Производството и износът на оръжие продължават да бъдат все така печеливш бизнес за много страни и компании, личи от новото издание на ежегодния доклад на Института за изследвания на международния мир в Стокхолм (SIPRI). The SIPRI Top 100 arms-producing and military services companies, 2017 отчита, че продажбите на оръжие и военна техника от най-големите компании в света са достигнали 398.2 млрд. долара през 2017 г., а общите продажби на компании в Топ 100 на класацията на SIPRI са с 2.5 процента по-високи от тези през 2016 г. В сравнение с 2002 г. увеличението е от 44 процента, а постоянен ръст в продажбите на оръжие се отчита за трета поредна година.
На върха на класацията без изненада са Съединените щати, като американските производители съставляват 75 процента от общите продажби през 2017 г. 42 американски компании от отрасъла са в топ 100 с общи приходи от 226,6 милиарда долара.
За първи път руски компании заемат второ място в класацията в SIPRI, като изпреварват Великобритания, която държи тази позиция от 2002 г. насам. Производителите от Русия са увеличили производството си с 8,5 процента и сега достигат общ дял от 9,5 процента, т.е. той възлиза на 33 млрд. евро.
В Европа Великобритания остава най-големият доставчик на оръжие с дял от 9 процента. Четирите германски отбранителни компании увеличиха производството си с 10 процента – като по този начин Германия има дял от 2,1 процента от световните продажби на оръжие.
В Топ 100 намират място още производители от Полша, Бразилия, Индия, Турция, Украйна, но не и от България.
През 1982 г. износът на оръжие е донесъл най-голяма печалба от целия износ на страната ни – 9,1 процента от експортните печалби. Според анализа оръжейният износ на България за Третия свят се е утроил между 1979 г. и 1982 г. и е достигнал 400-500 милиона долара за 1982 г. В средата на 80-те години България е един от световните лидери в бизнеса, следвайки само гигантите САЩ, СССР, Великобритания и Китай.
Краят на Студената война предизвика големи сътресения не само в структурата на международната система, но и в чисто икономически план. Отбранителната промишленост на редица държави и особено тези, които работеха предимно за износ, преживя голям шок. В бившата Чехословакия производството и продажбите на оръжие паднаха с близо 50 процента, а в България числото на заетите в отрасъл се срина от около 110 000 души на по-малко от 20 000.
За разлика от повечето източноевропейски страни, България закъсня с преструктурирането на своята отбранителна промишленост. Едва през 1998 г. бе приета програмата за приватизация на военно-промишления комплекс, която на практика сложи край на съществуващия дотогава мораториум. Приватизацията обаче далеч не реши всички проблеми на преструктурирания сектор. Основните и днес си остават свързани с интелектуалната собственост на оръжейните патенти и лицензи, с необходимостта от свежи капитали и достъпа до нови пазари и технологии.
