Почти един на всеки пет румънци в трудоспособна възраст (19,7 процента) живее в друга страна от ЕС през 2017 г., показват нови данни на Евростат. Вторият най-голям дял на живеещо другаде на територията на ЕС население е регистриран в Литва (15 процента), следвана от Хърватия (14 процента), Португалия (13.9 процента), Латвия (12.9 процента) и България (12.5 процента). Германците са били най-малко мобилните европейци, като само 1 процент живеят в чужбина, следвани от Великобритания (1,1 процента), Швеция и Франция (и двете по 1,3 процента).
Повече от половин милион българи на възраст 20-64 г. живеят и се трудят в други страни-членки на ЕС, показват данни от анализ на Евростат за трудоспособните европейци в тази възрастова категория, които през 2017 г. са живели в страна на ЕС, различна от тяхната родина. Според анализа около 4 процента от гражданите на ЕС, са пребивавали през миналата година в страна, различна от тяхното гражданство.
Свободното движение на работници е основен принцип на Договора за функционирането на Европейския съюз. Гражданите на ЕС имат право да търсят работа в друга страна от ЕС, да работят там, да живеят там, като се ползват с равно третиране на гражданите по отношение на достъпа до заетост, условията на труд и всички други социални предимства и данъчни задължения.
Близо 4 процента от населението на ЕС, което е 510 млн. души през 2017 г., или около 20 милиона, са пребивавали в страна, различна от тяхната родина, показва анализът на Евростат.
Според данни на НСИ през миналата година населението у нас на възраст 20-64 г. е наброявало около 4.5 милиона души. Анализът на Евростат отчита, че около 12 процента са били българите в тази възрастова група, които са пребивавали през 2017 г. в друга страна-членка на ЕС, което означава, че близо 550 000 българи са живели и работили извън пределите на родината си през миналата година.
При повечето страни-членки, делът на работещите в чужбина с висше образование е по-висок, отколкото у дома. Точно такъв е случаят с Франция, където 62.5 процента от французите, живеещи в друга страна от ЕС, имат висше образование. За сравнение, това се отнася за 34.6 процента от населението на Франция. Германия е на второ място по този показател, където съотношението съответно е 54.5 процента и 26.7 процента.
В шест държави-членки обаче, населението в страната е с по-голям дял при завършилите висше образование: България, Хърватия, Португалия и трите балтийски страни Латвия, Естония и Литва.
На равнище ЕС, делът на хората с висше образование сред гражданите на трудоспособна възраст, живеещи извън тяхната държава-членка, превишава дела на населението с висше образование у дома с 2.3 процента.
