България е готова да увеличи вноската си в бюджета на Европейския съюз. Това се разбра от думите на министъра на финансите Владислав Горанов преди среща за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в НДК, в която ще вземе участие и еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.

За нас всички опции да преодолеем новите предизвикателства след Брекзит са отворени. Споделяме, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика може да се наложи увеличение на вноските и сме готови да подкрепим едно подобно решение”, посочи министърът при влизането си за срещата.

По думите му ограничаването на кохезионната политика и фокусирането й само върху най-бедните райони ще намали интереса на големите държави към нея и представлява риск за самата кохезионна политика.

“Имаме предизвикателството да финансираме повече неща с по-малко ресурси и преодоляването на този проблем може да стане, от една страна, с по-добро приоритизиране, но вероятно ще се наложи увеличаване на вноските на държавите членки”,допълни той.

Засега страните в ЕС са разделени по въпроса. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем държави от източната част на континента са се съгласили да увеличат вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Великобритания.

По-късно обаче българското Министерство на финансите отрече информацията. В края на февруари премиерът Бойко Борисов каза, че е по-изгодното за България е да се увеличи вноската в бюджета на ЕС.

Австрия вече се обяви против предложението и настоя за орязване на някои програми, най-вече плащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък подкрепиха идеята да плащат повече за бюджета на блока след 2020 г., за да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи официално предложение за многогодишната финансова рамка през май.

Бюджетът на ЕС за 2018 г. е определен на 160,1 милиарда евро в бюджетни кредити за поети задължения. Това представлява увеличение с 0,2 процента в сравнение с бюджета на ЕС за 2017 г., включително изменението през последните няколко месеца.

Съветът заяви, че бюджетът на ЕС за 2018 г. следва да бъде ориентиран най-вече към растежа, работните места, сигурността и управлението на миграционните потоци, но че също така желае да бъде оставен достатъчен ресурс за действие в отговор на непредвидени нужди.

Влиянието на фондовете на ЕС не спира до външните граници на Съюза – значителни помощи отиват за държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн по линия на Европейския фонд за развитие.