ще се проведе в Маракеш, Мароко, на 10 и 11 декември.
Правителството също така взе решение при последващо гласуване на резолюция в Общото събрание на ООН за утвърждаване на вече приетия пакт Постоянният представител на Република България в ООН да гласува с „въздържал се“. Темата за по-ефективното управление на миграционните процеси е от основно значение за Република България. На този етап българското правителство смята, че решението за неприсъединяване към Глобалния пакт за безопасна, регулирана и редовна миграция защитава в най-пълна степен интересите на страната и нейните граждани.
Решението не променя вече съществуващите и поети международноправни задължения в областта на правата на човека, както и да упражнява засилен контрол на националните граници.
САЩ, Полша, Австрия и Унгария вече обявиха предварително, че няма да подкрепят Глобалния пакт за миграцията. Чехия и Словакия също имат възражения. Текстът на пакта крие много подводни камъни, включително и определението, че „миграцията е положителен глобален феномен“.
Критиците на договора посочват, че документът не би трябвало да има обвързваща юридическа стойност, а символичен характер, но формулировките в него са от рода на „страните се задължават“ да приемат, осигуряват и гарантират различни дейности. За тях, той не е издържан и икономически: логиката, че приемащите страни печелят от допълнителната работна ръка, а страните на произход на мигрантите – от паричните преводи, е далеч по-слаба от това квалифицираните служители да останат в родината си, а не да изпращат пари от новите си приемни страни.
Изследване на германската федерална банка от януари 2018 г. констатира , че дошлите само от Източна Европа в Германия чужденци през последните години са изиграли голяма роля за стагнирането на заплатите и за негативното развитие на безработицата, което води до радикализиране на определени среди.
Според ново допитвания на Gallup, в цял свят 14 процента от населението желае да живее в друга страна, което прави около 710 милиона души.
