Лидерите на Балтийските държави пожелаха Европейският съюз да разшири бюджета си, след като Великобритания го напусне, както и да потърси „нови собствени финансови ресурси“.

Според министър-председателите на Литва и Латвия и президентът на Естония, бюджетът на ЕС трябва да бъде над 1 процент от брутния вътрешен продукт на ЕС-27 (без Великобритания). Те призоваха още да не се намаляват парите за иновации, научна дейност и политики за младите хора, както и да се повишат фермерските субсидии за трите страни. 150 милиона евро пък ще са необходими за нова система за управление на границите на Съюза.

Лидерите на ЕС се събират тази седмица на среща на високо равнище в Брюксел, за да обсъдят въпроса как да запълнят празнотите в бъдещия бюджет след Брекзит.

Срещата, насрочена за петък, 23 февруари, трябва да бъде ключов етап в работата за един нов и по-сплотен Съюз, който Брюксел иска да изгради след излизането на Великобритания.

Само че година преди една от най-важните му членки да се оттегли – нещо, предвидено за март 2019 г. – по пътя на ЕС се очертава една основна пречка, а именно решаването на наболелите бюджетни въпроси.

Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договора от Лисабон и Договора от Маастрихт. Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“.

Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите-членки, и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение.

По последни изчисления, най-малко 25 млрд. евро трябва да бъдат отделени за страните от еврозоната в рамките на следващия бюджет на ЕС. Това ще осигури един минимум и ще помогне да се избегне концентрирането на финансиране само за отделни държави-членки.

Според Брюксел, стабилизационната функция ще се изгради прогресивно с времето, разчитайки на обратни кредити, гарантирани от европейския бюджет, заеми от Европейския валутен фонд, доброволен гаранционен механизъм, базиран на държавния принос, както и на субсидийна част от европейския бюджет.