Мисията на българския транспортен сектор е да постигне напълно интегрирана, конкурентна и устойчива транспортна система, която да посрещне икономическите и социални нужди на обществото, съобразени с опазването на околната среда.

От геостратегическа гледна точка Република България има благоприятно географско разположение, което осигурява чудесна възможност за нейната трансформация в един транспортен мост между държавите от Западна и Централна Европа, Близкия изток, Западна и Централна Азия, както и в посока север-юг.

Мисията на българския транспортен сектор е да постигне напълно интегрирана, конкурентна и устойчива транспортна система, която да посрещне икономическите и социални нужди на обществото, съобразени с опазването на околната среда.

Устойчивото развитие на българския транспортен сектор трябва да създаде нужните условия за икономическо и социално развитие на страната ни, да поддържа балансирано регионално развитие и да ускори интеграцията на страната ни в Европейското икономическо пространство.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията следва политика, насочена към създаването на нужните и правилни условия, свързани с развитието на транспортната логистика.

По тази причина една от приоритетните оси на Оперативна програма за транспорт за периода 2007-2013 г. и Оперативна програма за транспорт и транспортна инфраструктура за периода 2014-2020 г. е подобряването на взаимозаменяемостта на транспортни средства (интермодалност) за превоз на пътници и товари.

Морски пристанища

Пристанище Варна (www.port-varna.bg) включва терминали Варна-Изток (Обща площ – 342 961 м2, докове – 13, максимална дълбочина – 11,5 м.), Варна-Запад (Обща площ – 1 826 799 м2, докове – 22, максимална дълбочина – 11,5 м.), Комплекс за фериботи – Варна (Обща площ – 378 662 м2, дължина на кея – 200 м., включващ 2 дока, дълбочина – 8,7 м.). Всички видове товари се обработват на пристанището, включително контейнери, общи товари, обемни товари и течности.

Пристанище Бургас (http://port-burgas.bg/en/) включва терминали Бургас-Изток 1 (Обща площ – 338 880 м2, докове – 15, капацитет – 25 900 000 тона, общи товари – 39 %, обемни товари – 61 %), Бургас-Изток 2 (Обща площ – 419 468 м2, докове – 9, дълбочина – до 15,5 м., капацитет – 9 350 000 тона), Бургас-Запад (Обща площ – 562 785 м2, докове – 6, дълбочина – 6,5-11,5 м., капацитет – 2 046 000 тона и 64 264 ISO-контейнерa с дължина по 6,1 м)

Вътрешни пристанища на водни пътища

Пристанище Русе (http://www.port-ruse-bg.com/) включва терминали Русе-Изток (Обща площ – 825 533 м2, докове – 14, дълбочина – 2,5 м., капацитет ≈ 2 500 000 тона и 100 000 ISO-контейнера с дължина по 6,1 м), Русе-Запад (обща площ – 117 098 м2, докове – 9, дълбочина – 2,5 м., капацитет ≈ 491 000 тона), Русе-Център (Обща площ – 11 799 м2, докове – 3, дълбочина – 2,5 м.)

Пристанище Видин (http://portvidin-center.com) включва терминали Видин-Център (Обща площ – 18 261 м2, дължина на кея – 1 440 м., понтони – 7, дълбочина – 2,5м.), Видин-Север (дължина на кея – 240 м., докове – 3, дълбочина – 2,4 м.), Комплекс за фериботи – Видин (Обща площ – 2 851 м2, рампи за товарене и разтоварване на колесни превозни средства – ширина 30-50 м.), Видин-Юг (Обща площ – 47 887 м2, дължина на кея – 200 м., докове – 2, капацитет – 600 000 тона).

Летища

България разполага с добре развит авиационен сектор, предлагащ модерни услуги и инфраструктура. Той работи под одобрението на международните и европейските правила и процедури. Има 5 международни летища, които предлагат планирани, чартърни, товарни и пътнически полети за Европа, Северна Африка и Близкия Изток: летище Бургас (www.bourgas-airport.com), летище Варна  (www.varna-airport.bg), летище Пловдив (www.plovdivairport.com), летище Горна Оряховица (www.gornaoryahovitsa-airport.bg) и летище София (www.sofia-airport.bg) – най-голямото от гледна точка на обем на трафика и услуги. Като цяло 26 сертифицирани летища се експлоатират в страната.

18 български въздушни превозвача притежават Обществен сертификат. Главният превозвач на пазара за планирани пътнически полети е Bulgaria Air (www.air.bg).

Той предлага полети до по-голямата част от Европа, както и до Ливан и Израел в Близкия Изток. Авиокомпанията има и значителен дял от непланираните полети. Главните български превозвачи, специализирани в чартърни полети са:

  • Bulgarian Air Charter (www.bgaircharter.com) – основана през юни 2000 г., занимаваща се главно с чартърни полети до Европа, Африка, Азия и Близкия Изток в туристическата индустрия.
  • BH air (www.bhairlines.com) – основана през 2000 г. Авиолинията ръководи чартърни полети от летищата в Бургас и Варна до Обединеното кралство, Скандинавия, Италия и други европейски страни, както и полети до Африка, Азия и Близкия Изток. Компанията успешно обслужва ВИП полети.
  • Air Via (www.air-via.com) – основана през 1990 г. Компанията обслужва непланирани полети в сферата на туризма. Тя предлага пълен набор от услуги за чартърни полети, както и всички видове наемане на самолети.
  • Cargo air (www.cargoair.bg) е български превозвач, специализиран в товарни и пощенски полети. Основана през 1997 г., компанията оперира Боинг-737 товарни самолети от 2008 г. насам.

Влакове с контейнери

Наличната информация, относно влаковете с контейнери и блок-композиции (с една отправна точка и дестинация на целия товар), е от 2013 г.:

  • 1040 блокови композиции (общо нетно тегло – 590 000 тона)
  • 599 вагона с контейнери – внос, износ, транзит и вътрешни превози (общо нетно тегло – 19 700 тона)

Главните пътища са от Германия и Австрия до Турция и обратно, както и от Словакия за Турция и обратно.
Гореспоменатите влакове с контейнери се оперират на българска територия от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД.

Логистични центрове

Логистичният сектор е жизненоважен за ефективното и ефикасно функциониране на българския транспортен пазар.

Съществуващата инфраструктура в България е добре развита и се състои от 19 788 км. пътища (включително 5 магистрали, свързващи българските логистични хъбове с Черно море, Турция и Гърция); 6481 км. железопътни линии (обща дължина) с възможности за товарене и разтоварване на товари; 4 международни летища; 2 главни морски пристанища на Черно море (Варна и Бургас) и два главни речни комплекса на р. Дунав (Видин и Русе), свързани с пътната и железопътната инфраструктура. В допълнение работят и 3 фериботни връзки: Варна – Иличевск – Поти за вагони и камиони; Варна – Поти за вагони и камиони; Варна – Новосибирск – Батуми за камиони (http://varnaferry.com/en).

Във връзка с развитието на логистични центрове и терминали е важно да се отбележи, че в Пловдив се строи жп терминал за взаимозаменяемост (интермодалност). Главните товарни жп оператори в България поддържат свои собствени частни терминали.

Най-големите индустриални зони се намират в София, Варна, Бургас, Русе и Пловдив и международните търговски компании ЛИДЛ и Кауфланд са построили свои логистични центрове в България.

Транспортни и логистични бизнес асоциации

  • Българска асоциация за спедиция, транспорт и логистика – http://nsbs.bg/en/home/
  • Клъстер „Зелен товарен транспорт“ – http://www.gftcluster.eu
  • Асоциация на българските железопътни превозвачи и интермодални оператори – http://abzp.eu
  • Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата (AEBTRI) – http://www.aebtri.com
  • Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (BASAT) – http://basat.eu
  • Българската асоциация на консултантските фирми по железопътно строителство (BACCRC) –http://www.bakfjs.org
  • Национално сдружение – общество на инженерите по железен път – http://railwaytrackbgengineers.org/
  • Българска асоциация на корабните брокери и агенти (BASBA)- http://www.basba.eu/en/
  • Морски клъстър България – http://www.marinecluster.com/en/
  • Асоциация на българските авиокомпании – http://www.association-aba.org/
  • Национално сдружение на автобусните превозвачи в България – http://www.nsapb.bg

Железопътен транспорт

Българският пазар за железопътен транспорт е отворен за всички лицензирани железопътни оператори. В момента 12 железопътни оператори (11 за товарни и 1 за пътнически услуги) работят на българския транспортен пазар.

Изцяло държавната Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (www.rail-infra.bg) управлява железопътната инфраструктура. Компанията е отговорна за развитието, модернизацията и поддръжката на ж.п. трасетата, както и за осигуряване на равни условия за достъп на лицензираните превозвачи.

Железопътните оператори със значителен пазарен дял са:

Сухопътен транспорт

Според информацията, осигурена от Националния статистически институт от 2014 г., пътната инфраструктура на България се състои от 610 км. магистрали (3,1 %), 2 965 км. I клас пътища (15 %), 4 042 км.  II клас пътища и 12 111 км.  III клас пътища (61,2 %).

Пътният транспорт в Република България е най-популярният вид транспорт поради своята гъвкавост, удобство при малки разстояния и услуги „от врата до врата”.

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (www.rta.government.bg), която е част от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е отговорна за администрирането на този тип транспорт.

Съществуват много лицензирани пътно-транспортни оператори в България:

  • За международен транспорт на пътници – над 1000
  • За международен транспорт на стоки – над 11 000
  • За вътрешен транспорт на стоки – над 4 000
  • За вътрешен транспорт на пътници – над 500

Повечето от пътно-транспортните оператори са членове на пътно-транспортни обединения, като AEBTRI – http://www.aebtri.com/ и BASAT – http://basat.eu.

Преминаване на границата

  • Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Гранична полиция“ – http://www.nsgp.mvr.bg
  • Национална агенция „Митници” – http://customs.bg/
  • Българска агенция по безопасност на храните, Дирекция „Граничен контрол“ – http://www.babh.government.bg/

Съществуващите ГКПП за железопътен транспорт са:

  • Свиленград – Капъкуле (България – Турция)
  • Кулата – Промахон (България – Гърция)
  • Свиленград – Дикеа (България – Гърция)
  • Драгоман – Димитровград (България – Сърбия)
  • Дунав мост при Русе – Гюргево (България – Румъния)
  • Дунав мост при Видин – Калафат (България – Румъния)
  • Кардам – Негру Вода (България – Румъния)

Съществуващите ГКПП за пътен транспорт са:

  • България – Гърция: Кулата, Илинден, Златоград, Ивайловград, Капитан Петко Войвода, Маказа
  • България – Турция: Капитан Андреево, Лесово, Малко Търново
  • България – Румъния: Видин, Русе, Кардам, Дуранкулак
  • България – Сърбия: Брегово, Връшка чука, Калотина, Стрезимировци, Олтоманци
  • България – БЮР Македония: Гюешево, Станке Лисичково, Златарево

Министерство на транспорта

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения

Уеб-сайт: www.mtitc.government.bg

Посолство на страната в Народна Република Китай

Посолство на Република България в Пекин, Народна република Китай

Адрес: Xiu Shui Bei Jie 4, Beijing – 10060, China
Телефони: +86 10 6532 1946; +86 10 6532 1916
Факс: +86 10 6532 4502
Горещи линии извън работно време: + 86 10 6532 1916; + 86 10 6532 1946
e-mail адрес: Embassy.Beijing@mfa.bg

България Европа Един пояс Икономика и финанси Китай Политика Транспорт и инфраструктура един път