Ясни са резултатите от второто годишно проучване на индекса на медийната грамотност, който подрежда европейските страни спрямо тяхната податливост на един актуален феномен – фалшивите новини.
Публикувано от института „Отворено общество“ в София, проучването анализира 35 държави от Европа и ги класира на базата на категории като ниво на образованието, свобода на медиите и обществено доверие.
В класацията България заема незавидното 30-то място. След нас са само Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Турция и Македония.
Като цяло, страните на Балканския полуостров, както и Унгария, Малта и Италия са сред най-податливите на фалшиви новини в Европа. Изследователите обясняват, че най-голям потенциал да устояват на ефектите на фалшивите новини имат страните от Северозападна Европа. Това се дължи на високото качество на образованието, наличието на свободни медии и високото доверие между хората, както и в медиите в тези държави. От проучването е видно, че Финландия, Дания и Холандия оглавяват класацията.
В проучването най-голяма тежест има индикаторът за медийна свобода (на Freedom House и „Репортери без граница“), както и за образованието (на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Именно по тази причина страните на Балканите са сред най-зле представилите се в доклада – заради наличието на много контролирани медии. За авторите на проучването, решението на проблема се крие в подобряване на образованието.
В доклада присъства и коментар защо фалшивите новини се разпространяват по-бързо и достигат до повече хора в сравнение със стандартните новини. Според анализатори, фалшивите новини „пътуват“ по-бързо, защото предизвикват изненада и отвращение, а истинските новини се асоциират с тъга и доверие.
Категорията на фалшивите новини обхваща неверни слухове или сведения устно, разпространявани чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги.
Въпреки, че феноменът има древни корени и дезинформационни кампании се срещат още в Римската империя, в последно време той стана особено разпространен заради лесния начин, по който се разпространява информацията в дигиталната среда. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено Facebook, са сред факторите за разпространението на фалшиви новини.
